Не можеше да стане добре и точно това се получи. Едно историческо чудовище в Германия, натоварено с еврокризата, войната в Украйна и бежанската криза, заплашваше да взриви на моменти скучната предизборна борба. Традиционните политически партии не успяха да наложат темите, които да се справят с тази заплашителна глобализираща енергия. Затова започна трескаво търсене на вентил, през който да се изпуснат предизборните страсти, които произтичаха най-вече от гнева на едно малцинство, което кореспондираше по различен начин със страховете на едно мнозинство; това беше партията, която най-гръмогласно крещеше "не" срещу еврото и бежанците, както и срещу мерките по отношение на Русия. Така изведнъж, като с магическа пръчка, предизборната борба се превърна от предполагаема скука в явна истерия, като демобилизацията на едните доведе до мобилизацията на другите, а всичко започна да се върти през последните четири седмици само около печалната символична фигура на глобализацията - бежанеца. И изведнъж се изляха толкова политически фалшификации по този въпрос, че не можаха да бъдат отличени от истината.



Безобидното ГСДП



Основната вина за това носят не на първо място медиите (макар че и те имат вина), а двете т.нар. народни партии. Ангела Меркел не намери думи и жестове, за да обясни силата на своята голяма историческа политика пред своите собствени привърженици, за да раздвижат редиците си. Тяхната асиметрична демобилизация предизвика мобилизирането на недоволните в лицето на популистите от Алтернатива за Германия (АзГ). А Германската социалдемократическа партия (ГСДП) не посмя да повдигне поне едно ключово искане в социалната сфера. Как обаче тогава една такава партия, която не ядосва никого - Християндемократичният съюз (ХДС), сестринската й партия от Бавария - Християнсоциалният съюз (ХСС), и многото бизнес организации, да привлече на своя страна именно ядосаните хора във ФРГ? И независимо че сегашният шок бе предвиден и очакван, тези партии не показаха, че са си направили правилните изводи в изборната нощ. Първият им рефлекс беше да обявят война на АзГ, при което да се стигне до още по-крути мерки срещу бежанците, да се затегнат правилата за сигурност, което ще накара поне половината страна и ХДС да се хлъзнат към крайното дясно политическо пространство.

И без това в обществото се усеща неразбирането, особено в ХСС, която иска да стане още по-дясна формация, защо консерваторите под ръководството на Меркел станаха толкова либерални и привърженици на глобализацията, като по този начин оставиха вакуум в дясното политическо пространство. Защото именно дясната политика, която е ориентирана към националното, в един глобален свят води до кръстопът - както много добре се вижда от процесите, които протичат в САЩ и Великобритания. Една страна, която на всичкото отгоре зависи все повече от своя експорт и набляга на национализма по различни причини, не може да бъде ръководена като либерална и открита към света държава. Така да се каже, в националния интерес на Германия е да не бъде толкова национална. Към това трябва да се добави една забравена истина: "Един световен лидер в износа няма начин да не си внесе проблемите на света отвън". (Освен ако човек не живее на остров като Австралия или в Канада.)

Богът на демокрацията - народът, сега създаде в безкрайната си мъдрост едно съзвездие, в което тази консервативна дилема е изпразнена. ХСС, чийто лидер (Хорст Зеехофер) използваше преди вота по тактически причини все по-крайни десни призиви, сега ще трябва в името на своята родина да приеме една коалиция, от която една модерна Германия има много нужда: екологичен авангардизъм, още по-голяма обществена либерализация, международна отговорност, което означава, не на последно място, още по-големи финансови ангажименти към ЕС. Т.нар. коалиция "Ямайка" (евентуалната управляваща коалиция между ХДС/ХСС, Зелените и либералите) ще отразява не само различните цветове на влизащите в нея партии, но наистина ще представлява едно многоцветно зрелище. Как при това Хорст Зеехофер ще "затвърди десния фланг", за да спечели абсолютно мнозинство в свещените за Бавария местни избори догодина, е загадка, която дори може да доведе до неговата оставка. Ако обаче "Ямайка" се провали, това ще се дължи най-вече не на действията на Зелените и либералите от Свободната демократическа партия (СВдП), а на ХСС и неговата мечта за абсолютно мнозинство в тези относителни времена.

При всичкия гняв и отвращение за постигнатия изборен успех на АзГ именно в този Бундестаг е ключът тя да бъде победена. "Ямайка" би се случила най-вече защото популистите в момента привличат повечето внимание към себе си. В същото време подобна управляваща коалиция би имала шанса да провежда по-разумна политика и по-добре да я обясни на хората, отколкото успя досегашната голяма коалиция между консерватори и социалдемократи. Зелените имат голямо и пасващо на този свят разбиране за отговорността пред бъдещето, а СВдП (Кристиян Линднер) имат талантлив комуникатор за свой лидер. "Ямайка" би могла да поеме една зелена посока, но с методите на либералите. По един или друг начин това би било нещо ново и също така интересно.



Голямата задача пред Меркел



Не на последно място, много неща се очакват от канцлерката. Тя все пак ще има по-малко възможности да оказва натиск и да влияе на ситуацията заради по-лошите изборни резултати, които постигна. Но в същото време ще има по-голямо поле на действие, отколкото имаше преди. Тя сама си постави една от най-важните задачи още в изборната нощ: "Да си върне една част от гласоподавателите на АзГ". Тъй като тя по конституция няма право да стори това с десни и авторитарни методи, ще е интересно да се види как ще стане това. В опозиция пък отново се оказаха две леви формации в лицето на ГСДП и Лявата партия, които вече ще могат да действат по-агресивно заедно от името на тези хора, които не печелят от глобализацията. Задачата на тези формации ще се заключава точно в това - да повдигат въпроси, свързани със социалната и културната несправедливост, преди това да се превърне в расистка нетърпимост. Както ГСДП, така и Лявата партия имат своите антифашистки сензори и това би помогнало за новото съзвездие. Макар че АзГ не е напълно изградена крайнодясна партия, една силна съпротива срещу нея в парламента би й помогнала никога да не се превърне в такава.

Популистите казаха, че "искат да си върнат страната". Човек би искал да знае за коя точна страна става дума и за кога точно планират това завръщане. Тази партия живее в един измислен свят, или по-скоро в един кошмар, тъй като тя иска нещо, което е безвъзвратно загубено - една мощна и горда германска нация, която е вглъбена себе си, подредена и прочистена. Ядрото на АзГ се базира на отчаянието, което не трябва да се забравя. Тези хора не правят политика в името на Германия, те наблягат на една политическа археология, копаят с чаени лъжички, търсейки една страна, която никога не е съществувала. С това човек може много лесно да се справи - дори без да става десен.

Тези избори бяха без преувеличение водораздел. Но въпреки всички първоначални драми и независимо от ненавистта се очертава изводът - това не е задължително промяна към нещо лошо.