С пенсията си в Германия те едва свързват двата края, а в България живеят добре: документален филм на германската телевизия ZDF разказва за четирима германски пенсионери, решили да изкарат старините си на българска земя.

63-годишният Пеет закусва на балкона си и гледа към морето. Новото му жилище е само на пет минути пеша от плажа, а наемът е 180 евро на месец. В България от пенсията му остават достатъчно пари, за да прави това, което в Германия не може да си позволи - да ходи на ресторант, да общува с други хора и да се наслаждава на живота. Пенсионерът от Хамбург е един от главните герои в документален филм на германската обществено-правна телевизия ZDF, който бе излъчен миналата седмица под заглавие "Пенсионерско щастие на "Слънчев бряг" - на старини в България". Режисьор на филма е Сибиле Шмолка.

От него зрителят научава, че страната, в която Пеет е решил да прекара старините си, е една от най-бедните в ЕС. Средната работна заплата в България е 320 евро, а българските пенсионери са принудени да се справят с пенсии от стотина евро. В замяна на това разходите за живот в България са значително по-ниски, отколкото в останалата част на Европейския съюз, и именно това превръща страната в едно от любимите места за живеене на пенсионери от Германия.

От документалния филм на ZDF става ясно, че днес близо 4.9 милиона германски пенсионери живеят под границата на бедността. Затова и мнозина обръщат гръб на родината си. Досега най-предпочитаната дестинация за прекарване на старините е била Тайланд, където живеят около 30 000 германски пенсионери. Само че раят под палмите бързо може да се превърне в кошмар, ако човек се разболее и сам трябва да плаща медицинското обслужване. В замяна на това България е член на ЕС и германските пенсионери могат да разчитат на германската си здравна осигуровка. Според ZDF в България са регистрирани официално 500 германски пенсионери. Истинският им брой вероятно е още по-висок.



Ако говориш български, е по-лесно



Във филма си режисьорката Сибиле Шмолка съпровожда общо четирима германци по пътя им към България. Един от тях е вече споменатият Пеет, който разказва, че просто търсел някаква промяна в живота си. Пеет вече говори малко български и познава страната. По времето на ГДР той е работил в България като екскурзовод, а по-късно е прекарвал отпуските си на Черно море. Всичко това много улеснява адаптацията му.

И 61-годишната Мария се е преместила от Германия в България. Само че на нея й е по-трудно. Тя е обиколила света, тъй като дълги години е работила като стюардеса на кораб. Преди три години се разболява и започва да получава пенсия по болест. А нейният размер е значително по-нисък от този на стандартната пенсия. След отчисляване на твърдите разходи в Германия от пенсията й оставали едва 120 евро. Тъжна равносметка след 40-годишен трудов стаж и едно дете, което е отгледала сама. Пред камерата на ZDF жената разказва, че в България се чувства добре, поне във финансово отношение. С пенсията си от 818 евро Мария може да си позволи да живее в тристайно жилище. При покупки не се вглежда много в цените. Остават й дори пари за екскурзии. Въпреки това 61-годишната германка не е напълно щастлива. Тя все още не говори български и социалните й контакти се изчерпват с елементарни разговори в магазина и в приказки с друг германски пенсионер, който живее на две пресечки от нейното жилище. "Щеше да е много по-хубаво, ако можех заедно с някого да изпия чаша вино", казва тя.



Децата не ни посещават



Валдемар и Хилдегард са другите герои в документалния филм на Шмолка. В Германия той е бил шлосер, а тя - чистачка и шофьор на такси. Преди осем години събират последните си спестявания и купуват къща за 20 000 евро в България. Двамата превръщат съборетината в уютен дом. На масата им са подредени снимки на децата и внуците. Те обаче не ги посещават в България. Валдемар и Хилдегард разказват, че още навремето били против плана им да започват всичко отначало, и то на 2000 километра от Германия. Валдемар обаче признава, че се страхувал най-много от това да не стане финансово зависим от децата. "Ние трябваше да се махнем от Германия, за да не бъдем никому в тежест", споделя той.

Журналистката Анте Хилдебранд от германския вестник "Ди Велт" коментира в статия за онлайн изданието на вестника: "Филмът на Сибиле Шмолка е тъжно свидетелство за състоянието на германската социална държава. Какво ще стане с германските изселници, ако се нуждаят от обгрижване на старини? Медицинското обслужване в България е катастрофално. Там няма добри лекари."

Документалният филм действително показва как хората, които постъпват в болница в България, трябва да си носят собствено спално бельо и да ангажират свои близки, които да се грижат за тях. "Страната - членка на ЕС, е също толкова зле оборудвана за болни хора, както и "раят" под палмите на Тайланд. Тя е подходяща само за здрави хора", пише Анте Хилдебранд и добавя, че германските пенсионери постепенно се превръщат в икономически фактор в България. В града, в който живеят Валдемар и Хилдерагд, вече е отворил врати първият старчески дом. Месечната такса започва от 420 евро нагоре. Говори се, че първите германци вече живеят пробно в него.





Средната пенсия в Германия при мъжете е 1013 евро, а при жените - 762



От средата на 2016 г. германските пенсионери получават по-високи пенсии - в западните провинции те нараснаха с 4.25%, а в източните - с 5.95%. Това е най-голямото увеличение за последните 23 години.

Пенсионерите в Германия в момента са около 20.6 милиона. Средната месечна пенсия при мъжете в края на 2014 година е възлизала на 1013 евро, а на жените - 762 евро. Разликата се дължи на заплатите, които са получавали германците и германките в трудоспособна възраст. И тъй като жените по принцип печелят по-малко от мъжете, а и в Германия има относително висок дял домакини, поради което на практика нямат собствен доход или пък работят на непълен работен ден, вноските им за пенсионно осигуряване са съответно по-ниски. Това директно се отразява и на пенсиите. Съществуват различни механизми, които компенсират това неравенство, но само донякъде.

Всеки втори жител на страната, който ще стане пенсионер след 2030 г., ще получава пенсия, която няма да надвишава екзистенц-минимума. За хората, които са работили средно по 40 години и са плащали пенсионни осигуровки, подобна перспектива не е никак привлекателна.

Основната причина за тази ситуация е проведената през 2001 г. пенсионна реформа, която значително намали ролята на държавата в системата на пенсионното осигуряване. Вместо това Германия започна да предлага финансови стимули за онези, които решат да влагат средства в допълнителна, частна пенсионна осигуровка.

През изминалите 15 години обаче стана ясно, че нископлатените слоеве от населението, които вероятно ще взимат минимална пенсия, така и не са в състояние да заделят средства за частно пенсионно осигуряване. В хода на тази дискусия в Германия отново се заговори за необходимостта от реформиране на пенсионната система.

Широко критикуваната реформа от 2001 г. обаче все пак не е основната слабост на системата. Експертите в страната са единодушни, че най-големият проблем е намаляващият брой на трудово заетите, а оттам и все по-малкото постъпления в пенсионните каси при същевременно повишаващ се брой на пенсионерите. И тъй като демографската структура на германското общество трудно може да бъде променена, експертите предлагат различни алтернативни пътища и решения.

Един от вариантите е да се повиши възрастта за пенсиониране. В днешна Германия мъжете и жените излизат в пенсия на 65 години, но е предвидено до 2029 г. пенсионната възраст плавно да се повиши до 67 години. Само че това повишение вече е заложено в разчетите на пенсионните каси и още отсега е видно, че ако не се промени нещо в германското общество, и тази промяна ще се окаже недостатъчна. Затова експерти на Християндемократическия съюз предложиха докъм 2100 г. в пенсия да се излиза чак на 70-годишна възраст.

Има и други предположения за реформа - например да се повиши размерът на пенсионните осигуровки, които внасят работещите в Германия, или пък да се повиши държавното дотиране на пенсионните каси.