- Г-жо Куцкова, Висшият съдебен съвет (ВСС) справи ли се с избора на председател на Върховния административен съд (ВАС)? Или пак станахме свидетели на сценарий, скрит зад привидна публичност?

- Нямам нищо лично срещу избрания от ВСС колега Георги Чолаков. Обаче аз бих гласувала за Соня Янкулова (другия кандидат). Не ми е приятелка, малко я познавам. Но съм чела много нейни съдебни решения - изключително интелигентно и компетентно написани. А се ползва и с име на почтен съдия, който не се поддава на натиск. Има и значителен административен опит.

Смятам обаче, че самият ВСС направи на колегата Чолаков мечешка услуга, като не счете за необходимо да провери и изясни появилите се данни и слухове за някакви съмнителни сделки с негово участие. Когато се избира председател на такъв важен съд, който има правото да отменя актове на изпълнителната власт, доброто име на кандидата трябва да е извън всякакво съмнение. И това именно е важната роля на съвета - да провери данните и ако са неверни, да изчисти името на предпочетения кандидат. Само че беше такова бързане - именно сегашният състав на съвета да избере председател на ВАС, а не новият. И съмненията си останаха. Според мен за всички ще бъде от полза, ако президентът не издаде указ за съдията Чолаков, а следващият състав на ВСС проведе един много по-прозрачен и убедителен избор - независимо кой ще бъде избран.

- И президентът даде заявка, че ще направи точно това. Само че бавенето на указа изглежда и като участие в пазарлъка за избора на парламентарната квота в следващия ВСС. Изслушването на кандидатите протече пародийно, квотите на партиите бяха ясни в аванс...

- Това, че изборът беше забавен, не е драма. И много по-срамни закъснения на парламента помним. Все пак новите 11 членове бяха избрани преди изтичане на мандата на ВСС. Коментираме с колегите каква огромна разлика имаше в начина на избиране на професионалната и на парламентарната квота. Тези, които се кандидатираха за избор от квотата на съдиите, обикаляха страната, срещаха се с избирателите си. Концепциите им биваха разнищвани на професионални дискусии, отговаряха на неудобни въпроси, накрая бяха изслушани публично на общо събрание, където пак им бяха задавани въпроси. Повечето от тях бяха предложени също от колеги и предложенията бяха сериозно мотивирани. И предложителите знаят, че ако техният кандидат се изложи, колегите няма да им простят.

Докато депутатите отказаха да отговорят дори на простичкия въпрос: "Как стигнахте до кандидата, когото предлагате, кой ви го посочи, кои негови качества ви впечатлиха?". Да не говорим, че изслушването в комисията по правни въпроси беше направо оскърбително за самите кандидати. И как пък никой не зададе един професионално компетентен или неудобен въпрос! Сред избраните от парламента има колеги с добро име, но има и такива, които ако се явят на избори от професионалната квота, повече от 5 гласа няма да вземат. Този контраст при избора на двете квоти помрачи радостта ни от избора на шестимата съдии, за пръв път избрани пряко от всички съдии в страната.

- Казвате радост, но други магистрати са на мнение, че в новия съвет няма да има "революционно малцинство".

- Нищо не може да се каже предварително. И в отиващия си съвет имаше хора, които разочароваха избирателите си с конформистко поведение, но имаше и такива, които изненадващо показаха много повече принципност и устойчивост от очакваното. А и не е необходимо революционно малцинство, ако има почтено и отговорно мнозинство. Сред избраните има много уважавани колеги. Дали ще се окажат и достойни за уважение членове на съвета, работата им ще покаже.

Има особеност в това да си член на колективен орган. Не е като да си член на съдебен състав, където вътрешното ти убеждение се основава на закона и събраните доказателства по конкретното дело. Докато във ВСС много процеси и зависимости са невидими и невинаги можеш да реагираш адекватно, дори да си почтен и добронамерен. Била съм член на Висшия съдебен съвет и го казвам от опит. Усещаш нещо като мъртво вълнение под официалната повърхност, чудиш се какво стои зад позицията на някой колега и не знаеш на кого и на какво да вярваш. Виждала съм как почтени съдии се оказват податливи на внушение и не могат да направят достатъчно отговорна собствена преценка. Като пример мога да дам избора на Никола Филчев за главен прокурор.

- И този съвет направи избори, достойни за сравнение с този на Филчев. Каква е оценката ви за работата на отиващия си ВСС? Заслужиха ли си кариерните бонуси и съдийските обезщетения на финала?

- Не ми е еднозначна оценката. Няма да е честно, ако не се признае, че свършиха и полезна за системата работа. За съжаление, ще бъдат запомнени с многобройните скандали, които обезличиха и положителното в работата им. А кариерните бонуси са несправедливи. Останалите колеги се явяват на тежки конкурси, за да се преместят от един съд или прокуратура в други. А за членовете на ВСС се предвиди това да става по тяхно желание.

Що се отнася до обезщетенията, напълно споделям съображенията на тези колеги, които се отказаха от тях. Възнагражденията, които получават членовете на ВСС в продължение на 5 години, са напълно достатъчни. Така наречените съдийски обезщетения са предвидени в закона за хора, които са работили определен брой години в съдебната система и я напускат окончателно. Част от колегите, които ще се върнат в системата, ще си ги получат, когато се пенсионират или напуснат по други причини. Висшият съдебен съвет не е правораздавателен орган, поради което според мен такива обезщетения не се дължат.

- Като говорим за пари, инспекторатът към ВСС правилно ли подхожда с проверката на имуществените декларации на магистратите. Това ли е начинът за проверки? Ще "хванат" ли всеизвестните магистрати, които демонстрират немагистратски доходи?

- Оказа се, че тези проверки изключително много затрудниха инспектората, защото обемът им е много голям. Налага се инспекторите да проверяват и банковите сметки не само на съдии, прокурори и следователи, но и на техните съпрузи/съпруги и партньори. В резултат на което Софийският районен съд беше заринат с искания за разкриване на банкова тайна. Колеги от страната също споделят за множество такива искания. И за инспекторите натоварване, и за съдилищата допълнителна работа, което пък забавя другите им дела.

И при всичкото това аз въобще не съм оптимист, че ще бъдат "хванати" тези, за които ме питате. Ще бъде "хванат" някой, който е пропуснал някоя дреболия, или е допуснал някоя неточност, или пък половинката му не му е съобщила точната сума, която има в банка или някоя наследствена нива. Ще го разпнат публично и ще има да се обяснява с месеци. А тези с необяснимия финансов статус са достатъчно ловки, за да не ги хване тази проверка. Ако не се окажа права, публично ще се покая, обещавам.

- Какво е обяснението ви за оставките на председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов и на заместничката му Биляна Балинова. Аз поне не съм чула убедително обяснение. Кой си тръгва, защото е преизпълнил плана си?

- Разбира се, всеки има право да подаде оставка. Софийският градски съд е изключително натоварен и тежък за администриране. Да си председател или заместник-председател на такъв съд е много тежка и неблагодарна длъжност, освен ако не я използваш за лична облага. Колегите, които подадоха оставка, познавам бегло. Но изложените публично мотиви не ми звучат убедително.

Участвах миналата година в една проверка на организацията на работата в този съд (по закон и по-горната съдебна инстанция извършва проверки). Направи ми впечатление, че както временното ръководство, назначено от ВСС след отстраняването на Владимира Янева, така и екипът на колегата Топалов бяха положили много усилия за изпълнение на препоръките на инспектората и за подобряване на цялостната дейност на съда. Но чак пък за преизпълнение на плана аз лично нямам впечатление.