(продължение от 21 септември)

Международният ред, създаден на Парижката мирна конференция през 1946 г. и утвърден с подписването на мирните договори със страните-съюзнички на фашистка Германия в годините на Втората световна война има някакъв срок на годност; както всеки международен ред и той не е и няма да бъде вечен. Изградената в Париж преди точно 70 г. система от граници в Европа бе достатъчно устойчива за да не пострада дори при разпадането на СССР и на световната социалистическа система в началото на 90-те години на миналия век, а и при последвалите трагични за източноевропейските държави събития. В наши дни обаче този ред се пропуква все по-видимо; особено в последните няколко години.
Изглежда неминуемо, че скоро - в резултат на ускорените до неузнаваемост обществено-политически процеси в Европа и в околните земи - следвоенният граничен ред ще бъде изменен. Видно е, че определяща черта на тези промени ще бъдат процесите на държавен разпад; най-първо тези процеси бяха предизвикани от Запада под безучастния поглед на Перестроечния СССР и на Елцинова Русия, а днес е все по-видно, че разпадът ще се пренесе оттатък Желязната завеса - очевидно е, че Испания и Обединеното кралство трябва вече да се готвят.
Впрочем, именно миналата неделя се видя цялата неискреност на западната "грижа" за правата на човека, за правото на самоопределение и прочее "глупости"; тая грижа се оказа валидна единствено когато засяга другата страна на Желязната завеса - ставало е тук дума многократно, че това "съоръжение" си стои от хилядолетие и нещо, отделяйки Европа от нейните западни покрайнини; и ще продължи да стои на мястото си още много дълго.
Целият свят видя това както никога досега миналата неделя в Каталуния. Полицейският терор, предизвикан от испанската централна власт, няма да може да бъде нито потулен, нито пренебрегнат; бруталното издевателство над ония, които искаха честно да изразят мнението си за отделянето на автономната област от Испания бе най-показателното западно деяние за последните десетилетия.

Кой сега ще бомбардира Мадрид?

Под измислени поводи преди 18 години Западът безмилостно и престъпно бомбардира Белград и цяла Сърбия за да бъде тя наказана задето не искаше да отдаде на разтерзание - доброволно и с радост - люлката на своята късносредновековна държавност. Днес трябва да се запитаме кой ще бомбардира Мадрид?
Разпадът на Парижката система от държавни граници и оттатък Желязната завеса не е нищо друго, освен израз на свята историческа справедливост; въпреки личната ми привързаност към обединяването, а не към разединението. Ония, които предизвикаха разпадането на Югославия, Чехословакия и СССР е време да платят със същата монета. Това и само това ще е справедливо.
Още едно допитване до народа - макар и не съвсем в Европа, но отнасящо се до една все пак европейска държава - от изминалата седмица вещае дълбоки промени в Парижката система от държавни граници. Резултатът от референдума за независим Кюрдистан - 92,73% гласуваха за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември; тази почти сигурна независимост ще предизвика "ефект на доминото" за един твърде широк ареал. И това е втори мощен сигнал за разпада на постигнатите през 1946 г. в Париж договорености; ще следва и предоговаряне на постигнатото в Сан Франциско през 1951 г., вероятно.

Рухването на Парижката система от граници вече започна.

И ще продължи несъмнено, дано само да не е твърде кърваво. Нас обаче би трябвало да ни вълнуват последствията за България в този процес, върху който на практика ние няма с какво да въздействаме - България бе почти напълно разорена и обезлюдена, и е управлявана от едно безумно корумпирано марионетно правителство, а народът ни е напълно обезверен в мизерията си; бъдещето на родината ни е повече от проблематично в задаващата се световна буря.

* * *

Не, не беше несправедливо да започнем със съвременните проекции на Парижката мирна конференция от 1946 г.; дано поуките от постигнатия за нас успех в Париж преди 70 години ни помогне да преживеем и задаващата се нова буря. Ще е добре - за разлика от други подобни текстове - да се съсредоточим единствено върху свидетелствата на очевидците и на непосредствените участници в тия драматични събития за да се помъчим да изградим една правдива картина на "българската ниша" в Париж през втората половина на 1946 г. и в началото на 1947 г.
Три са основните опорни точки, които ще ни послужат за изграждането на правдива оценка на тия събития; защото в извратените представи на днешната - в нейната продажна част - българска историография всичко от времето след Балканските войни, и особено от времето на Втората световна война, насам е с главата надолу, та дори най-азбукарските истини напоследък започнаха да звучат като някаква невероятна новост. Основно границите на страната, предвидените за изплащане репарации и статута на корабоплаването по р. Дунав се отнасят най-вече до България.
Трябва да се отбележи още в началото, че подготовката на българската позиция за конференцията започва отрано и е най-важната външнополитическа задача на отечественофронтовските правителства. Вече е ставало дума (вж. Свързани текстове в първата част), че дори прословутото "македонизиране" на Пиринския край ние смятаме като част от тази подготовка - за да бъде неутрализирана вероятна югославска опозиция на българската кауза.

Непокътнатите български граници.

Макар историческата истина около съхраняването на българските граници на Парижката мирна конференция да е широко известна, тя всъщност не е била поставяна - или на мен това не е известно - в по-широк контекст; а това е важно май.
Още преди началото на Парижката сбирка, ръководителят на гръцката делегация Константинос Цалдарис (1884-1970) заявява: "Поправката на гръцко-българската границата е нужна поради стратегически съображения" (посочванията тук и по-долу са по {3}), като под поправка гръцкото правителство има предвид завземането на повече от половината Южна България.
Обичайно е нахалните гръцки искания да предизвикват бурно негодувание у всеки българин - и тогава, и в наши дни, но трябва да сме наясно, че това толкова нелепо гръцко искане е част от много по-мащабна политическа линия, ярко обагрена в абсурден национализъм; едновременно с искането на български земи, гръцката делегация иска и Северен Епир - половин Южна Албания. За мащабността на тази гръцка политическа линия - която впрочем бе продължавана от правителствата в Атина чак до края на хунтата - е показателно едно-единствено изказване на Цалдарис: "Ако за гръцкото национално обединение и кауза е нужно да се бием и в Афганистан [имат се предвид походите на Александър Велики и вероятните остатъци от наследници на неговите войници около съвременната афгано-пакистанска граница], то ние няма да се поколебаем да го направим..." {3; 911}. Ако в днешно Скопие или в някои наши псевдонаучни "експедиции" си мислят, че са първопроходци в афгано-пакистанската тема, то те наистина са твърде закъснели; там, за където са тръгнали, оттам гръцката Мегали идея (в широк смисъл) се връща.
Две новопоявили се в общественото пространство наскоро снимки (вж. след основния текст) от домашен албум в Русия показват нагледно вероятността за успех на гръцките земски искания към България - още по време на предварителните обсъждания в българската комисия гръцките фантазии са слушани от британската делегация разсеяно; както личи, съветските доводи срещу гръцкото безумство се радват обаче на крайно благосклонен интерес.
Е, не минава съвсем без спънки (вж. {2} и особено {1}), но крайният резултат е безкрайно добре известен. В крайна сметка, след обсъждането на земските въпроси, отнасящи се до България, съветският външен министър Вячеслав Молотов убедено обобщава: "Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната."
Тази мисъл е толкова експлоатирана в българското обществено пространство, че звучи чак банално. И ако тук сме я извели даже в подзаглавие, то е единствено с цел тя да не бъде забравяна никога; за да знаем кому да бъдем благодарни, все пак.

(следва)

Кратък книгопис:
{1} К. В. Киселeв, Записки советского дипломата// М., 1974
{2} Славчо Васев и Крум Христов, България на Парижката мирна конференция, 1946 г.// с обширен научен предговор от проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова// второ издание, С., 2017
{3} Triantaphyllos A. Gerozisis, ?? Soma ton axiomatikon kai Thesi tou sti sigxroni elliniki koinoni (1821-1975) ["Офицерският корпус и неговата роля в съвременното гръцко общество (1821-1975)"]// Athina, 1996

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=873134
(Кой спаси България на Парижката мирна конференция?)
http://www.segabg.com/article.php?id=872166
("Справедливо, скромно и удовлетворимо")
http://www.segabg.com/article.php?id=871152
("Окончателна и вечна")

Комисията за изготвяне на мирния договор с България на Парижката мирна конференция (29 юли-15 октомври 1946 г.); на преден план вляво е нейният председател Кузма Кисельов, министър на външните работи на Белоруската съветска социалистическа република (БССР). Именно на застъпничеството на Кисельов като председател на специализираната комисия България дължи уравновесения характер на сключения с нея мирен договор.

130

26046