Бюджетът е преди всичко политика, политиката на едно правителство, и след това техника. Всеки го разглежда от своята "камбанария" и така преценява дали бюджетът е добър, или не е.

С бюджет 2018 правителството прави две неща - осигурява си финансов комфорт и разхлабва финансовата политика. България вече влиза в четвъртата си добра за икономиката година. Това означава, че правителството няма никакви причини и оправдания да планира и да изпълнява бюджети, в които разходите превишават приходите. Само че то прави точно това - бюджет 2018 е планиран с дефицит. А трябва да е планиран с излишък, защото принципът е



държавата да спестява в добрите години,



за да има резерви за харчене в трудните години.

Същото се отнася и за реформите, те трябва да се правят в добри времена. Но и в България, и навсякъде по света политиците отлагат реформите - докато някоя криза не ги принуди да вземат драстични мерки. Така се случи в много европейски държави през 2010-2011 г. - направиха сериозни и дълго отлагани промени под натиска на финансовата криза. Освен това общественото мнение у нас никак не харесва думата реформа и това допринася за забавянето на промените. Виждаме, че управляващите отчитат това нехаресване.

Бюджетът е показателен, правителството се възползва от доброто икономическо развитие, за



да флиртува с доходите и да получи политически дивиденти



Но това е опасна игра.

В същото време медиите малко се увлякоха да повтарят внушенията, които правителството прави по темата "бюджет" - че най-значително се увеличават средствата за социална политика и наред с това за здравеопазване, образование, полиция и отбрана. Всъщност в консолидираната програма за 2018 г. с най-голямо увеличение са капиталовите разходи на държавата - 52%. Планирани са общо 4.5 млрд. лева повече разходи спрямо очакваното изпълнение на тазгодишния бюджет и от тази сума почти половината отива за капиталови разходи. Ясно е защо - защото използването на еврофондовете от новия програмен период може би най-сетне ще се случи - след близо 4 години нищонеправене.

Нарастването на заплатите е към 7%, при положение че се очаква БВП, икономиката догодина да нарасне с над 6% - това е номиналният ръст, без да се отчита инфлацията. Увеличението на социалните разходи е дори още по-малко - 5.6%, т.е. даже е под ръста на икономиката за следващата година. Всичко това показва, че



рефренът за подчертано социален бюджет е само частично верен



Колкото до разходите за увеличения за армията, здравеопазването, образованието и т.н., повишенията на заплатите се правят селективно. Иначе общото увеличение не е толкова значително, то е в рамките на ръста на икономиката. И по принцип е добре да не се раздава на всеки поравно, а да се прави избирателно, както се действа например в социалното подпомагане - прилагат се определени критерии, за да може парите да отиват там, където наистина са необходими и полезни, а не "на калпак".

Моята основна забележка към проектобюджета за 2018 г. е, че не изгражда буфери. Вече има признаци, че икономиката "прегрява"- най-вече заради трудовия пазар, работи над капацитета си, използва на максимум ресурсите. Това означава, че държавната хазна трябва да се готви за обръщане на възходящия икономически цикъл. При сегашното състояние на публичните финанси бюджетът трябва да има излишък, а не дефицит. Но правителството за догодина планира дефицит от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), за 2019 г. също е планиран дефицит.

Дефицитът е основно заради заложеното нарастване на капиталовите разходи, и то най-вече заради еврофондовете, които не се използват равномерно през целия 7-годишен програмен период, а се форсират в края му. Това изоставане в усвояването трябва да бъде наваксано в следващите три години. Което означава, че ще бъде увеличено държавното съфинансиране. Оттам идва дефицитът -



закъсненията от предходните години се прехвърлени в идващите



Не бива да е така. В предишния програмен период, започнал през 2007 г., бяхме новобранци в ЕС, още се учехме, системите не бяха изградени. Но вече натрупахме опит, а ето че отново изоставаме с европроектите, с оползотворяването на парите от ЕС. Фактът е, че и тази година отново виждаме голямо изоставане на капиталовите разходи. Според последния наличен отчет - за осемте месеца на годината - бюджетът е инвестирал едва 1.2 млрд. лева от заложените 4 млрд. лева. Излиза, че за 4 месеца правителството има да изхарчи два-три пъти повече от това, което е изхарчило за първите осем месеца, което ми се струва невъзможно. И нездравословно.

Правителството, което дълги месеци изтъкваше, че бюджетът е на излишък (над 2 млрд. лева в края на август), вече обяви, че ще завърши 2017 година на нулата, т.е. излишъкът ще изчезне. Това означава, че се готви за огромни разходи в малкото оставащо време до края на годината. И вече го виждаме. Само на едно заседание неотдавна наведнъж бяха раздадени 300 млн. лева допълнително за непланирани разходи - за пътища, за ремонти.

Аз лично мисля, че ще стане като предната година, когато до самия край се отчиташе излишък. Правителството в последния момент отдели едни пари за така нареченото безплатно саниране - 1 млрд. лева. Само с това действие натрупаният дотогава излишък изведнъж спадна с цял милиард. В същото време се отчете ръст с един милиард на капиталовите разходи, които иначе щяха да останат съвсем ниски. Не вярвам обаче тази година да се повтори точно маневрата с парите за саниране - не и след като излезе критичният одит на Сметната палата за начина, по който се финансира Националната програма за енергийна ефективност.

Покрай бюджета, а и не само, прекалено много говорим за увеличения, за числа, но



не говорим за най-важното - за ефекта от разходите



Защото не са важни само сумите, по-важно е какво се случва, когато парите бъдат похарчени. Министерството на финансите дава сигнали, че смята да постави акцент върху ефективността на разходите, което е добре. От доклада към бюджета се разбира, че МФ работи със Световната банка за въвеждане на преглед на публичните разходи. Това е чудесна новина, защото ще може сектор по сектор да се оценяват ползите, ефектите от разходите.

Моят съвет е правителството да не забравя приказката за спестовната мравка и нехайния щурец. През икономическото "лято" държавата трябва да трупа финансови запаси, за да има какво да харчи, когато дойде зимата.

Разликата между това, което би трябвало да се прави, и това, което се прави, се измерва с около 2% от БВП. Ръстът на разходите, особено на текущите, трябваше да е по-нисък, така че в следващите две години да имаме бюджетен излишък, а не дефицит.

Все пак не всичко е загубено. Да, пазарът на труда показва всички признаци на прегряване, но, от друга страна, инвестициите, кредитирането, текущата сметка са далече от това състояние. Т.е. има все още възможности за маневриране, за реформи. Това обаче означава да се правят съответните бюджетни политики, което за съжаление не виждаме.



*Авторът е един от най-добрите макроикономисти в България, бивш зам.-министър на финансите