Какво количество чиновническа арогантност и административно безхаберие може да понесе българинът? Неизмеримо много - поне ако се съди по скандала със заразените с фипронил яйца и яйчен прах. Той тресе цяла Европа от два месеца насам. Бяха проверени стотици заподозрени ферми, бяха унищожени птиците в тях, валят сигнали за вече доставени в страни от ЕС пратки. През цялото това време от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) успокояваха, че проблемът е далеч от нас, че у нас внос на заразени продукти няма.

Докато в края на миналата седмица не лъсна истината - има поне една пратка от заразен яйчен прах, която е стигнала в България. Нещо повече - безпроблемно е била вложена в 25 тона сладолед и сладоледени продукти и в 9 тона майонеза, в две големи фирми производителки. Кои са фирмите - от агенцията не казват. Само в края на миналата седмица ни бе обяснено, че започва "спешно" изтегляне от пазара на продукти, в които е вложена опасната суровина. Освен това бяхме уведомени, че започва проверка на всички български ферми, в които се добиват яйца, за наличието на фипронил в продукцията им. Ще бъдат проверени и предприятията, които използват яйчни продукти.



На кой плаж са били два месеца



експертите и ръководството на БАБХ не ни бе съобщено. Защо не са реагирали още при първите съобщения от ЕС? Вчера получихме отговор - безкрайно арогантен, нахален и предизвикващ най-вече ярост. В продължение на започната от края на миналата седмица "рекламна кампания" директорът на областната дирекция на БАБХ София-град д-р Камен Николов заяви пред Би Ти Ви, че въпросната пратка е влязла в България още през март. И ни "успокои", че трябва да се изяде много голямо количество от токсичното вещество, за да има нежелан за здравето ефект! "За да се получи неблагоприятен ефект, трябва да изядете огромни количества всеки ден в продължение на дълго време. Не познавам човек, който да яде огромни количества майонеза или сладолед всеки ден", обясни бодро чиновникът, който взема заплата, за да се грижи изобщо никакви вредни вещества да не попадат в храните ни.

Има и още: "Целият проблем започва от 20 юли тази година, когато Белгия информира, че от Холандия са получени яйца с фипронил. В България първата нотификация идва на 18 август", продължи той. И вчера, десет дни по-късно, ни бе обяснено, че ще започнат проверки по сигнала, резултати ще имаме някога в бъдеще време. "Яйцата са със срок на годност 28 дни, ние вече сме на 40-ия ден от кризата. Така че шансът да попаднат яйца на българския пазар е минимизиран", разсъждава още д-р Николов. Т.е. който ял - ял.

Изказването на д-р Николов просто потвърди убедеността на повечето от българите, че



тази агенция не си върши работата



и не е ясно защо съществува в този си вид. Очевидно е, че превантивният контрол е хлабав, и дори и след получен сигнал от европейската система за спешно оповестяване агенцията се задейства с фатално закъснение, ако изобщо го направи.

В случая става дума за една от големите административни структури в България. БАБХ разполага с щат от 2296 души. 1983-ма от тях са "специализирана администрация", тоест останалите са просто администрация. И цялата тази "администрация" за пореден път се проваля, когато става дума за превантивен контрол.

Парадокс е, че когато "Активни потребители" направят проверка за вредностите в определени продукти, както ставаше неведнъж в последните години, от БАБХ, вместо да вземат мерки, пренебрежително обясняват, че резултатите идват от нелицензирани лаборатории. За резултати от последващи проверки в лицензирани лаборатории досега не се е чуло. Нищо, че според изследванията на "Активни потребители" излизаше, че част от лютениците например са по-скоро сладкарски продукт.

За сметка на това на два пъти тази година агенцията командироваше хора в чужбина да пазаруват храни и да доказват, че едни и същи продукти имат различно съдържание на Изток и на Запад. В първия случай бяха открити незначителни разминавания, във втория - никакви, тъй като проверката се правеше по надписите на етикети...

Парадокс е, че от 2011 г. в ЕС работи единна система за бързо предупреждение - RASFF. И в нея България е сред най-активните по подадени сигнали за опасни продукти, особено когато идват от страни извън съюза. Порталът RASFF е пълен със стотици сигнали за съмнителни, негодни и дори отровни стоки - мухлясали фъстъци и плодове, пици с плесен, чушки с пестициди, консерви боб с умрели мушици, заразено със салмонела месо. Всеки гражданин във всеки момент може да влезе онлайн в регистъра на сигналите и да види какви храни се опитват да пробият на пазарите в Европа, носейки рискове за здравето на потребителите.

Сигналите в RASFF показват, че безопасни дестинации няма. Лоши храни влизат и в Западна Европа, и в Източна, от финландския град Турку до гръцкия остров Крит. А пристигат отвсякъде - както по съседски от други държави - членки на ЕС, така и от далечни държави като Индия, Тайланд, Аржентина...



България е сред най-дейните в ЕС в подаването на сигнали,



сочи годишният доклад за 2016 г. Страната ни фигурира с 97 първоначални нотификации, което прави по един сигнал средно на всеки 4 дни. Това ни поставя на осмо място. Рекордьор с подадени над 400 случая е Италия. Другите в челото са Великобритания, Германия и Холандия.

Без изненада най-много са предупрежденията на София, свързани с плодове и зеленчуци - внос от съседна Турция. Комшиите системно атакуват България с чушки, пълни с вредни химикали. Тъй като Турция не е член на ЕС, тя не се придържа към европейските ограничения за използване на агресивни торове и препарати срещу вредители.

Още в първите дни на 2017 г. София е изпратила в европортала сигнал за турски чушки с тебуконазол - химикал за борба с гъбични заболявания. Следват още над 10 предупреждения за пратки с подобни проблеми само в рамките на месец. Тъкмо турски пипер е стоката, за която България е пуснала най-много предупреждения от началото на годината до сега - най-често заради пестицида хлорпирифос, който унищожава насекоми и червеи по растенията.

През януари нашият пазар е бил атакуван и от опасни турски нарове, съдържащи прохлораз. Чрез европейския портал RASFF България е предупредила другите от ЕС и за турски лимони, третирани обилно с химикали. Прави впечатление, че оплаквания от турски плодове и зеленчуци валят и от Западна Европа. Само в един ден, на 8 август, например Франция е подала 7 сигнала за сушени кайсии с наднормено количество сулфити.

София е редовен подател на сигнали в RASFF и заради опасни фъстъци, идващи от Азербайджан, Египет, Китай, Индия, Грузия, Судан, Великобритания.



Проблемът с ядките е, че са стари и са развили опасните афлатоксини



И той съвсем не е само български. Франция например алармира за афлатоксини във фъстъци от САЩ, смокини и кайсии от Турция и др.

Но ако се съди по данните на портала, най-голямата напаст на европейския хранителен пазар е салмонелата. Болестотворната бактерия се въди във всякакви храни - от всякакви държави. Според RASFF в последния месец салмонела е открита в замразени дробчета от Холандия и пилешко от Тайланд, сусам от Судан и ленено семе от Аржентина, във френски яйца и мляко, в топено сирене от Франция и Швейцария, замразени телешки бургери от Литва и т.н. Има и сигнал от Гърция за испанска храна за домашни любимци, заразена с бактерията. А Германия е алармирала за заразен полски бял шоколад.

Хубавата новина за нас е, че



сигналите срещу български стоки са малобройни



Единият случай, който нашумя през юли, е за наши малини, които според оплакването от Франция може да са поливани с мръсна вода или да са брани с нечисти ръце. Друг неприятен сигнал е за късчета метал в сирене тофу, продавано като "био" в Дания.

Има и други сигнали за необичайни "съставки" в хранителни продукти. Миналия месец от Великобритания пуснаха сигнал за открит метален болт в кюфтенца от леща, внос от Индия. Полски производители са се изложили в Литва и Чехия - заради стъклени парченца в сос и в малиново сладко. Стъклени късчета са намерени в сладолед страчатела, пристигнал в Австрия от Франция през Германия. В Дания също са се натъкнали на стъкло - само че в доматен сос от Италия. Копенхаген е подал сигнал и за камъчета в сушени гъби от Босна и Херцеговина. Прага известява за консерви италиански бял боб, "обогатен" с умрели мушички.

Че се подават сигнали, е добре. Още по-добре щеше да бъде обаче, ако БАБХ се задействаше светкавично и когато в страната ни влизат опасни стоки и продукти. Практиката обаче показва, че това не е така. Агенцията тотално се проваля при истински кризисни ситуации. Въпреки многохилядния си "административен апарат".