Румънският модел за борба с корупцията стана демоде, защото в Букурещ доби актуалност българският модел за изхлузване от външен натиск. Още преди месец разследващият журналист Дан Тапалага описа новата мода в сайта Hotnews.ro. Той е работил до 2005 г. в Министерството на правосъдието и е запазил контакти, чрез които следи последните тенденции в съдебната система.

Ето какви са неговите наблюдения за модните повеи в Букурещ: "Малък картел от влиятелни бизнесмени, медийни собственици и корумпирани политици влага енергия и ресурси в опит да убеди западните правителства, че борбата срещу корупцията в Румъния, антикорупционната дирекция ДНА и нейната началничка Лаура Кодруца Кьовеши вече не заслужават тяхната подкрепа. Свидетели сме на голяма промяна в тактиката за борба срещу прокурорите, разследващи корупцията на високо равнище. "Клиентите" на ДНА разбраха, че за да настане тишина в страната, трябва да се вдига голям шум в чужбина. Безполезно е да се променят закони и да се ликвидират институции, ако Брюксел и Вашингтон се намесват в тяхна подкрепа и отново подлагат на натиск (противниците им)".



Писано е за Румъния, но сякаш става дума за България



И тук картел от политици, бизнесмени и медийни собственици сe е сплотил да надува вувузели срещу румънския модел и в същото време да убеждава Брюксел и Вашингтон, че няма смисъл да ни го сочат за пример. Вместо това най-добре е да ни оставят на тихо, а Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), прилаган от Европейската комисия вече 10 години, да бъде спрян. Още в първия ден на подновената сесия на Народното събрание председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви като цел на управляващото мнозинство да убеди Брюксел до края на годината, че неговият механизъм е за брак.

Като стари съседи Румъния и България се гледат и си завиждат: там въздишат управляващите, че нямат спокойствие като нашите; тук въздишат управляваните, че нямат правосъдие като тамошното. Какво излиза от съпоставката? През миналата година в България Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е свършила работа за близо 1 млн. евро (1 899 849.84 лева), които е внесла в хазната. Съдът не е пратил в затвора нито един бивш или настоящ министър или друг висш функционер от властта. В Румъния са върнати на държавата 660 млн. евро и са издадени окончателни присъди на 880 високопоставени лица. В края на изтеклата седмица към списъка на ударените от закона се добави шефът на румънската Национална здравна каса Мариан Бурча, който бе арестуван за отклоняване през шестте месеца, откакто е на поста, на 2.8 млн. евро.

Обикновено сравнението между България и Румъния става



по формулата 1:3,



защото приблизително такава е разликата по население, а по територия е 1:2. Тази формула се вижда в разпределението на еврофондовете. Ако се прилагаше в правосъдието, България трябваше да е пратила в затвора 300-400 големци и да им е отнела 200-300 млн.евро само за една година. Нищо подобно не се наблюдава. По стара традиция тя се готви да прави законодателни и структурни промени, като приеме нов антикорупционен закон и въз основа на него направи ново антикорупционно звено. Това ще бъде активът й, с който ще се яви пред европейските инспектори, които ще я посетят през месеца в подготовка на следващия си доклад. По същото време ще има визитация и в Румъния.

За всяка от двете страни има по едно основно изискване, записано в предишния доклад: Румъния да докаже, че промените в нейната правосъдна система са необратими; България да покаже резултати от борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Докато на Румъния ще бъде трудно, защото нейният министър на правосъдието Тудорел Тоадер тъкмо направи опит да прокара през парламента ревизия на функциониращата антикорупционна система, за да спаси приятелите си от управляващото мнозинство, за България ще бъде направо невъзможно да представи резултати (осъдени и вкарани в затвора политици, магистрати, олигарси и добре облечени босове). Разликата между двете страни обаче е достатъчно голяма, за да може все пак Букурещ да претендира да бъде разделен от тандема в София и да бъде възнаграден с прекратяване на европейския мониторинг.



Единственото, което разколебава Брюксел,



е подозрението, че управляващият румънски елит ни най-малко не се е покаял, уплашил или засрамил, щом дори при сегашната строгост на правосъдието се води от правилото да краде, докато го хванат. На мястото на разобличените веднага се настаняват други корумпета, защото такава е психиката на цяла каста, изграждана през трите десетилетия на прехода. Тя не губи надежда за реванш, щом бъде прекратен международният натиск. В България всичко е по-просто - управляващата каста (независимо от партийния цвят) се прави от години на неразбираща за какво става дума и затова в последния момент преди всеки годишен доклад на ЕК демонстрира проблясък чрез нов закон, сякаш дотогава кражбите не са били забранени. Чрез него доказва наличие на "политическа воля" и иска отсрочка, докато новият закон заработи. После сценката се повтаря, защото установява, че създадените нови структури за изпълнение на закона не са доказали ефективност, но нали "политическата воля" е налице ... и т.н.

България няма какво да научи от Румъния, защото румънците започнаха да се учат от нейния опит. Стратегията на правителството на Бойко Борисов да убеждава чужденците, че



10 години стигат за мониторинг



над страната независимо от резултатите, определено допадна на Букурещ. Румънският "картел" финансира през последните месеци публикации в американски, немски и други влиятелни издания с цел да компрометира ДНА и лично Лаура Кьовеши като злоупотребяващи със закона и изпълняващи политически поръчки.

В България такива публикации се появиха гратис, защото са като мехлем за чувствителните души на родната върхушка. Телевизия "Канал 3", за която ту се пише, ту се отрича, че е на Делян Пеевски, пусна през юли "сензационно интервю" с подалия оставка прокурор от ДНА Дору Тулуш, който обвини бившата си началничка Лаура Кьовеши в порочни практики. После телевизията се похвали на сайта си: "Интервюто на Дору Тулуш се превърна в централна новина в северната ни съседка. Запис от разговора беше излъчен в най-гледания новинарски канал "Антена 3", а новината беше разпространена от всички водещи медии в страната." От Румъния нещата изглеждаха по-друг начин: "Журналистката Адриана Дутулеску (началник на новините в "Антена 3") обясни как и защо румънският прокурор в скандала Дору Тулуш стана звезда за българските могули, които са уплашени, че румънският начин за борба с корупцията може един ден да мине Дунава", писа сайтът "Хотнюз". Има нещо разочароващо в



еднопосочния обмен на опит с румънците



- и това са чужденците, които не разбират нито български, нито румънски. Лидерът на социалдемократите и председател на парламента Ливиу Драгня, който бе разследван за корупция, изрази в петък тревога, че някои посланици се осмеляват да отричат правото на Румъния да започне дебат за промяна на законите за правосъдната система. "На другия ден ще ни отрекат и правото да мислим", каза той в отговор на западните критики срещу предложенията на правосъдния министър Тудорел Тоадер. Недоволството бе насочено главно срещу посолството на САЩ, което реагира остро. "Толкова съм притеснен от посланиците, които ходят до министерствата всеки ден да лобират за интересите на чужди компании. Кой знае, може би някой може да помисли, че това също е корупция. Щом ходите при министър да агитирате за интересите на някоя компания, значи имате проблем", подхвърли язвително Драгня. Сега остава да видим как Румъния ще контраатакува чуждестранната корупция, за да покаже на критиците си, че и те не са стока. При това положение можем и да вземем нещо от румънския модел.