Поредният недоволен "войник на Ислямска държава" се вряза с микробус сред множеството на най-популярната улица в Барселона миналата седмица, уби 13 души и рани над 120 от 34 държави. Седмица по-рано в Шарлотсвил, САЩ, бял крайнодесен екстремист сгази с колата си млада жена в нападение, подобно на вдъхновените от ИД атаки.

Ценностите на либералната демокрация изглежда все повече губят територия по света за сметка на ценностите на ксенофобския етнонационализъм и радикалния ислям. Но това не е "сблъсък на цивилизации", а разпад на общностите, защото етнонационалистическият насилствен екстремизъм и транснационалният джихадистки тероризъм отразяват не съживяването на традиционните култури, а техният разпад.

Това е



тъмната страна на глобализацията



Западните национални държави и сравнително отворени пазари, които доминират глобалния политически и икономически ред, до голяма степен замениха старите форми на управление и социален живот. Хората на планетата бяха превърнати в конкурентни състезатели, търсещи реализация чрез натрупване на богатство и неговите символи. Но насилственото участие и залозите в надпреварата за промени, диктувани от пазара, често се провалят, особено в общности, които разполагат с малко време да се адаптират към промените. Когато се стигне до това, може да се очаква избухването на насилие.

Стремежът за елиминиране на несигурността, комбиниран с "търсенето на значимост" според определението на социалния психолог Ари Круглански са личните чувства, открояващи се най-ярко в интервютата на моя изследователски екип с джихадисти и поддръжници на популистки етнонационалистически движения. В Унгария открихме силна подкрепа за призива на правителството за възстановяване на "националната кохезия", загубена с падането на фашисткия режим през Втората световна война. В Ирак установихме, че почти всички млади хора от районите, освободени от управлението на ИД в Мосул, първоначално са подкрепили стабилността и сигурността, предложена им от този режим след хаоса, последвал американските удари.

В света на либералната демокрация и човешките права насилието - особено крайните му форми на масово кръвопролитие - обикновено се смята за патология или за израз на злото в човешката природа. Но в повечето истории и култури насилието срещу другите групи се представя от виновниците за



върховен израз на морална добродетел.



Всъщност без претенция за добродетелност е трудно, ако не и немислимо, да бъдат убити голям брой невинни хора.

След края на Втората световна война революционери и бунтовници, готови да се пожертват за каузи и групи, успяват да доминират чрез далеч по-малко въоръжена сила от армиите и полициите на държавите, срещу които се опълчват. В същото време, според резултатите от изследването World Values Survey, мнозинството от европейците не вярват, че демокрацията е "абсолютно важна" за тях. Във Франция и Испания откриваме слабо желание да се жертва каквото и да било в името на демокрацията, за разлика от желанието сред поддръжниците на джихада да се борят и умират за него.

Как можем да противостоим и да преборим този контракултурен натиск на съвременността? Вероятно за някои отговорът е в преоткриване и повторно извайване на предишните ни ценности на представителна демокрация и културна толерантност. За други отговорът е в опазване на останалото от флората и фауната на планетата и избягване на екологичните катастрофи. Друг вариант е да дадем възможност на следващото поколение да предложи нови решения.

Но нито едно уравновесяващо послание няма да успее да се разпространи в социалния вакуум, в абстрактното пространство на идеологията. Нужно е



добро познаване на рисковите общности.



Най-често хората се присъединяват към радикални групировки чрез съществуващите вече социални мрежи. Това означава, че вербуването не се осъществява основно чрез преки послания в социалните медии например, а чрез мрежите на семейството, приятелите, квартала, училището, затвора.

Изследването ни в историята на вдъхновените от ИД нападения в Западна Европа ясно показва, че опитите на пряко вербуваните от ИД, които не разчитат на прякото участие на представители на съществуващи местни общности, най-често се провалят. Колкото повече се засилва и задълбочава участието на местните мрежи, нападенията стават все по-смъртоносни. Установихме хлабави, но многопосочни връзки между джихадистките кръгове в Барселона и по-голяма част от Западна Европа, Магреба, Леванта, и то доста преди атентатите от 11 септември.

Затова фокусът на усилията трябва да бъдат младите хора, които са основната част от днешните радикални новобранци и утрешното най-уязвимо население. Доброволците на "Ал Кайда", ИД и още много други крайни националистически групировки най-често са млади хора в преходни етапи от живота си - имигранти, студенти, хора, които си търсят работа или пък партньор в живота. Напуснали домовете и семейства, те търсят нови семейства и приятели, нови цели и значимост.

Нуждаем се от стратегия за пренасочване на радикализираната младеж, като я ангажираме с интересите й, вместо да ги пренебрегваме, и да се страхуваме от нея или да се задоволяваме с това да призоваваме някой друг да я укротява или укорява. Разбира се, че толерантността има граници и че не можем да толерираме заплахата от още повече насилие.

Нашите партийни разделения включват реални различия в ценностите, които политиците раздухват до екзистенциални заплахи. Но все още можем да намерим много общи неща и ценности в един свят, в който всеки може да живее свободно и щастливо, ако получи поне малко шанс за това. За тази възможност предците ни се бориха в революции, граждански и световни войни.



• Авторът е антрополог.