Удроу Уилсън го използва, за да разедини империите в стара Европа; Владимир Илич Ленин го популяризира, за да унищожи империализма; ООН го включва в член 1 на учредителния си договор. Правото на народите на самоопределение е принцип в международното право от Версайския договор насам и е утвърдено като основа за водене на преговори по въпроси като Кашмир през 1948 г., Виетнам през 1973 г. и установяването на държавните граници в Източна Европа през 1990 г.

От Киркук до Барселона националният въпрос отново излезе на преден план, за да смути съвременните демокрации и да обърка политическата традиция на технократския центризъм. Испанската Социалистическа партия се подготвя да одобри отнемането на автономията на Каталуния - процедура, която дясното правителство в Мадрид вече стартира, а паникьосан, председателят на Европейския парламент, който е италианец, отправя предупреждения към искащите за по-голяма автономия северните региони Ломбардия и Венето. Време е държавниците да си намерят учебници по международно право.

Въпросът за националното самоопределение пак е на дневен ред и единните държави се опитват да се справят с него. Лявата част на политическия спектър изглежда



психологически неподготвена за избухването на битки за демокрация



и социална справедливост, при които нацията и етносът, а не класата, са двигателят на всичко. ЕС пък е в задънена улица от правна гледна точка. Договорът, на чиято база е формиран, не съдържа правото на самоопределение на народите - предпочетено е това право да се даде само на нации, които вече са признати за държави, с член 50.

Международното законодателство по въпроса съществува само защото в края на Първата световна война има хора, които се борят за принципа на самоопределение: подчинените народи от бившите германска, австро-унгарска и руска империи; Удроу Уилсън, който настоява за приемането на този принцип в основополагащите документи на Лигата на нациите, и болшевиките. Правото на самоопределение на теория е признато и през лятото на 1920 г. Ленин осъзнава, че битките за национален суверенитет могат да разпокъсат имперските сили, навлезли в Русия. В отговор Коминтернът нарежда на комунистическите партии по света



да подкрепят "националните революционни движения"



дори и на местата, в които те не са водени от работници или от левицата. Преди 100 години политиците се разделят от такива с консервативни възгледи до болшевики, на теория добре разбират какво е статут на нация, несъвместимите искания и принципите, срещу които трябваше да бъдат съдени. Това обаче не е валидно днес.

"Принципът", на който испанският социалистически лидер Педро Санчес се позовава и се обявява срещу независимост на Каталуния, е конституцията на собствената му държава. Ако обаче конституцията е над всички останали закони, тогава член 1(2) от хартата на ООН би бил излишен. Според председателя на ЕП Антонио Таяни, който нахока хората, гласували за по-голяма автономия на Ломбардия и Венето, принципът е просто страх:



страх от "разпространение на малки нации" -



това обаче отново не е аргумент в международното право.

За да вървим напред, трябва да разберем: защо региони, държави и народи започнаха отново да повдигат въпроса за националното самоопределение точно сега? За Испания и Италия е ясно: комбинация от строги икономии, корупция и политическа склероза ограничава истинската регионална демокрация. Заради това автономни региони като Каталуния тръгнаха да искат независимост, а области като Ломбардия и Венето настояват за фискална независимост от недобре функциониращата по принцип централна държава.

В други държави обаче схемата "действие-реакция" функционира: Великобритания напуска ЕС; шотландското правителство търси друга възможност за изход, което засилва напрежението с централната власт; републиканците в Ирландия търсят възможност за инициирането на референдум за ирландско обединение, което беше обещано през 90-те години на ХХ век, когато всички смятаха, че икономиките ще разрешат проблема.

Същият процес може да видите, че се случва, но по различен начин, във френския тихоокеански департамент Нова Каледония, на чието коренно население канаките беше обещан референдум за пълна автономия през 2018 г. Малко от тях обаче вярват, че отделянето от Франция ще получи достатъчна подкрепа. На президентските избори през пролетта белокожото население на острова даде голяма подкрепа на крайнодясната расистка кандидатка Марина льо Пен, променяйки динамиката.

С призивите си за автономия и независимост левите партии не успяват да разберат основния принцип: при определени обстоятелства



националният въпрос не може да бъде разделен от битката за социална справедливост -



той е на предната линия в нея. И това няма как да изчезне.

Освен проблемите, свързани с икономическата ефективност и расовата поляризация, позитивният фактор, който стимулира прогресивния национализъм, от Шотландия до Каталуния, е технологичната промяна. Обществата, които имат много информация, награждават развитието на човешкия капитал; така че възможността да учиш първия си език, да участваш в богата национална култура, да създаваш уникални продукти за идващи чуждестранни инвестиции са по-важно откогато и да било. Затова регионите, хората и нациите в момента искат повече свобода и изглеждат водени от "културен национализъм", който пък е насърчаван от технологичната промяна заедно с глобалната конкуренция.

Другото значение на тези фактори е появата на успешни големи градове и тънещи в упадък малки населени места. В големите градове, които имат гъсти мрежи от информация и култура, можете да оцелеете при глобализацията. В малките населени места е по-трудно. Така че логичната икономическа стратегия е да се създаде "регион" или малка нация, фокусирана в един голям град, развиващ покрайнините и икономиката на другите области, а не по-голяма единна държава. Ако Барселона не беше толкова успешна в глобален мащаб, то стимулът зад каталунския национализъм щеше да бъде по-малък.

Намиращ се в Дъблин финансов посредник ми каза, че ирландският бизнес продължава да се бори да привлече за идеята "Ирландия" големи китайски инвеститори: въпреки бирата "Гинес", Джеймс Конъли и Джеймс Джойс. Колко по-силен трябва да си, за да проектираш Ломбардия и Венето като глобална дестинация за вътрешни инвестиции, когато си изправен срещу корумпирана и ненапълно функционираща италианска държава?!

Разбирането на исканията за отцепване и автономия не означава да се съгласяваме с тях: законните референдуми са начинът, залегнал в международното право при подобни искания. И затова е срамно, че ЕС и испанската държава отказаха допитване в Каталуния.

През декември Съдът на ЕС реши, че член 1 от Хартата на ООН, гарантиращ правото на самоопределение на държавите, които все още не са независими, е правно приложимо в законодателството на ЕС. Предстои да се види дали това ще проработи в Каталуния, Фландрия и Шотландия.