Според щедрите обещания на политиците и висшите военни България трябваше да има нови бойни самолети още през 1999 г. После датата се измести през 2007 г., а последно това трябваше да се случи до 2016 г. Небето вече трябваше да порят натовски съвместими изтребители.

Кристално ясно е, че нищо подобно не стана. Разчетите вече са, че нови бойни самолети, и то само някоя и друга бутикова бройка, може да бъдат придобити около 2020 г. И то много евентуално.

През всички години обясненията са все едни и същи - бойната авиация е в колапс, самолетите са амортизирани, няма двигатели, няма гориво, няма авиационно масло, пилотите летят постоянно с риск за живота си заради старите машини и липсващите части, съществува реална опасност да започнат да падат самолети, няма вече кандидати за военни летци, а наличните гледат към гражданската авиация, не може натовска държава като България да поддържа произведени в Съветския съюз и ремонтирани в днешна Русия самолети.

Така минаха



27 години в опасения, обещания, препирни



разследвания, дела, закани, заплахи. Имаше дори придвижване на бойни самолети по магистрала "Тракия", теглени от камиони, за да стигнат от Пловдив до София за полет или ремонт. Просто защото нямаше някоя част или пък липсваха пари за гориво. Имаше обаче и авиошоу край София, събрало десетки хиляди хора, радващи се да видят сложните фигури, изпълнявани от бойната авиация, включително и от президента и тогавашен шеф на Военновъздушните сили.

Нещата в момента се повтарят, с изключение на факта, че летците отказват да летят. Иначе пак имаме недостатъчно тренировки, недостиг на авиационно масло и грес, стари машини с проблемни части с удължен извън нормите срок за експлоатация, проблеми с документацията на руски двигатели.

Така или иначе последните няколко месеца българското небе се пази съвместно с Италия, но вече дори президентът не се възмущава, че чужда държава го прави. Затова съвсем основателно възниква въпросът: Трябва ли ни изобщо военна авиация?

Защо ни е такава, ако по думите на министри, шефове на ВВС, президенти, премиери тя била в такова лошо състояние, че



самолетите може да почнат да падат като круши



и да загиват хора? Поради каква точно причина трябва да се изхарчат на първо време 1-2 млрд. лв, а после и още 2-3 млрд. лв, за да се купят 8 или 12 изтребителя? Това с какво точно ще промени нещата? Те ще спасят държавата, ако влетят стотици вражески самолети ли? Дори ръководни служители в Министерството на отбраната споделят неофициално, че действителният разход по новите изтребители ще е около 9 млрд. лв. На данъкоплатците не се съобщава колко струва обучението на пилотите, колко голям е наземният персонал плюс съответната наземна техника, която обслужва изтребителите.

Ако изчисленията на бившия шеф на ВВС и настоящ президент са верни и за охрана на небето ни ще плащаме по 10 млн. лв. на година на някоя натовска авиация, то за парите за 8 нови, втора или трета употреба изтребители небето ни ще е опазено 100-200 години напред? Нали все за натовски, партньорски държави става дума? Вече се чуват гласове дори за обща европейска отбрана. Още повече че ВВС вече имат опит с американски и италиански самолети.

За какво да има военна авиация, след като дори шефът на ВВС твърди, че пилотите били демотивирани, а пък и самите те не се чувстват "психологично пригодни?

Но явно външният натиск и ние да купим някакви самолети явно е голям.

Правени бяха работни групи, подгрупи, подподгрупи, които да кажат от какво има нужда. Лобитата се сблъскаха силно. Предлагаха ни се нови самолети, полунови, втора, че дори и трета употреба. После имаше и нещо като оферти, после дори бе обявен нещо като победител. Всичко това беше гарнирано с взаимни обвинения и скандали с участието на премиера и президента, на политически партии, на парламентарни групи, посланици, шефове на фирми. Защото залогът е висок.

Намеси се и прокуратурата, като образува дело срещу бившия военен министър Николай Ненчев - че не бил изпълнил служебните си задължения и не е осигурил безопасността и летателната годност на самолетите. Делото е в съда и по него бяха разпитвани президентът и министри. Румен Радев обяви, че по времето на Ненчев



авиацията изпаднала в пълен колапс,



всеки самолет летял с агрегати с удължена годност, което противоречало на всякакви норми. Че той лично като шеф на ВВС подписал удължаването и ако нещо станело, щял да носи отговорност. Тезата на Радев бе, че Ненчев сбъркал с ремонта в Полша и е трябвало да ремонтира двигателите в Русия. Ненчев отговори, че самият Радев като шеф на ВВС написал становище, в което се твърдяло, че зависимостта от Русия по отношение на авиацията е парадоксална.