:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,493,784
Активни 111
Страници 505
За един ден 1,302,066

Библиотеката - национална или последна грижа

Унищожителен доклад на Сметната палата постави на фокус оцеляването на книжния ни фонд
Откъм вътрешния двор сградата е оголена до тухла.
До официалното си откриване на 16 декември 1953 г. сградата на Националната библиотека преживява куп перипетии. Строителството й започва през 1939 г., но заради Втората световна война е замразено. В бедните следвоенни години липсата на средства спъва отново строежа, а книгите са струпани за съхранение в дървени бараки в Докторската градина. Работата продължава през 1946 г. с изграждане на читалните. Проектът на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов предвижда уникалната постройка да побира 1 млн. тома книги и 100 служители, а при финансова възможност да бъде построено и предвиденото основно книгохранилище. Но това така и не се случва. А надхвърлящият днес 8 млн. тома книжен фонд не може да се побере в тесните, влажни помещения на осеметажната постройка, залепена за красивата двуетажна.

Книгохранилището е построено от германската фирма "Круп" срещу 5 кг розово масло, отпуснато от правителството на Георги Димитров по молба на тогавашния директор на библиотеката Тодор Боров (1944-1949), смятан за бащата на българската библиография. За своята близо 65-годишна възраст обаче уникалната постройка, паметник на културата, не е виждала основен ремонт, а част от документите вече са увредени. Една от причините за това безспорно е липсата на средства. Другата са лошият мениджмънт, безхаберието и безстопанствеността през изминалите десетилетия.

В същото време зад стените на тази сграда е скрито безценно богатство, уникални паметници на културата, ръкописи, документи, исторически снимки, които трябва да се съхранят за поколенията.

------

За да влезете в основното хранилище на Националната библиотека, трябва да изкатерите тясното сумрачно стълбище в задната част на мраморното фоайе. Гледката вътре натрапва усещането, че вместо нагоре сте вървели надолу и сте попаднали в нещо като книжна гробница. Тясно, задушливо, прашно, потискащо, тъжно... Хиляди наредени почти до тавана томове, захабени, набити с прах. А в тесните "коридорчета" между рафтовете, върху изтрития под, наредени в дълги редици, клечат още стотици томове. "Тези тук по-бързо овехтяват и имат нужда от реставрация", сочи с глава към пода Паулина, която вече три десетилетия ежедневно прехвърля през ръцете си част от осеммилионния безценен фонд на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Трябва да си много ентусиазиран и привързан към тая светиня на българската духовност, за да ровиш по цял ден в



огромното прашно море



от близо 200 хиляди източника на всемирното познание. При това под оскъдното луминесцентно осветление и срещу твърде скромно заплащане, близко до минималното. Сега по се диша отпреди, казват служителките от книгохранилището. През лятото по-голямата част от томовете са обезпрашени, та прахолякът в затвореното пространство вече е понамалял... Жените обаче са свикнали и с него, и с наредените по пода томове, въпреки че често се спъват в тях, докато се пресягат към по-горните рафтове за търсено от читателите заглавие.

Работата на Паулина и колежките й е да обслужват заявките от читалните, да слагат обратно на местата им върнатите книги, да отделят повредените томове за реставрация и да се опитват да правят това, което е по силите им за опазването на културното наследство на нацията. През зимата местят книгите, които се "пекат" до тръбите на парното, завиват други с найлони, за да ги предпазят от влагата, просмукваща се по пода и стените, за да ги крият от ронещата се мазилка... Ама спасение няма. Сградата си иска здрав ремонт. Основен.

Книжният фонд е подреден по сигнатура, тоест по деня на постъпването на книгите в библиотеката. Затова и до историята на БКП стои наръчник по кожухарство, до него пък учебник по детска психология... Българските томове попадат в библиотеката по закона за задължителното депозиране, а тя трябва да ги съхрани завинаги. Един екземпляр е неприкосновен и се пази в архива на българската книжнина, разясняват служителките.



"Не пипай. Село Гуцал."



Предупреждението идва от надпис на ръка върху парче бял лист, закачено върху стелаж. В самоковското село Гуцал се намира едно от трите изнесени книгохранилища на Националната библиотека, а томовете от този рафт в сутерена на централната сграда са готови за преместването. Според справката в Гуцал се съхраняват 110 хил. тома чуждестранна периодика и ориенталски архив. Хранилището в елинпелинското село Богданлия пък е дало подслон на 219 хил. документа, 180 хил. тома книги от неприкосновения архив на българската книжнина, 8 хил. служебни издания, 28 хил. списания и вестници и още 3 хил. други издания. В книгохранилището на столичния квартал "Изгрев" са намерили място 1 635 700 библиотечни единици, сред които 130 хил. тома чуждестранна периодика, 45 800 тома дисертации и хабилитационни трудове и още много периодични издания, различни документи.

Условията в изнесените книгохранилища обаче са по-лоши и от тези в основната библиотечна сграда. Архивистите влизат сред стелажите най-вече за да изпълнят поръчка на читател. А през август, когато Националната библиотека затваря врати за външни посетители, служителите обезпрашават и подреждат несметния книжен фонд.



"И ний сме дали нещо на света"



Цитатът от Вазовото стихотворение стои в изрисувания коридор на път за книгохранилището в сутерена. Благодарение на ентусиазма на ученици от Художествената гимназия изцапаните стени са развеселени, но след няколко стъпала надолу по стълбата съдбата на книжното богатство е още по-нерадостна. Стените са просмукани с влага, книгите, макар и подвързани - също, особено тия, които по време на преживяното наводнение са стояли складирани върху самия под.

Причините за течовете, влагата, мухъла и плесента по ценните издания са различни. Покривът протича след всеки проливен дъжд, влагата се просмуква в стените, а в началото на тази година под тежестта на обилния снеговалеж част от конструкцията му се срути върху читател.

Книгохранилищата се наводняват и от избили стари тръби на парното и водопровода. Инсталациите не са подменяни от поставянето им през 50-те години на миналия век, отбелязва доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор и ръководител на направление "Национална библиография". Теснотията според нея затруднява и навлизането на новите технологии в сградата. В библиотеките на много други европейски държави например заявените книги се изваждат от мястото им от автомат. Модулното обслужване е в процес на въвеждане и у нас, но в тази сграда това никога не би могло да се случи.



Културното ни наследство е в риск



Това обяви и одит на Сметната палата за периода от януари 2014 г. до 30 юни 2016 г. Според него Министерството на културата и Националната библиотека не са създали достатъчно условия, за да бъде опазен 8-милионният книжен фонд, съхраняван в книгохранилищата на библиотеката. Дейността на библиотеката е хронично недофинансирана, а "разработените от Министерството на културата и утвърдени от Министерския съвет общ и допълващ стандарт за финансиране на дейността на Националната библиотека на база на показателите "брой служители" и "брой закрити площи с размер над 12 000 кв. м" не отчитат статута й като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение", изтъква одитният доклад.

Той установява още наличие на стотици увредени, унищожени книги и неизползваеми книжни източници, недостиг на кадри, оскъдно заплащане около минималната работна заплата, недостатъчно обновяване на библиотечните фондове, лоша обработка и контрол по движението на библиотечния фонд... Предписанията към министъра от страна на одита са три, а към самата библиотека има 11 предписания. Министър Боил Банов вече обяви, че библиотеката ще е приоритет в неговата работа, но предстои да видим как ще се реализира този приоритет.

"Започнахме с най-важното, покрива. Това лято ремонтирахме авариралата му част, подменихме всички стъклени тавани с поликарбонатни плоскости. Но работата по основния ремонт на покрива тепърва предстои", отбелязва Красимира Александрова, директор на библиотеката от края на май 2016 г. По думите й голяма част от предписанията към библиотеката са вече изпълнени. Вече са предприели мерки за спасяване на силно увредените книги. В тази насока е и ежедневната работа на Камерата за аноксия, с която Националната библиотека са сдоби в началото на тази година. Досега са обработени повече от сто хиляди документа от културното ни наследство и е удължен техният живот. Най-ценните ръкописи и редки издания ежедневно се обезпаразитяват в безкислородна среда.

В сградата непрекъснато текат ремонтни работи, подменят се поетапно дограми. Вече имат и мълниезащитна система, скоро ще се сдобият и с пожароизвестителна, защото тази, с която разполагат сега, е частична, не гарантира сигурност при пожар.

"Да, книжовното ни богатство



в изнесените хранилища, е в лошо състояние



То трябва да се събере в една сграда в рамките на столичния град - оборудвана със стелажи, с осигурен температурно-влажностен режим по стандартите", отчита Александрова.

В момента работещите по щат в библиотеката са 206 души, а на всеки служител в книгохранилищата се падат по 39 хиляди тома за обработка, огромна бройка. За да спре текучеството сред кадрите, само за около година заплатите на различни категории служители са повишавани на два пъти.

Що се отнася до отчетеното в одита силно изоставане в дигитализацията на книжния фонд, Александрова отбелязва: "Закупен е още един скенер. Но в нашия дигитален център работят само петима специалисти, докато в големите национални библиотеки по света с това се занимават от 150 до 200 души. В същото време в националните библиотеки в Западна Европа процесите на дигитализация са завършени. Ние сме на нивото на страните от Югоизточна Европа, но този факт не ни успокоява. До средата на октомври ще разполагаме с технически паспорт, който ще ни позволи да кандидатстваме по големи европейски проекти и в тази насока".

В края на западното крило на сградата в момента са струпани строителни материали, части на скеле. Библиотечните специалисти отбелязват: "Скоро ще имаме нов асансьор за хора с увреждания в една от неизползваните до момента стари шахти. Пак е по спечелен проект". Да, и сега имат асансьор, но той минава през читалните и е по-скоро за служителите, които изпълняват поръчките за книги. Новият ще реши занапред проблема на хора с физически увреждания. Една от последните придобивки в библиотеката - отново по спечелен проект - са осемнадесет работни места за служители с различна степен на трудоустроеност. Само за година в библиотеката са инсталирани и около стотина нови компютъра, за да могат библиотечните специалисти да обезпечават електронните каталози, националната библиография и безценния архив на българската книжнина.
 Течовете от покрива са белязали фасадата на цялата сграда.
 Старомодното дървено столче повдига служителките от книгохранилището до най-високия ред книги.
 В тясното и претъпкано с книги хранилище светлината също не достига.
 Изнесеното в село Гуцал хранилище, както и останалите две, предлагат още по-негостоприемна и враждебна среда за книгите.
 Посетителите на библиотеката скоро ще имат и застраховки за времето на престоя си в сградата, след като миналата зима част от покрива се срути.
 Учениците от Художествената гимназия скрили с цветните си рисунки замърсените стени на един от етажите.
 Гледка от наводняваното често книгохранилище в сутерена.
 Макар подвързана и подредена, ценната книжнина е в риск, отчита доц. Тотоманова (на снимката).
 Въведените преди дни специални работни места също са създадени с финансиране по спечелена програма.
1
2634
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
05 Октомври 2017 09:06
Колко милиони от бюджета се дадоха за църкви и параклиси, а църквата е отделена от държавата, нали? Колко други милиони - за крепости и итонг? По 3 милиона годишно залудо гълта комисията по досиетата. А това, което е истинският храм, крепост и памет гине пред очите ни. Срам ме е.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД