Шуробаджанашката сага в Хасково е на път да убие изтънялата ми надежда, че в тази държава нещо може да се промени към добро. Не защото наивно съм вярвал, че ще настане ден, в който хората ще бъдат оценявани според способностите им, а не според шуранайката и лелинчо им... Не! Просто вярвах, че няма да доживея някой нагло да ми обяснява, че е турил на общинската трапеза свои роднини, щото те били "дрийм тийма" - в случая на Хасково. Демек всички там са кауни (пъпеши), но моите кауни са "дрийм тийм".

В зората на демокрацията прозрението на Иван Костов "всички сме братовчеди" звучеше като признание за едно видимо и ясно посткомунистическо статукво в обществените ни отношения, което още дълго време ще трябва да разбиваме. Костов съзнаваше, че шуробаджанащината е нещо лошо, но по онова време я приемаше като традиционна форма взаимопомощ. Нещо като "Ми, то така си беше..." или като свенливия крадльо Алхен от "12-те стола". Сега, 20 г. по-късно, нещата толкова са регресирали, че Делян Добрев от ГЕРБ въобще не е наясно, че върши нещо лошо. Днес е



изчезнала всяка граница между нормално и ненормално,



между моралното и нахалното, между допустимото и укоримото поведение на политик. Преди все пак проформа твърдяха, че ще работят "на ползу роду" - сега вече не крият, че работят в полза на рода си. И Делян Добрев, без капка самокритика, обяснява защо кадрува на принципа "роднина-съученик-роднина-съученик..." Няма срам, няма свян, няма извинение. Има преливащо самочувствие на шеф на трапеза, дали общинска, държавна или енергийна, все тая - умален вариант на онзи Сокол, който раздаваше порциите и въртеше обръчите от фирми... На този фон е направо трогателно обяснението на Добрев, че неговите роднини са се отказали от 4000 лв. доходи в частния сектор, за да работят срещу мижава заплата в общината.



Освен че е нагло, това не е и вярно



- не едно и две разследвания вече показаха, че фирмите на новоизпечените общинари работят здраво, и то главно по общински обществени поръчки по любимата програма на техния покровител - за "безплатно" саниране. Механизмът е перфектен - партията, с която Добрев влиза във властта, одобрява една спорна програма за харчене на нашите пари, която той като министър на енергетиката надзирава и горещо рекламира, неговите роднини в общината я прилагат по места, като избират собствените си фирми да я изпълняват. Накрая - кой саниран, кой - не, парите са в правилните хора!

И тази пределно ясна картинка обаче не усмири ентусиазма на Добрев да говори глупости. Той не се посвени да обясни, че е уредил кума, кумата, кумеца, майката на кумеца, съдружника, братовчедката и зетя си, защото... кметът, който той персонално издигнал, се продал на БСП. Както и да го прочетете това, все е нефелно обяснение. На всичкото отгоре въпросният кмет Добри Беливанов се продал на БСП преди година, а Делян Добрев и ГЕРБ се разграничиха от него едва на 21 септември, когато стана ясно, че Беливанов е посегнал на родата на Добрев.

Разбира се,



и преди Делян Добрев имаше шуробаджанащина



Разбира се, тя не е хасковско явление. Още през 2011 г. Ройтерс анализира първите години на Борисов във властта и посочи основните проблеми пред него - корупция, престъпност и шуробаджанащина. Борисов реагира - веднага обяви, че ще се бори с това явление - забрани чистките по места, обясни, че ГЕРБ е различна от всички останали партии и роднинските назначения не са практика. Какво последва? Нищо, разбира се. 7-8 години след влизането на Борисов във властта, за шуробаджанащина се говори не само от Хасково до Велико Търново, но и от София до Варна.

Не, тук не става дума за това, че в България има общини, в които не съществуват работни места извън тези, които осигуряват централната и местната власти - или работиш нещо в общината, или си учител, или си горски, или пощальон, чистачка... Въобще не става дума и за онези много специални хора, които получават една камара пари, защото са турени на хранилка в борда на голяма общинска или държавна фирма, която е затънала в дългове. Тук става въпрос за нещо по-голямо - за държавната и общинската администрация, в която работят 800 000 души. Единственият познат начин е тези места да бъдат заети от "наши" хора - роднини, съученици, приятели или обикновени съпартийци на хора като Делян Добрев.



ГЕРБ завари така държавната трапеза



и така ще я предаде на следващите хрантутници. Така е било и така ще бъде.

ГЕРБ ли са олицетворение на шуробаджанащината? Не, не мисля. В някои общини не можеш да чуеш българска реч - щото те са под контрола на ДПС. Хората на Доган така разбират властта. Не само в миналото, но и днес в БСП явно са убедени, че социализмът, политическата принадлежност, а оттам и властта се предават по полов път - в тази партия е пълно с хора, които са синове и дъщери на други хора от партията. И това е единствената смислена причина те да получат пост, пари и власт. Колкото и нефелни да са.

Шуробаджанащината е втъкана не само в старите партии. Наскоро един прохождащ субект - "Воля", се яви на избори с листи, които преливаха от кандидат-депутати роднини.

Ясно е какво може да се очаква от роднини, които са спуснати с парашут на масата. Стабилизация на мизерията. Златен светофар, златен багер и скулптури на Баба Яга и хасковския каунь.

Ясно е какво може да се очаква от народ, който се е примирил с шуробаджанащината, корупцията и наглостта - тихо да изчезне. Преди век този народ припяваше по седенки: "Крум Попов и Донев общината взеха и на бай Ивана кокала отнеха". 50 години по-късно целокупният български народ търсеше връзки под дърво и камък да си вземе жилище, кола и телевизор, докато Тодор Живков уверяваше, че дъщеря му е умна и красива. Делян Добрев е естественото продължение на всичко това.