Очи - пълни, ръце - празни. Ето го максималния резултат, който премиерът Бойко Борисов постигна за три мандата неспирни атаки на крепостта Шенген, чието превземане бе планирано за март 2011 г. Европарламентът, който неведнъж е изразявал мнение (както и Еврокомисията), че България е изпълнила техническите критерии за членство в шенгенската зона, гласува в сряда утешителна премия, предложена от иначе неотстъпчивия Съвет на ЕС (министрите на вътрешните работи и правосъдието). България и Румъния получават пасивен достъп до Визовата информационна система.

Решението на Съвета би позволило на двете държави да проверяват информация в шенгенската система, без да могат да въвеждат, изменят или трият данни, поясни представителството на ЕП в София. Това означава "Гледай, но не пипай!" С други думи, получаваме правото да надничаме през шенгенската ограда, но поради недостиг на доверие ще си стоим отвън. България и Румъния продължават да са нежелани въпреки горещия призив в средата на септември на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да бъдат приети незабавно в шенгенската зона. Има упорити държави като Холандия и Германия, чиято съпротива не е сломена не само от пледоарията на Юнкер, но и от наближаващата перспектива през 2018 и 2019 г. Евросъюзът да бъде оглавен от непълноценни членове, каквито са България и Румъния.



Обидно, някак си,



и за двете потърпевши държави, и за ЕС.

"България добре знае какво трябва да направи, за да бъде приета в Шенген", заяви миналия вторник пред БНР новият посланик на Германия в София Херберт Салбер. Той обаче отскоро е тук и може би се заблуждава. Как така България знае какво трябва да направи и все не успява? Толкова ли е некадърна или задачата е непосилна? Отговора ни дава току-що гласуваната резолюция на Европарламента. Според нея сме стигнали до равнището, когато можем да четем, но още не можем да пишем.

От какво се състои Визовата информационна система? От имена. В нея държавите вкарват имената на лицата, които не бива да бъдат допускани в шенгенското пространство, защото създават някаква заплаха или по някаква причина подлежат на допълнителна проверка, както и досиетата на проверявани вече хора, изтърпявали наказания или подлежащи на съдебно преследване. Особено важна е информацията от държавите, които пазят външните шенгенски граници. България още не е такава, макар да е външна граница на ЕС. Въпросът е защо да не може да вкарва и тя съмнителни имена в системата и съответно да издава шенгенски визи на проверени и безопасни лица. Защото непрекъснато показва, че не може.



Последното доказателство



даде в края на септември лично главният прокурор Сотир Цацаров. Той посети Брюксел, за да агитира еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова и еврократите, събиращи данни за поредния мониторингов доклад, чието издание се очаква към 20 ноември, че България най-сетне е изпълнила критериите за прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). "Не чух мнение, че няма напредък по разследванията. Комисията следи делата срещу магистрати. Към настоящия момент прокуратурата е обвинила 22-ма съдии, прокурори и следователи, от тях четирима все още са обвиняеми, 18 са подсъдими", похвали се обвинител №1. Ако се търси общ знаменател на всички причини страната да е подложена на унизително наблюдение почти 11 години, откакто е член на ЕС, проблемът може да се резюмира в следното: системна грешка в комуникацията.



Брюксел иска имена, а България дава числа



За какво става дума? От нашата законодателна, изпълнителна и съдебна власт се очаква да дадат доказателства, че се борят с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Доказателствата не могат да бъдат други освен имената на осъдени и вкарани в затвора ръководители на организирани престъпни банди (особено на силови групировки), министри от бивши и настоящи правителства, депутати, магистрати и пр. Това е работа в крайна сметка на съда, но условия за неговите резултати създават законодателите и управляващите - т.е. отговорността е на всички власти. Когато през есента на 2006 г. се решаваше кога и дали България да бъде приета още през 2007 г. в ЕС, тя отчаяно увери, че е взела мярката на три големи престъпни групировки, и обеща бързо да ги разгроми. Никой не назова публично имената им, но се смяташе, че става дума за три трибуквени групировки, придобили международна известност.

Така бе поставено началото на играта: Дай име - на ти число! Още на другата година МВР отчете пред Брюксел за първия мониторингов доклад, че е разгромило не три, а 300 престъпни групировки, защото в Наказателния кодекс пише, че всяка злонамерена група от поне трима души може да се разглежда като организирана престъпна група (ОПГ). Нещо повече, тя може да бъде такава "и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура", което означава, че всяка квартална



банда келеши може да се определи като ОПГ

Това развърза езика на поредица вътрешни министри да се хвалят в Брюксел с успехи в борбата с организираната престъпност, докладвайки фантастични числа. Междувременно въпросните силови групировки се трансформираха в крупни бизнес структури, а България започна да твърди, че са изчезнали от само себе си, уплашени от нейните решителни мерки.

Най-пресният пример е от 3 октомври. Съществуват организирани престъпни групи по най-различни дейности, но престъпността е различна от начина, по който е била структурирана преди 7-8 години, каза в интервю за радиостанция "Хоризонт" на БНР директорът на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) главен комисар Ивайло Спиридонов. Съществуват групи в почти всеки един регион, които тормозят местното население, отбеляза той и подчерта, че вече няма силови групировки. В Наказателния кодекс също няма понятие "силова групировка". Излиза, че България се е преборила с нещо, което по принцип не съществува. Откъдето следва, че и престъпни босове не е имало, щом не са в затвора?

Все пак главният комисар Спиридонов добави, че българските престъпници не странят от международната организирана престъпност и според информация на ГДБОП българи продължават да участват в международния трафик на кокаин от Латинска Америка за Европа, "но те основно са на ниско и средно ниво". Как да очакват тогава европейските партньори на България, че тя е способна да напише в шенгенската информационна система нещо повече от бройки ситнежи в престъпния свят.



Да изследваме актуален казус,

изкарал на светло име с международна известност: Евелин Банев-Брендо. В средата на септември т.г. той бе осъден окончателно на 20 години затвор в Италия, след като извървя цялата стълба на тамошната съдебна система. Остава само да излязат мотивите на присъдата, за да влезе в сила и Брендо да бъде потърсен за изтърпяване на наказанието си в италиански затвор. Той бе признат за виновен заради участие в престъпна група за международен трафик на кокаин. Три месеца по-рано излезе и окончателна присъда в Румъния срещу него за 10 години и половина затвор заради трафик на 51 кг кокаин. Румънските власти пуснаха още през 2014 г. името му в червен бюлетин на Интерпол за издирването и залавянето му. Официално не се знае къде е, но очите са вперени към българската правоохранителна система.

Брендо продължава да е подсъдим в България, като на 25 септември т.г. Върховният съд не успя да даде ход на делото срещу него за пране на пари от наркотрафик в размер на 20 млн. лева. Делото стигна за втори път до последната инстанция, след като и обвинението, и защитата не останаха доволни от решението на Апелативния съд. През март той намали присъдата на Брендо на 6 години затвор вместо наложените от първата инстанция 7 и половина години. Един от адвокатите на неговата група бе изпратил болничен лист и затова процесът бе отложен за ноември. Делото се точи от 2009 г.



Какво имаме до момента?

Две държави от ЕС са признали окончателно Брендо за крупен престъпник, но за България официално е невинен, защото нейният съд още не може да постанови противното. Как да прати името му в Брюксел или да го запише в която и да е предупредителна информационна система? Ясно е, че и в ноемврийския доклад на ЕК няма да фигурира неговото име. А щом дори той не е узрял за такова внимание, какви други имена да подаде България?

Затова нека сме благодарни, че поне ни позволяват да надничаме през оградата на Шенген и да гледаме как правосъдието в другите държави си върши работата. Те си имат съд, ние си имаме Цацаров, Бойко, Брендо и другите. Не е малко.