:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 439,464,635
Активни 593
Страници 7,351
За един ден 1,302,066

Ново проучване разбива митовете за "лошите" търговски вериги

70% от стоките в хипермаркетите са българско производство, а кварталните магазини не са на изчезване
.
Ново проучване за българския пазар разбива познатите митове за "лошите" вериги хипермаркети - че пренебрегват нашите фирми производители и продават предимно вносни стоки, че ни пробутват храни второ качество, че крият печалби и данъци, че заради тях фалират малките магазини. Действителната картина е съвсем друга, показва анализ на Института за пазарна икономика, озаглавен "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове".

Една от най-упоритите заблуди е, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. А истината е, че по щандовете им преобладава българското производство. "Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон)", обясняват авторите на анализа. Статистиката на супермаркетите показва, че продуктите на наши фирми са между 60 и 70% от общия обем стоки, които продават.

Тези данни разбиват "аргументите" на левите партии за налагане на квоти за "произведено в БГ" в хипермаркетите. А БСП дори написа закон за това. "Сърцевината" на проекта, прокламиран от лидера на партията Корнелия Нинова, е налагането на задължително минимално присъствие на родните стоки - 51% за плодове, 50% за пилешко месо, 70% за млечни продукти, 25% за друго месо и 75% за вино и алкохол.

Впрочем, ако Нинова и съмишлениците й разгледат внимателно рафтовете в големите вериги, ще забележат, че квотите им вече са преизпълнени (с изключение на алкохола). А колкото до качеството на стоките - големият процент "имитиращи продукти" и "деликатеси, наподобяващи сирене, кашкавал и т.н.", са алхимия на наши производители, не на чужди компании.

Търговските вериги не само че не са "душмани" на родното производство, те правят директни инвестиции в него. Такъв пример е кампанията на "Лидл" "Родна стряха". Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 продукта от български производители от различни региони на страната. "Градините на Билла" е друга подобна инициатива - в началото на годината компанията сключва договор директно с производители на плодове и зеленчуци и гарантира, че ще изкупи заявените количества.

Друго познато "притеснение" на политиците популисти - че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места - също се оказва куха пропаганда, разкрива проучването на ИПИ. По данни на Евростат за 2015 г. в сектора "търговия на дребно" само 43 фирми у нас са големи - с персонал над 250 души. А въпреки че са големи, държат около 25.6% от оборотите. Търговските вериги попадат точно в тази група - на едрите. И не са "изяли хляба" на малките магазини и кварталните бакалии.

Според оценки на GfK за същата година модерните търговски формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини - държат около 40% от българския пазар на дребно. Интересното е, че големите вериги са увеличили приходите си от 4.75 милиарда през 2012 г. до 5.36 милиарда лева през 2015 г., но това не е за сметка на по-малките търговци - техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г. са около 4.4 млрд. лева. "Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход", обясняват авторите на анализа.

И статистиката за заетостта разбива мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора, посочват от ИПИ.

"Големите вериги са и големи инвеститори - към края на 2015 г. преките чуждестранни вложения в търговията на дребно са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите инвестиции отвън с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката - големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева", пише в проучването.

"Търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители - средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, то при малките фирми тя е едва 5001 лева", разкрива анализът на ИПИ.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.



В ЧИСЛА

По данни на НСИ за 2016 г. пазарът на храни и безалкохолни напитки в България е с обем около 10 млрд. лева. Компаниите с най-големи приходи са "Кауфланд", "Метро", "Лидл" и "Билла" - по данни на Euromonitor за 2015 г. Според USDA "Лидл" се развива най-бързо, като през 2015 г. има 20% ръст на продажбите. От влизането си в България през 2010 г. компанията е увеличила броя на обектите си от 25 на 79, като планира да открие нови, а наскоро започна изграждането на нов логистичен център край Кабиле за около 80 млн. лева.



БЪДЕЩЕТО

Развитието на сектора досега сочи, че конкуренцията в отделните сегменти ще расте. Въпреки изтеглянето на няколко вериги повечето фирми успяват да намерят своето място на българския пазар и планират откриването на нови търговски обекти в близко бъдеще, особено в по-малките градове. Част от конкурентния натиск ще идва и от специализираните магазини. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на последните, особено при тези за плодове и зеленчуци, както и за месо. Не е изключено и в бъдеще малките магазини да започнат да формират по-големи обединения по модела на КООП и ЦБА, възникнали именно като съдружия на малки фирми.



99
7136
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
99
 Видими 
04 Септември 2017 19:46
Това същото проучване на ИПИ, финансирано пак от същите търговски вериги ли е?
04 Септември 2017 19:54
Я набързо да разбием митовете за "добрите" търговски вериги.

След скандала с храните Дойче веле промени текста си за Кауфланд

След като Дойче веле публикува позицията на шефа на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов, че не е ясно как някои от продуктите в хипермаркета влияят на здравето на децата, онлайн изданието промени първоначалния си текст и премахна скандалния цитат от него.

В статия за това има ли разлика в храните в хипермаркетите в Източна и Западна Европа, сайтът цитира Спасов, който заявява, че е съгласен с някои от изводите на организацията „Активни потребители“, които доказаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите.

В текста на Дойче веле от 2 септември се посочваше, че:

Шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов е съгласен с някои от изводите на „Активни потребители“. „Миналата седмица прекратихме търговските си отношения с известен български производител на млечни продукти. Направените от нас лабораторни анализи на неговите сирена показаха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“, декларира Спасов. Мениджърът все пак признава, че в поверената му търговска верига се продават храни, които той никога не би дал на децата си. „Баничките ни, например, не се правят с палмово масло, но съдържат консерванти. Никой още не знае до каква степен това е небезопасно за здравето, особено за здравето на децата“, откровен е шефът на „Кауфланд-България“.

В момента статията е променена и в нея липсва частта с констатацията на Спасов за влиянието на храните върху здравето на децата, както и твърдението му, че е съгласен с изводите на "Активни потребители". Вижда се, че е отпаднала и частта за прекратените търговски отоншения с "известен български производител на млечни продукти".

Понастоящем в текста е останало само изказването на Спасов, че в "Кауфланд" няма разлика в качеството и съставките на собствените търговски марки:

Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България.

Ето и как изглежда новата версия на текста:

Знаем ли каква все пак е истината за храните?

Безопасни и качествени ли са храните, които се предлагат на българския пазар? Очевидно не съвсем. Доказва го поредният скандал с вносна суровина за производство на сладолед, замърсена с опасен химикал.

Произведен в Румъния дезинфектант за помещения за кокошки-носачки с токсична съставка, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските потребители. Замърсеният с опасния химикал половин тон яйчен прах, внесен от Германия, беше блокиран от Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), но по традиция чиновниците отказаха да съобщят имената на фирмите, които са го използвали за производството на сладолед и майонеза. „Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на агенцията означава, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред“, коментира ситуацията шефът на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни анализи на популярни сред българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други. Те показаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да обвиняват в същото известни западни производители на храни и напитки.

Както беше и след Чернобил

Богомил Николов вижда в укриването на информация за опасни продукти и техните производители рефлекс, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „Също както по времето на Чернобил, и сега в България смятат, че криенето на информация е полезно за гражданите. В свободните общества е точно обратното – говоренето за проблемите е задължителна част от тяхното решаване“, смята шефът на „Активни потребители“. Той припомня пресния скандал с разликите в съдържанието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенни и козметични продукти, които някои мултинационални компании произвеждат за Източна Европа. „В Словакия и други бивши соцдържави местните агенции за контрол върху качеството на потребителските стоки посочиха не само по-евтините заместители и по-ниските проценти на основните компоненти, но и публично назоваха компаниите, които си позволяват да обиждат по този начин източноевропейците, доверили се на продуктите им.

Българската агенция обаче отново предпочете мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на печалби все още имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват“, обобщава наблюденията си Богомил Николов.

В тази връзка шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов казва: "Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“.

Поне вече нямаме умрели от хранителни натравяния“

Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов посочва друга заплаха за здравето на българските потребители. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с опасни пестициди и консерванти, за да могат да издържат дългото им транспортиране до България и Централна Европа. „Тактиката на производителите и износителите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен срок изтича около дните, в които те пристигат на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив германска фитолаборатория чрез анализ на смлени пресни плодове и зеленчуци отчита, че през този карантинен период използваните силни пестициди и консерванти са успели да замърсят отвътре продуктите с недопустимо високи концентрации. В никакъв случай българите не трябва да правят сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват продукти, произведени до 200 километра от мястото на пазаруване“, препоръчва Трифонов.

Той е на мнение, че Агенцията по безопасността на храните е ефикасна единствено когато има подадени сигнали за опасен внос, какъвто беше случаят с яйчения прах от Германия. Но все още няма никакви пречки пред вносители на небезопасни пресни храни подозрително лесно да се сдобиват със сертификати за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България. Дъмпинг има и от страна на производители от страни като Полша, които внасят в България произвежданите целогодишно само в оранжерии домати като „суровина за преработка“, въпреки, че те се продават като пресни зеленчуци. Така хем избягват да плащат ДДС по правилата на Единния европейски пазар, хем подбиват със съмнителната си цена от 60 стотинки за килограм българското производство на истински „слънчеви“ домати“, изтъква шефът на Националния съюз на градинарите.

Богомил Николов от „Активни потребители“ е на мнение, че като цяло свързаната с безопасността на храните ситуация в България все пак бележи осезаемо подобрение през последните години. „Поне вече нямаме масови хранителни отравяния, които до съвсем неотдавна вземаха и човешки жертви“, смекчава Богомил Николов тревогите на българските консуматори.


Натисни тук
04 Септември 2017 20:37
Истината е някъде по средата!

А нямаше да сме толкова чувствителни по темата, ако Агенцията със смешната абревиатура БАБХ си вършеше работата!
04 Септември 2017 20:47
А нямаше да сме толкова чувствителни по темата, ако Агенцията със смешната абревиатура БАБХ си вършеше работата!


то цяло министерство на туризъма има и въпреки него идват туристи..
Кажете една институция,агенция,комисия в булгаристан да си върши поне 30 % от работата?
04 Септември 2017 20:48
Ако проучването е проучване колкото института... Интересно ако има манипулация.. кой може да им търси отговорност?
04 Септември 2017 20:52
Лошите търговски вериги плащат добре за разбиване на истините митовете...
04 Септември 2017 20:54
Чета, чета, и осъзнах - веригите са новата майка Тереза!
04 Септември 2017 20:58

D4D5 - за наблюдателността

Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки...

А ако не приемем?
Български доставчик означава ли /само/ български производител или включва и български търговец / вносител?
Полски продукт, внесен и доставен от "български доставчик", става ли българска стока?

Допускам, че може и чисто терминологично да се е получила неяснота, ама случайностите честичко не са случайни...
04 Септември 2017 21:05
Смотано поръчково изследване. Вместо да коментират БСП да бяха си обяснили методологията. Политически пасквил.
04 Септември 2017 21:08
номенклатурата сигурно е десет хиляди позиции. български доставчик на клечки за уши се врои за една, като картофи от бавария.
проблем е селият модел-помпащ навън репатрирана печалба, настаняването в ЦГЧ, ниските заплати и изнудването на доставчици. Както и безконтролното пласиране на ерзац храни. лошата стока измества добрата. закон.
04 Септември 2017 21:11
pigeon2 04 Септември 2017 20:37
Истината е някъде по средата!



Всъщност както почти винаги. Но екстремните мнения са по-продаваеми, пък и по-лесно смилаеми от форумните агитки.
04 Септември 2017 21:14
"Търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители - средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г.,

Тцъ, тцъ, тцъ...
За еднакъв труд - еднакво заплащане...
Което означава, че (примерно!) в Германия, средната брутна заплата на служителите на тия вериги е цифром и словом около 500 (петстотин) евро!
04 Септември 2017 21:18
средна брутна-като включим отдел маркетинг и борда на директорите. колко получава чисти момиче на касата след "глобите"?
04 Септември 2017 21:21
имайте предвид че голяма част е "аутсорсвана", като доставки, почистване, счетоводство, охрана. остава по шеф на продавачка.
04 Септември 2017 21:23
Като видях кой е направил проучването,повервах ама не.
04 Септември 2017 21:31
Няма терминологична неяснота в изследването, по-скоро в резюмето, дадено на медиите. В пълния доклад ясно се казва:

Горните данни отговарят и на информацията от фирмите в сегмента. Повечето, особено сред супермаркетите, споделят,
че продуктите на български производители съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки, продавани в магазините им.

Около 60-70 % от стоките, предлагани в модерните търговски формати за храни, са
произведени от местни фирми; някои от веригите директно инвестират в подобряването на качеството и стандартизацията на местната продукция;

http://ime.bg/var/images/Modern_Trade_Analysis_2017.pdf

Разбира се, неясният момент тук е каква част от продукцията на българските производители включва преработени вносни суровини (сухо мляко, палмово масло, замразено месо и т.н.). Отчитането на този фактор вероятно би променило донякъде процентите, но е факт, че повечето производители предпочитат да ползват местни суровини, дори гледат да затворят цикъла, като сами си отглеждат плодовете, зеленчуците и т.н. Примерно "Дерони" в началото ползваха само турско доматеню пюре, сега вече си имат собствени градини.
04 Септември 2017 21:37
Бахти пародията. В квартала през последната година затовриха три магазинчета за плодове и зеленчуци и един хранителен. Отвори една фурна за хипстърски хляб по пет лева, щял да затваря щото не вървял бизнеса...А, да, затвори и един магазин за храна за домашни любимци.

А това за Лидл е хептем оливане. Лидъл са най-изпадналия магазин.

Тия смешници от ИПИ ако отидат и на Димитровградския пазар ще намерят 70% български стоки.
04 Септември 2017 21:40
купувам разкошен ръчен бляб по левче, без претенции за лимец и квас. объркало се е момчето.
04 Септември 2017 21:53
Направих си труда да загубя 5 минути от безценния си живот и да видя доклада (благодаря на д-р Тормозчиян).

Няма изследване, т.е. събиране не първични данни и анализ. Работили са на бюро и са ползвали ангро източници като Евростат и НСИ.

А ето пасажа за дела на БГ производители.

Предишни оценки на ИПИ сочат, че ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, то техният дял е над 70% от всички продавани стоки (Билла, например, продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон).
Горните данни отговарят и на информацията от фирмите в сегмента. Повечето, особено сред супермаркетите, споделят, че продуктите на български производители
съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки, продавани в магазините им.
(стр. 8).

Както виждате, "данните" се базират на "предишни оценки" на ИПИ, които отговаряли и на някаква информация. ИПИ са паднали на нивото на бакалавърска дипломна работа в България. Халтура, колеги! Разваляте имиджа на икономистите в България.
Няма и помен от нормално изследователско отчитане - събрахме такава и такава информация, от такива източници, подбрахме ги така, инструментът беше този и този, анализирахме ги така и така.

Докладът е храна за аматьори-журналисти, които да пишат първи страници с поръчкови политически статии. А, да - доста е нагло да слагате "аргументи" на БСП в кавички като имаме предвид "новото" "проучване", което цитирате.
04 Септември 2017 21:57
А, между другото, драги стажанти от ИПИ, писали доклада - оправете си библиографията. Форматът (и липсата му) и издава непрофесионализъм.
04 Септември 2017 22:04
Оказва се, че "проучването" е толквоа истинско колкото онова прословуто и любимо на беснодесните журналя в Булгаристан (99%) според което сме на 8 място в света по полицаи от населенеито. Само дето кой да има толкова акъл да седне да провери, че в класацията за "целия свят" има включени само пейсе държави, а България е включена не с полицаи, а със служители на МВР. Та, тенкю за фейк нюза. Може и да ни припомните кога шарлатаните от ИПи са биле прави? 2008 кога пяха при Сатанишев "криза няма"? Кога обясняваха след това, че кризата се преодолява чрез затягане на коланите, а после Дянков се изс**** на рецептите им? Или когато евангелието на Райнхарт и Рогоф се оказа пълна шашма? Или когато обясняваха как плоския данък ще ни направи рай, а оттогава стотици хиляди избягаха от тоя рай, ама статуквото се пази със зъби и нокти от кучетат пазачи на статуквото/журналята, едно че те лично ще пострадат от отмяна на плсокия данък, друго че още вярват в беснодесните соросоидни фантасмагории.
04 Септември 2017 22:06
Да, в България се харесва само лошата новина. Ако наругаеш някого или някоя фирма си харесван. Ако защитиш несправедливо обвинения (като тук) си оплют. А се чудим защо България прави 2 крачки напред и 1 назад. И е на опашката на ЕС по доходи. Хора, преди да плюете работете и мислете. Хейтърството не води до никъде.
04 Септември 2017 22:16
Ако бяха лоши, хората нямаше да пазарят в тях, нямаше да работят за тях или пък нямаше да им доставят - което важи както за единичните вериги, така и за тях като цяло. " Лошите" вериги се оттеглят / Пени/, фалират /Карфур/ или седят полупразни /Европа/ на места където имат локален монопол.
А в останалите, хората им гласуват доверие всеки ден с парите си.
04 Септември 2017 22:25
Съжалявам, volog, но говорите несъстоятелни неща. Големите вериги държат голяма част от пазара и могат да диктуват условията му, т.е. да го изкривяват в своя полза. Винаги в такива условия трябва сериозен обществен контрол. Така че гласуването с парите не е аргумент. Да не би всеки ден да гласуваме за Лукойл, щото много ни харесва, нали?
04 Септември 2017 22:45
Точно си го казал Волог. Хората не са глупаци, за да пазаруват от магазини с лоша или скъпа стока. Кварталния магазин ми е симпатичен, но там стоката е по-скъпа и го ползвам само, когато купувам нещо по-дребно и на бързо. Ти си аргументиран, критиката отдолу не е. Аз например не купувам никога от Лукойл, а от евтина и с качествен бензин бензиностанция на около 40-ия километър в посока Ябланица.
04 Септември 2017 22:50
Булгуров, говориш недомислици. Мисли, преди да пишеш нещо очевидно глупаво.
04 Септември 2017 23:06
Не ми говорете на "ти", благодаря.
Има две дупки в твърдението ви. Първо, допускате погрешно, че масовият потребител може да прецени качеството на стоката така, както търговецът. Това не е вярно и го пише в букварите по бизнес и икономика. Хората "гласуват" с парите си, но това не значи, че магазините не трябва да бъдат проверявани и регулирани. Потребителят няма да отсее най-добрите.
Второ, допускате грешно, че пазаруването на потребителите означава, че пазарът функционира добре. Дадох ви пример с монополиста "Лукойл". Един магазин може да има големи продажби точно защото изкривява пазара. Например, изстисква производителите да му правят отстъпки до фалит, за да продава евтино. Такива изкривявания водят до лоши ефекти в дългосрочен план и ролята на държавата е да ги регулира. Друг подобен пример са евтините аптеки на Марешки. Хората пазаруват там - значи те са добрият бизнес модел?
04 Септември 2017 23:17
Хайде ако може да коментираме качеството на доклада и "проучването" на ИПИ? Защото то е темата. Този доклад е писан с цел правене на политики. Затова е проблем, че е гнилоч.
05 Септември 2017 00:02
Съжалявам, Булгуров, и 100 поста да напишеш, няма да помогне особено.

Volog има право - опашките по касите показват, че хората масово гласуват доверие на търговските вериги! И го правят напълно доброволно и осъзнато!!!


И пак казвам, големите търговски вериги не са идеални, никак даже, но нали издържаме цяла агенция за безопасност на храните - да ни брани от "лоши практики"!
05 Септември 2017 00:32
ИПИ? Може, може... и те са хора, и те трябва да ядат. С какво платците от търговските вериги са по лоши от Сорос и АзБ? Отделно, че парите не миришат!
05 Септември 2017 01:32
Булгуров, верогите като цяло нямат пазарния дял на Лукойл, хеле пък на големите 4-5 (+ Шел, ОМВ, Еко и т.н).
При складовете на горивата концентрацията даже е още по-зле.
Но като че ли най-важното нито една стока в тези магазини не подлежи на тежките регулациите, които са при горивата, и които бранят монопола на горивата - съхраняване в акцизен склад, предварително плащане на ДДС, ограничения/регулации при вноса, транспорта и т.н.
05 Септември 2017 01:37
А да и аптеките на Марешките са добър модел за нашите условия, нарочно направени да поддържат цените на лекарствата високи.
Ако Лидъл и Кауфланд имаха право да продават и аспирин, за който нито трябва рецепта, а се консумира "основно" за туршии , смятам, че цените щяха да са съвсем други.и при някои лекарства
05 Септември 2017 07:23
опашките в магазините доказват само, че стоката им е по-евтина. Но не и по-качествена. Заради ниските доходи.
05 Септември 2017 07:34
Големите магазини винаги правят така, че да има опашка.. ако имат 5 каси, но няма достатъчно клиенти - работи само 1 - за да има опашка. Просто са го сметнали, че един клиент трябва да стои на касата поне 3-5 минути. За да може да си купи и допълнително неща - тия които са на касата.


05 Септември 2017 08:25
Когато направиха Лидл в нашия град при всяко ходене /един път седмично/ харчех максимум 80, минимум 60 лв. В един момент се усетих, че всъщност целта на такива големи магазини е да изкушат купувача да си вземе не само необходимото му, ами и един тон неща, които не му трябват. Та от няколко години съм ограничила ходенето до Лидл, а като отивам си купувам точно определени неща - едни мекички салфетки, една кухненска хартия, която е доста стегната и трае дълго време, черен шоколад и когато ми свърши - от евтиния зехтин за готвене. От време навреме надхвърлям 15лв сметка, та внуците се радват на Стикита.
05 Септември 2017 08:35
Редно е гЪзетата да спомене, че проучването възхваляващо търговските вериги е спонсорирано от тия същите търговски вериги.
05 Септември 2017 08:37
Гледам в "Кауфланд" кашкавал. Надпис: "Българче" (или нещо подобно); до него - българският трибагреник. Отдолу с дребен шрифт: "Произведено в Германия". Да живее "българското"!
05 Септември 2017 08:42
кашкавалът всъщност е "Булгарче".
05 Септември 2017 08:51
Проучването е на ИПИ.
Да го прочета или да не го прочета? Това е въпросът.
05 Септември 2017 08:56
Виждам, че всички неприятели на веригите, които се изказват тук, дават конкретни примери и оценки за стоките в тези магазини. И какво излиза - че и те ги посещават. Защо така, бе, хора!?
05 Септември 2017 09:01
Вчера имаше абсолютно същата статия - само че коментарите не бяха ласкави и сега се ползва стария трик статията да се пусне претоплена с няколко позитивни "коментатора".
Самата статия е бълвоч поради една проста причина - големите търговски вериги изнасят печалбата от страната. Каквито и положителни неща да изтъкват, това стига. Да, за отделния купувач (и поради ниските доходи) веригите са удобни, но за местните производители са бавна смърт - поради неразвития и трудно развиваем в български условия пазар на дребния търговец.
05 Септември 2017 09:14
В малките селища търговски вериги няма. Там се продават преобладаващо български стоки от първа необходимост. Ето откъде идва значителния дял на "кварталните" магазини. Интересно би било да видим диаграмите за София и другите големи градове.
Случайно ли словосъчетанието "български производител" е подменено с "български доставчик"?
05 Септември 2017 09:15
Веригите са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева", пише в проучването.


Първо - ДДС се плаща от потребителя - купувач, а е написано, сякаш веригите го правят, второ - 170 милиона също от работещите са платени, , трето - "анализаторите" от ИПИ са пропуснали най-важното - данъците, които плащат големите търговски вериги, може би защото те изобщо не плащат данъци, 5.36 милиарда лева през 2015 г. обложени с 10% корпоративен данък, а останалото с данък дивидент, но те не го правят! Богатите данъци не плащат! Печалбата пък изцяло се изнася от България, тоест големите вриги изнасят благосъстояние.

Веригите имат и много други грехове - те са виновните за многото отрови в храните, за "израелския" ген в пластмасовите домати, за да имат голяма трайност, а малките магазини се зареждаха всеки ден, с прясна стока от местни производители. Да, Е-тата са се появили натрапезата ни под натиск и корумпиране на законодателите и институтите, уж че били безвредни.

Защо мислите че ракът стана епидемия - за да могат шепа богати да станат още по-богати!
05 Септември 2017 09:17
Аз съм човек с средни доходи - тоест евтиното не ми е самоцел. Пазарувам в Лидл от години. Хранителните продукти са им качествени. Коректно отделят и предлагат по-евтино стоки, на които срока за годност изтича след няколко дни. Дрехите и другите им стоки са също много добри за цената си. Очевидно, ако искате много модна стока, то вие няма да отидете там за покупката. Това им е таргет-групата. На касата, като стане опашка над 5 души - отварят нова каса. Хайде да си припомним нямането на соца и да не правим от мухата слон.
05 Септември 2017 09:23
Брей, откъде да сме знаели, че той проблемът бил в "проучването" !
У нас като си платиш - кеф ти социологически изследвания с очаквания от теб резултат, кеф ти фалшиви новини, кеф ти разследващи журналисти,кеф ти всякакви проучвания !
05 Септември 2017 09:25
Максимус чете написаното от ИПИ както дяволът чете Евангелието Ето цитата от статията "за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева" тоест веpигите ВНАСЯТ тези суми в бюджета - самата истина. Хайде по-честно отношение към фактите, а не лъготене, за да си докажем абсуpдната теза.
05 Септември 2017 09:33
Булгуров

"Смотано поръчково изследване. Вместо да коментират БСП да бяха си обяснили методологията. Политически пасквил."

Абсолютно съм съгласен. Те НЕ МОГАТ да направят такова изследване! НЕ МОГАТ да проследят съставките на даден продукт! Например соковете от портокали и др., като се продават в български опаковки български ли са? Ядките, сладоледа/с добавените химикали/ и много други. Най ме е яд например на Кауфланд на рекламните им брошури. Забележете, на месото НИКОГА не пишат от къде е. А нима всички български салами, шунки, месни деликатеси, карначета, кюфтета и пр. са направени с българско месо? Напротив, за да стигнат минимални производствени цени използват восни и замразени меса. Отврат! Даже и не ми се пише...
05 Септември 2017 09:35
купувам разкошен ръчен бляб по левче, без претенции за лимец и квас. объркало се е момчето.


Мястото склонен ли си да го издадеш?
05 Септември 2017 09:37
Бургас, харна пекарна на Гладстон.
05 Септември 2017 09:39
камен31, явно освен доходите и други неща са ви средни. Напънете се отново, Максимус даже е удебелил важните пасажи, не е толкова трудно за схващане.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД