Българското председателство на Съвета на ЕС започва на 1 януари, но балканското вече е в ход. Министърката за председателството Лиляна Павлова ги виждаше като две в едно ("искаме председателството ни да не бъде само българско, а и балканско"), обаче премиерът Бойко Борисов показа по-богато въображение. На последния Европейски съвет (19-20 октомври) той се изяви като балкански лидер, чийто глас кънти в Европа още преди да е дошъл редът на България да поеме председателството.

Пред група български журналисти демонстрира международен размах, предизвикал реплика накрая:

- Кажете ги тия работи горе (на срещата на високо равнище - бел. ред.).

- Горе съм много по-рязък, вярвай ми, отвърна той.

Като имаме предвид какви ги наговори пред журналистите, едва ли ще ни стигне въображението



какво казва на европейските лидери



Изявлението си за медиите в коридора започна скромно: "В България много хора грешно разбират председателството (на Съвета на ЕС). Мислят, че като дойде време за председателство, ние казваме какво да става в Европа. То формално се менажира, така да го наречеме. С президента (на Франция Еманюел) Макрон десетина минути поговорихме по тази тема."

Но постепенно възхищението от собствената му дипломатическа величина нарасна до висота, под която останаха другите в ЕС: "Това е общата европейска отбрана. Аз съм един от моторите за нея. Когато преди няколко месеца го говорих, тогава горе (в Европейския съвет) ме гледаха като еретик, ама сега и президентът Макрон го изговори в Сорбоната. Заслушаха се, сега започнаха и други да го казват. Просто аз съм миролюбив човек. Отпреди шест месеца и сега има вече огромен напредък".

Чувства се разликата между някогашния Борисов, когото слагаха на края на масата на официалната вечеря в Брюксел, защото не можеше да общува с никого, и днешния, когото по думите му другите слушат и по-късно му пригласят. Вече ги няма "началниците", които чакахме да кажат какво да правим, няма я дори канцлерката Ангела Меркел, "която слушам и изпълнявам правилните й решения". До председателството остават два месеца. Какво ли ще бъде, когато дойде неговият ред да седне



като тамада на масата?



Борисов вече е намислил какъв ще бъде гвоздеят на програмата, с който ще остане в европейската и балканската история. На 17 май 2018 г. ще събере в София лидерите на ЕС на среща на високо равнище с ръководителите на шестте държави от Западните Балкани, които се надяват да се присъединят някой ден към съюза. Приемането на нови държави в ЕС спря след Хърватия (2013 г.), която последна се възползва от инерцията на голямото разширяване през 2004 г. с 10 държави, допълнено през 2007 г. с България и Румъния. Не е тайна, че разочарованието от последните две бе причина сегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да обещае, че до края на неговия мандат през 2019 г. няма да се приемат други държави.

В спусналия се мрак за страните кандидатки Борисов се видя като пътеводна звезда, която ще ги окуражава, че имат европейска перспектива. Нещо повече, той се изяви и като единствен агитатор за приемане на Турция, с която много държави биха желали да прекратят преговорите за членство заради несъвместимост на режима на Реджеп Ердоган с европейските ценности. Вярно е, че България дължи лобистка услуга на Турция, защото Анкара подкрепяше твърдо нейната кандидатура за НАТО. Но няма как да не направи впечатление личното старание на Борисов да се запомни точно той като приятел на Анкара.

Когато заема позата на голям държавник и европейски политик, той по навик се оглежда



как го оценяват в България



"Те ми се смееха в България, защото има много умни и красиви", подхвърли той между другото в Брюксел. Като "умни и красиви" са известни онези, които през 2013-2014 г. протестираха срещу правителството на Пламен Орешарски. Сега обаче такива са всички, които не са склонни да признаят международната величина на Борисов. Извън собствената му партия ГЕРБ напоследък са склонни да го ласкаят само коалиционните му партньори в правителството и парламента, които обаче не са за показ в чужбина. Вицепремиерът Валери Симеонов заяви в края на август: "Не съм ласкател, но триумфът на Бойко Борисов е външната политика". А лидерът на парламентарната група на националистите Волен Сидеров каза в средата на октомври: "Премиерът направи неща, които не са се случвали от 1912 г. Той е балкански балансьор". Не стана ясно с кой балансьор през Балканската война се прави сравнение.

Тъй като изявите на Борисов в чужбина са повече за вътрешна употреба, той дори не крие механизма на своята дипломация. Обикновено държавниците се придържат към дипломатическа тайна, докато се уверят, че постигат целите си. При Борисов е обратното -



жъне, докато сее



"С г-жа (Федерика) Могерини координирахме това, което правиме по Балканите - само Западните и тези, които сме вече в Европейския съюз като Словения, Хърватия, България, Румъния, Гърция и шестте останали. А и това, че най-големият съсед не само на България, но и на Европейския съюз - Турция - е на нашата граница. В председателствата: след България е Австрия, съсед (на Балканите), след това е Румъния и Хърватия - две държави от Балканите. Така че през следващите две години имаме възможности темата да я държиме. И ако сега не се случи към тези шест държави да се направят стъпки и да тръгнат в пакет (към ЕС), мисля, че никога няма да стане."

Ето още един пример: "Говорихме и с Андрей (Пленкович) - на Хърватия премиера. Той пита: защо не ни каниш. Казвам му: чакай малко, назад кои са, после ще се присъединиме. Без много да шумиме, на тихи стъпки с (председателя на Европейския съвет) Доналд Туск, с (Жан-Клод) Юнкер, с колегите, които имат отношение, първо с тях трябва да се проговори кой и доколко и как като време и като излезем и кажем, че на 17 май вече е потвърдено в София, не само срещата на целия Европейски съвет, а и на лидерите на Балканите, да имаме новина, да не е само парадно - ето видите ли, събрали сме се шум за един ден. Целта ни е, макар и малко, може и много, но да започнем и всички държави да усетят перспективата, но не само през нашето председателство."

Изреченията са накъсани, мисълта е неравна, но това може да се отдаде на възбудата, че е съзрял исторически шанс по своята мярка. Иначе в България председателството на Съвета на ЕС затъва в



такава дребнавост, че буди само усмивки



След ремонта на НДК и настилката около шадраваните най-забележителни са следните инициативи, дошли от Столичната община: снегорините ще циркулират из София, закичени с флагчета на ЕС, а конските каруци ще напуснат града поради несъвместимост с европейските стандарти.

Освен това кипи суетня около сайта на председателството, който се конструира бавно като художествен уникат. Докато сътрудниците на Лиляна Павлова го усъвършенстват, уважаван български журналист в Брюксел пусна свой сайт, наречен BulgarianPresidency.eu. Всеки ден го пълни с анализи на английски език за предстоящото председателство, каквито пиарите на властта не предлагат на чуждестранните читатели. Министерството изпищя еднократно на английски, че му се отнема запазен терен, и препоръча да не се обръща внимание на други сайтове освен на още неродения официален http://www.eu2018bg.bg. В него пък разширението .bg е изписано два пъти, защото друга пъргава българка вече регистрира сайт на свое име http://www.eu2018.bg, който не функционира, но за да го придобие, България трябваше да плати някаква сума. Той трябваше да е на българското председателство според модела, възприет от всички държави.

Трудно е да се прецени отсега дали българското председателство ще бъде признато в ЕС за балканско, но ако следва и занапред маниера на Ганьо Балкански, ще си заслужи етикета.