Защо правителствата не се справят по-добре с работата си? Можете да критикувате всяка сфера в обществото, че се управлява зле и прави големи грешки - банките, университетите, автомобилопроизводителите, адвокатите, журналистите. Но мнозина вероятно ще се съгласят с Джейми Даймън, изпълнителен директор на JP Morgan Chase, който обяви: "Почти срамно е да си американец, когато пътуваш по света". Той се възмути от неспособността на Америка да инвестира в инфраструктура и да реформира данъчната си система. "Щеше да има много по-силен растеж, ако имаше повече интелигентни решения. САЩ трябва да започнат да се концентрират върху политики, които са добри за всички американци - инфраструктура, регулация, данъци, образование".

Някои биха помислили, че е малко прекалено банкер да напада американското правителство, при положение че тъкмо правителството спаси банковата система преди по-малко от десетилетие. Други биха го тълкували като реакция на избора на Доналд Тръмп за президент и неспособността му да прокарва закони през Конгреса. Но проблемите на банковата система до известна степен бяха резултат на лоша регулация, а политическата безизходица бе налице далеч преди настоящата администрация.

Пък и това не е проблем само в САЩ. Каквото и да мислите за Брекзит, настоящото британско правителство не предлага стройна и ясна позиция за преговорите. В Европа Франция не е в състояние да реформира трудовото си законодателство в рамките вече на цяло поколение и се гъне под безработица, двойно по-висока от тази в САЩ и Великобритания. А Германия, за която се смята, че е добре управлявана, в момента има най-високия търговски излишък в света, в резултат на което дебалансира еврозоната. Впрочем мнозина германци също смятат, че страната им трябва да инвестира повече в инфраструктура.

Защо проблемът с правителствата е универсален?

Според мен отговорът се състои от три части. Първо -



правителствата са прекалено "големи"



В повечето от развитите страни те управляват между 35 и 45% от БВП. Половината от тези средства се рециклират - получават се от данъци и социални осигуровки и се разходват като социални плащания и пенсии, а другата половина осигурява цял набор от услуги - от отбрана и образование до правосъдие, правоохраняване, регулации и прочее. Всяко нещо в такива обеми се управлява трудно, самият размер означава, че нещата ще се объркат. Във всяко отворено общество, когато нещо се обърка, то бързо става обществено достояние, така че всички ние сме наясно с проблемите.

Втората част от отговора следва оттук. Правителството не само е "голямо", то е и сложно. То прави множество различни неща, изискващи различни умения, а световната икономика става все по-сложна. Заради нарастващата сложност развитите страни преминаха от система, в която правителствата осигуряват услуги, към система, в която правителствата купуват тези услуги в полза на обществото. Купуването на услугите и управлението на договорите изисква съвсем друг набор умения от тези, нужни за управление на нещо, и правителствата навсякъде по света не умеят да правят това.

Третата част от отговора е, че всички ние имаме високи очаквания към правителството. Това отчасти е грешка на политиците. Стандартната игра на политиците е да заявяват, че могат да направят нещо по-добре от другите и че това няма да струва нищо.



После се провалят, а ние се ядосваме



Има и още нещо. Математиката на публичните разходи се усложни в резултат на променящата се демография. Национална пенсионна система, в която всяко поколение плаща пенсията на предходното, работи, ако всяко следващо поколение е по-голямо от предходното. В момента в преобладаващата част от Европа работната сила намалява, а пенсионерите се увеличават. Хората говорят за разходите за възрастните хора, но не обсъждат размера на работната сила. Всъщност САЩ и Великобритания са малко по-слабо засегнати от този процес в сравнение с континентална Европа или Япония, но повишаващите се разходи за възрастните са проблем.

Джейми Даймън говори за проблеми в 4 основни сфери - инфраструктура, регулации, данъци и образование. Първият е сравнително лесен за решаване. Регулациите трябва да бъдат умни и лесни за следване. Данъчната система е трудно да се реформира в САЩ, но във Великобритания, Европа и Япония трябва да е по-лесно. А образованието? Почти всички в западния свят са на мнение, че то трябва да се подобри, но не може да се постигне съгласие как да стане това.

Но посочването на сфери, от които да се започне, все пак е начало. Докато не признаеш, че не се справяш добре с нещо, не може да започнеш да го подобряваш.