Откакто Борис се е родил (името на момчето е сменено), всички грижи лежат на ръцете на баба му. Възрастната жена обаче вече е вдигнала ръце от деветгодишния си внук. Родителите му са разведени, пръснали са се по света. А той е буен, агресивен, вече посяга и на нея. В училище не стои на едно място. Катери се върху чиновете, бута съучениците си. В час, ако се задържи за малко на място, не може да концентрира вниманието си върху уроците... "Вече не знам къде да търся помощ, страхувам се и за него, и за себе си. Утре може да направи и най-лошото", признава жената.

Само 15% от българските училища разполагат с щатни психолози, сочи статистика на МОН, а една четвърт от тях - с педагогически съветници. Е, училището, в което ходи Борис, е едно от останалите 85%. Въпреки агресивните си прояви момчето все още е на ръба на закона и има нужда от ефективна превенция, за да не стане голямата беля. Инспекторите в Детската педагогическа стая коригират поведението на деца, прекрачили законодателството, а той не се води на отчет там. Агенцията за закрила на детето е страшно активна в някои случаи, а в други пръст не помръдва. Възрастната жена обаче се страхува да потърси съдействие от държавната институция, да не би



да си изиграе сама лоша шега



Може да изпратят Борис в приемно семейство, щом тя не се справя с него. Родителите на останалите деца от класа са го нарочили и настояват да бъде преместен в друго училище. Това е единственият начин според тях да отърват децата си от агресията му. Тази наказателна мярка обаче е безполезна за самото дете.

"В началото, след като попадне в нова среда, детето се стряска. Много скоро обаче отново се връща към предишното си поведение. Училището би трябвало да се опита да го приобщи, да го включи в някакви дейности, вместо да се опитва да се освободи от присъствието му", казва Биляна Койчева, психолог към Центъра за обществена подкрепа в София към Института по социални дейности и практики (ИСДП).

Училището е първата институция, която би трябвало да разпознае превантивно рисковите деца и да набележи план за работа, а при нужда да сигнализира ангажираните с проблема институции: Да подаде рапорт до Отдела за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане, до Държавната агенция за закрила на детето, до полицията и прокуратурата. Стига образователната мрежа да улови сигналите, които детето подава, че нещо с него се случва - започва изведнъж да трупа двойки, затваря се в себе си, променя настроението си... Добре подготвените преподаватели за работа с рискови деца обаче са малко. А като цяло учителите работят в дефицит на време. Отделите за закрила на детето от своя страна също би трябвало да информират превантивно училището, например в случай на развод на родителите. Както и местните комисии, в случай че са наложили възпитателна мярка на детето, извършило противообществена проява. Ако всичко това не се случи по веригата, в резултат на натрупаното напрежение в един момент детето изгърмява, отбелязва кризисният психолог Младен Владимиров в свое телевизионно участие. Училището е само епицентърът, защото причината за труса е другаде. А превантивната информация за заплаха не се предава по веригата, тъй като между институциите липсва координация, всяка работи сама за себе си, на парче.

За да не накърнят имиджа си, много учебни заведения предпочитат проблемите им да не излизат навън и трудно допускат външна намеса за решаването им, отбелязва Биляна Койчева. Центърът за обществена подкрепа подпомага софийските училища по договор със Столичната община да изготвят политиките си за закрила на детето. Но пък невинаги успяват да пробият бариерата до учителите и да ги обучат за справяне с кризисни ситуации. Училищните психолози също трудно противодействат на нарастващата детска агресия. Някои от тях носят отговорност за хиляда деца, консултират и родителите им, и учителите им, които от своя страна също сипят агресия върху децата и също имат нужда от психологическа помощ. Част от психолозите пък, вместо да решават избухнали конфликти, остават затворени в тясната административна рамка.



И докато децата вършеят на двора,



пишат в кабинетите си проекти, отчети, доклади за превантивна и възпитателна работа...

"В някои училища психолозите се използват и като наказателна рота за ученици с поведенчески отклонения. Така същинската ни работа по коригиране на поведението се измества", отчита Светла Влахова, психолог в Консултативния център към Втора английска гимназия.

В задънена улица са и педагогическите съветници, от които се очаква да решават възникнал конфликт при ежедневните прояви на тормоз и насилие. Често обаче длъжността се заема от педагози, на които не им достигат часове, въпреки че нямат нужните компетенции за оказване на психологическа подкрепа и коригиране на поведение.

Образователното министерство също е с вързани ръце, след като наказателната мярка "преместване в друго училище" е крайното му решение за кризисни ситуации, предизвикани от трудни деца. Случаят с буйстващия третокласник от столичното 19-о СУ "Елин Пелин", който мушкаше с пергел в класната стая съучениците си преди няколко месеца, стана емблематичен за безсилието на МОН. Всички отговорни инстанции в държавата умуваха как да се справят с хлапака, а директорката подаде оставка.

Превенцията е пред провал и в институциите извън образователната система. Ако се наложи да се справя с казуси с поведенчески отклонения, дори Държавната агенция за закрила на детето невинаги реагира адекватно, тъй като и тя работи без координация с другите отговорни институции.



Орел, рак и щука



След като МОН реши заплетения казус с ученика от 19-о училище с преместването му в друго, от Националната мрежа за децата призоваха омбудсмана, образователното министерство и останалите отговорни институции спешно да регламентират ролите, отговорностите и механизмите на работа и диалог между различните професионалисти.

Тъй като след дългото лашкане между различните инстанции, вместо да се решат, проблемите ескалират.

Сега отделите за закрила наблягат на физическата защита на детето, а превенцията, рисковите фактори остават на заден план и едва след като каруцата се катурне, насочват детето за психологическа подкрепа. ДАЗД пък често дори не реагира на сигнали, както при един от последните казуси на Центъра за обществена подкрепа за момиче, което е в неизвестност от месец, а бащата, който сам отглежда дъщеря си, дори не е намерил за нужно да информира полицията за изчезването й.

Наскоро пък психолозите от центъра започват работа с дете, задържано за нарушение от полицията. Детето влиза в психологическия кабинет без направление. Докато търсят причините, довели до престъплението, извършено от малолетното момче, установяват, че то живее в рискова семейна среда. Описват опасенията си в писмо до ДАЗД с надеждата, че агенцията ще се намеси с цялата строгост на закона. Но ДАЗД омаловажава казуса. И момчето не получава направление за психологическа подкрепа. "Трябваше да избираме дали да прекратим работата си с детето, или



да продължим на своя глава в негов интерес



Това не е нито първото, нито единственото административно неразбиране, с което се сблъскваме. Психоложката, която работи с момчето, не беше допусната на възпитателното дело на Местната комисия за борба с противообществените прояви на децата, въпреки че присъствието й е в негов интерес. Списъкът с допуснатите се сформира по критерии, които не отчитат интересите на детето", подчертава Биляна Койчева.

Според психоложката един от най-успешните методи за справяне с граничните деца, прилагани от Центъра за психологическа подкрепа, е семейно-груповата консултация. Психолозите изготвят заедно с детето проект за близкото му бъдеще с ясно очертани дейности и срокове. В директната му подкрепа се включва цялото семейство, близките му, всеки с конкретни отговорности. Ако детето е застрашено от отпадане от образователната система, някой от ангажираните се задължава всяка сутрин да го държи за ръка и да го води на училище, друг - да проверява написаните му домашни, дали е научил уроците си.

"Детето вижда, че някой друг мисли за него, и това е мотив да започне да мисли по друг начин за себе си, както и за образованието като за обществено важна ценност", отчита Биляна Койчева. Психолозите виждат в проявите на агресия опит за комуникация и начин да изразиш себе си, а поведението на "лошото дете" като резултат от преживявания. Но пък образователната ни система все още не знае как да реагира и



продължава войната с тези деца,



опитва се да ги отдели в специализирани училища, вместо да им окаже специализирана подкрепа и да работи за приобщаването им.

Агресивната енергия може да бъде и добра, важното е как се оползотворява. Ние пък се опитваме да пренасочваме заряда й в нещо позитивно, отбелязва Светла Влахова от Консултативния център към Втора английска гимназия.

В елитните училища като тяхното проблемните деца обикновено са по-малко в сравнение с останалите, въпреки това психолозите им са двама. "Ние издирваме сами децата с прояви на агресия и започваме с тях превантивна работа", казва Влахова. Като начало ги запознават с различните емоции и причините за появата им. След това ги събират в група, наречена "Екопатрули".

"Най-често агресивните деца в училището ни, децата с поведенчески отклонения са високоинтелигентни, те търсят внимание и изява и имат много неоползотворена енергия. В много от случаите те са и неформалните лидери в училището, те повеждат останалите. Като зелени патрули задачата им е да съблюдават за дисциплината в училище и са в помощ на дежурните учители. Така "лошите" сами



стават част от системата за противодействие



на поведенческите отклонения", разказва Влахова.

Първият им екопатрул е и един от трудните им случаи - скинар с прояви на вербална и физическа агресия. Момчето е пред изключване от училището. "Започнах работа с него, после той сам подбра сред съучениците си другите участници в групата. Работата е по метода "връстници обучават връстници". Включихме в групата и момиче със суицидно поведение, регистрирано в Детската педагогическа стая, с много личностни проблеми, включително с ниска себеоценка. За две години момичето се промени коренно. Участниците в групата си влияят помежду си. И тъй като са неформалните лидери, повеждат и останалите. Малки хитринки. Но пък ни вършат добра работа", смее се Светла Влахова. Първите екопатрули на Втора английска гимназия днес са студенти и са успешни млади хора. А при други условия щяха да са с десетки мними консултации зад гърба си и изключване от училището.