Цените, на които болниците купуват медицински изделия, ще имат таван, какъвто от години има при лекарствата. Подобно на медикаментите, здравното министерство ще прави електронен търг и за купуване на консумативите, припомни здравният зам.-министър Лидия Нейчева. Така цените, постигнати на търга, ще бъдат пределните, над които болниците не могат да купуват.

"Платформата ще бъде изградена по модела на тази за лекарствата, но ще бъде много по-сложна, тъй като видовете медицински изделия са много повече. Цените, които ще се постигат на нея, ще бъдат пределните, на които болниците ще могат да ги купуват. Оттам нататък всяко лечебно заведение ще има свободата да договаря по-ниска цена, ако успее", обясни Лидия Нейчева.

В момента всяка фирма у нас сама решава на какви цени да продава медицинските изделия и често те са по-скъпи, отколкото в ЕС. Болниците са длъжни да обявяват обществени поръчки за осигуряване на медицинските изделия, които се плащат с публични средства, но не всички го правят. Частните клиники например сами решават дали да провеждат търгове или не. Освен това в много случаи медицинските изделия продължават да се продават и директно чрез лекарите на пациентите. Здравната каса покрива малък брой артикули.

"В България секторът с медицинските изделия е изцяло неконтролиран", заяви пред БНР Елеонора Николова, директор на БОРКОР. "Около 330 са регистрираните търговци на лекарствени изделия, докато на медицински изделия са над 1100. Данните за пазара, които неправителствените организации обобщават, са за около 400 млн. лв. годишно, 200 млн. от които задължително се плащат от джоба на българския гражданин. В България този сектор е изцяло неконтролиран. Държавата се е оттеглила, тя не контролира цени, търговци и всъщност системата се стреми да прехвърли финансовата тежест за медицинските изделия изцяло върху пациентите", заяви тя.

"Всичко е оставено на свободния пазар, на волята и въображението на търговци и лекари, които често се договарят помежду си", каза още Николова. Според нея регулацията в тази сфера се променя често и "това говори за развихрени лобистки интереси и за липса на визия какво да се прави в тази сфера", категорична е Елеонора Николова.

От БОРКОР припомниха, че в доклад на Европейската комисия се констатира, че публичните разходи за здравеопазване в България са по-малки в сравнение със средните за ЕС, а достъпът до здравеопазване е допълнително затруднен заради доплащането от страна на пациентите. Страната ни е една от 13-те държави в ЕС, в които се отчита затруднен достъп до медицински услуги, и една от 5-те държави, към които ЕС отправя препоръки за реформи в здравната система. Най-големите допълнителни здравни разходи за пациентите са за медицински изделия и лекарства - по данни на Евростат от 2014 г. България е на водеща позиция в ЕС по средства за здравеопазване, заделяни за плащания към търговците и доставчиците на медицински стоки - 42.4%, докато за останалите страни от ЕС този показател е около 10%.

В момента държавата няма правомощия да извършва адекватен надзор на пазара, както и да проследи пътя на консумативите от производството до прилагането им на пациентите, допълни Тодор Даракчиев от Изпълнителната агенция по лекарствата. Все още има пропуски и при контрола над качеството и съответствието на едно медицинско изделие със заявените параметри от производителя му.



ЗАБАВЯНЕ

Все още не е ясно кога ще стартира и електронният търг за лекарствата в МЗ. "Въпреки желанието ни това да става по-бързо системата продължава да се тества", обясни Лидия Нейчева. Тя допълни, че се предвижда частните болници да бъдат задължени да се съобразяват с цените на медикаментите, които ще са постигнати чрез електронния търг в областта на онкологията. Той не е задължителен за лечебните заведения и участието в него е на добра воля. Държавата обаче отдавна нареди на обществените болници да се включат.