От години броди призрак, дългът на "Дунарит". Неговите подскоци от ръка в ръка са любопитно движение, което никак не изглежда водено от икономическа логика. Това само по себе си и без връзка с другия сюжет на сагата - онзи за собствеността върху завода, поражда твърде много въпроси за чистотата на стопанската среда в страната. Не е наша работа да се спуснем по заплетените меандри на паричните потоци, движили задълженията на този флагман на българската военна промишленост от момента, в който са изтекли от фалираната Корпоративна търговска банка, та чак до устието, където дългът се погаси и се вля в касите на Държавната консолидационна компания. Рояк детективи вече ровят и разплитат финансовата загадка. По-важни са



натрапващите се изводи от казуса



"Дунарит". Първият извод потвърждава предупреждението, което отправихме, преди скоропостижно да бъде затворена проблемната банка: дивият фалит унищожава портфейла и прави невъзможно събирането дори на читавите вземания. Случаят с "Дунарит" илюстрира как става това.

Вторият извод също не е сензационен, но е значително по-тревожен: виждаме, че нашата държава въпреки стотиците хиляди държавни служители и работещи за нея на трудов договор специалисти не е в състояние да придобие едно ключово за икономиката предприятие дори когато има намерение да го подкрепи. (Не е съвсем сигурно, че "Дунарит" изобщо има нужда от държавна подкрепа, но това е друг въпрос, на който ще търсят отговор професионалните и волнонаемните детективи.)



Държавната консолидационна компания няма капацитет



да решава проблемите, за които е замислена. Всъщност ми се струва, че ДКК и принципалът й Министерството на икономиката дори нямат идея каква всъщност е нейната мисия. Смисълът на консолидационните компании е да управляват и оздравят притежаваните от тях търговски дружества, след което да ги продадат - пряко или чрез първоначално публично предлагане на акции чрез борсата. Речникът тълкува глагола "консолидирам" така: да съединиш отделни части в единствено или унифицирано цяло, да обединиш, да комбинираш; да отстраниш ненужните или нежеланите елементи и да организираш останалите; да направиш солидно и здраво, да укрепиш, да засилиш. Това ли прави ДКК? Преди време Николай Стоянов от в. "Капитал" сполучливо определи ДКК като "холдинга на останките", защото там държавата апортира остатъчните дялове и акции на държавата във вече приватизирани търговски дружества. (Журналистът освен това нарече ДКК и "холдинг касичка", но тук отново опираме до въпроси, запазени за финансовите детективи.) А сред скромните останки - контролните пакети от акциите на лидера в млечната промишленост "Ел Би Булгарикум" и на новопридобития (т.е. ренационализиран) ремонтен завод "Авионамс". По замисъл в тази компания трябваше да попадне и търговското предприятие "Дунарит" след акцията по подпомагането му от държавата - каквото и да бе (о)станало от това. Очевидно е, че в момента



ДКК е нито риба, нито рак,



а странен микс (каша) "три в едно" несъвместими функции. Всеки разумен човек би разделил този конгломерат на трите му логични части, защото те не само си пречат, но и "ще се бият", докато са заедно; по-вероятно бързо, отколкото късно, но единосъщно ще затънат. Първата работа в предстоящия основен ремонт на ДКК е от нея да се отдели



отдавна обсъжданата АУДИ



(Агенция за управление на държавното имущество). Тя трябва да поеме управлението на търговски дружества, които държавата няма намерение да продава. Това са фирми, създадени да стопанисват и управляват държавни имоти, както и ключови предприятия - като "Ел Би Булгарикум", - чрез които държавата ще провежда секторна политика в отделни индустрии и дейности. На второ място, трябва да се създадат из основи



истински консолидационни компании,



които да обединят държавните дружества в отраслите, където държавата не само запазва, но и видимо увеличава присъствието си. Например енергетиката и военната промишленост. Консолидацията (почистване, оздравяване, засилване) трябваше да е водеща функция и на НЕК, и на енергийния холдинг шапка БЕХ. Това трябваше да върши и холдингът ТЕРЕМ във военноремонтните заводи. Но за да има консолидация, отнапред трябва да има идея (програма, стратегия, бизнес план, ако щете): какво, как, кога и с какви средства ще прави консолидационната компания. Добър пример ми се струва Банковата консолидационна компания, която предложих и създадох през 1991 г., за да събере акциите в банки на БНБ, министерства и държавни фирми, да направи от петдесетина номинално самостоятелни банки няколко смислени и жизнеспособни банкови институции, да ги продаде или пусне на борсата - и да се самоликвидира.



Държавни инвестиционни фондове,



наричани още "суверенни фондове" (sovereign wealth funds), е третият тип институции, които са нужни; един от тях може да се отдели от ДКК. Това са финансови институции, чиято цел е да придобиват участия в дружества, за да печелят от инвестицията или пък за да подпомагат новопрохождащи и перспективни фирми, като придобиват миноритарни дялове в техния капитал. Така държавата подпомага капиталовото формиране, създава възможност обещаващият бизнес да ползва по-лесно кредит и да расте по-бързо. За жалост



държавата не заделя капитал



за нито една от трите функции, съвместявани сега в ДКК. Според бюджетоцентричната доктрина, от десетилетия доминираща българските публични финанси, по-добре е всички държавни пари да са на едно място, подръка в хазната, вместо да се разхвърлят в автономни фондове. Даже т.нар. Сребърен фонд нервира държавните финансисти и те неслучайно все по-ловко го заобикалят. ДКК не получи собствен капитал да купи "Авионамс", а и "Дунарит" бе нагласила да придобие чрез кредит. Това е опасно. Без капитал нито консолидация на държавни фирми, нито суверенен инвестиционен фонд ще стане. А при първото сътресение неправилно изчисленият кредит може да се окаже необслужваем. Пресата на падежите е смазала не едно предприятие с безспорен потенциал и бляскаво бъдеще.