Трима еврокомисари - Юрова (правосъдие), Аврамуполус (миграция) и Габриел (цифровизация) на обиколка в София и само една новина, ама и тя с десетилетия остаряла: покрай скандала с холивудския сексманиак Харви комисар Юрова обади #MeToo, и тя на младини била жертва на сексуално насилие. И други неща каза, но не са нови. Пак чакаме онзи евродоклад за "напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред". Той щял да е справедлив и обективен. Експертите на Европейския съюз ще направят изчерпателен анализ и ще дадат ясни препоръки към страната, чуруликаше дамата. Не им омръзна да повтарят едни и същи празни приказки. Единадесет години вече. Остана ли някой да не е разбрал



колко струват и "анализа", и "препоръките"



на "евроекспертите" (един щатен и тълпа волнонаемни доносници в София, плюс секретарка на половин щат в Брюксел)? Освен стотината клеветници, които се хранят от доносите срещу България, друг чете ли още тези доклади? Едва ли. С такива скучни и многократно претопляни, без аргументи и без всякакъв смисъл четива едва ли нормален човек би си губил времето. Обаче виж



корейският премиер ми дойде в повече,



когато на свой ред ни поучи, че трябвало да се справим с "корупцията и съдебната система", за да могат корейските чеболи (тридесетината семейни конгломерати, които доминират икономиката на Южна Корея) да инвестират в България. Корейският премиер, Господи! Това е същият г-н Лий, когото обвиняват, че подправял документи и укривал данъци. Дето предшественикът му влезе в затвора за явна корупция, а неотдавна свалиха президентката - за корупция, естествено. Това е пореден знак, че пролиферацията на обругаващи България "постистини" (т.е. дълбоко натрапени преднамерени злословия), е преминала всякакъв предел и



България е в клопката на стигма,



която не само пречи, но вече болезнено краде от бъдещето на страната. През 2002 г. Даниъл Канеман взе Нобеловата награда за икономика за изследване на оценките в условия на несигурност, евристиката и деформациите при избор и вземане на решение. Той доказва, че важни инвестиционни решения се вземат въз основа на предубеждения и ролята на наложените стереотипи може да се окаже решаваща за избора. Една бихейвиористична техника за деформация на избора, която той предлага, се нарича "зареждане". Първо в съзнанието натрапват преднамерена информация или идея. "Заредено" с нея, то я приема като "вече познато", асоциира я с обекта, а решенията му се предопределят от безкритично натрапения предрасъдък. Същият принцип като



лъжата, повторена сто пъти



на д-р Гьобелс, но по-рафинирано, по-гъвкаво и управляемо. Вредата не е толкова от загуба на митичните "чуждестранни инвестиции". Естествено, че "заредени" с тежко очерняща информация за развиващите се пазари, финансистите, които вземат инвестиционни решения, интуитивно, практически без да се замислят, ги избягват и предпочитат по-сигурните по предположение, развити страни. Много по-голяма е вредата от разбитото самосъзнание на самата нация, уврежданията (по Канеман и Амос Тверски: "евристични деформации") отпушват автогенна фрустрация, унищожават духа и самочуствието на самите аборигени. Никак не е случайно, че само преди дни унгарският премиер Виктор Орбан обяви за важен приоритет на неговото правителство



борбата с мрежите за влияние,



които тровят общественото съзнание, мачкат националното достойнство и погубват жизнените сили на нацията. Прав е, не само в Унгария, и в България, в цяла Източна Европа, а подозирам, не само тук, мрежите за "западно" влияние от обичайна техника за маркетинг, културно, оттам пазарно проникване, стават машина за форматиране на представи и нагласи, които в крайна сметка водят тъкмо до вредите, за които говори Орбан. Канеман предлага проста техника за добро настроение, "зареждаща" жизнерадост. Захапете един молив по дължина (гумичката и графитът в посока ушите) и задръжте половин час. Тази захапка опъва лицевите мускули както при усмивка. Топи бързо мрачните мисли. После цял ден се усмихвате в пъти над обичайното. Пробвайте. Работи. И стандартните техники за контрол на масовото съзнание работят. В България, според Орбан и в Унгария, навсякъде мрежите за влияние не оставиха неомърляно нищо, което нацията обича или вярва. Даже Левски изкараха убиец, гей, неук, чак "лайно" (Джасим). Не е трудно да се досетим, така



убиват и вярата, и надеждата,



и любовта (ако я има) на хората към собствената им страна. Дрънкането по всички медии България - корупция - крадци - мафия - бедност - нищета - бандити - и пр. каквото гадно и пошло се сетите, създава отровена реалност. А вижте и нашите self-made политици, които всъщност се самоубиват, като се замерят един друг със същите упреци и обвинения, но играят роля на усилвател на негативните нагласи, налагани от мрежите за внос на влияние. Загубил увереност и респект към род и родина, човек губи стремежа си да се бори, да създава и води свой бизнес, да конкурира другите. Както много вярно предупреждава Андрей Райчев: вече не остава нищо, за което си заслужава да убиеш или да умреш.



Какъв е моделът на успех



който предлага днешният български "мейнстрийм"? Стани политик (корумпиран, лъжец, крадец)? Захвани се с бизнес (мафия, олигарх, измамник)? Стани мутра (бандит, насилник, крадец)? Стани учител (бедняк, лузър, никой)? Практически единствено "приемлив", позитивно конотиран модел за успех у нас е "стани служител на чужда фирма" - тук или навън. Няма конспирология, това са техники за налагане на имидж, влияние, контрол. Някой сигурно ще помисли, че всичко това няма нищо общо с икономика и финанси, предмета на тази рубрика. Нищо подобно. Точно това е модерната икономика и не случайно дават Нобелова награда именно за икономика за развитието на тези техники и теорията на бихейвиоризма. Добрата новина е, че нацията стихийно проявява имунитет. Наблюдава се усилване на патриархалните връзки (вой: шуробаджанащина), зараждат се автохтонни общества (фермери, локален бизнес, "браншове"), все по-ясно заявяват и защитават общи интереси. Примитивни процеси, вярно, но вършат работа



срещу вноса на ерозия:



освен от постъпления човек има нужда да се почувства успял, сигурен, свързан, легитимиран. Нацията има защитни сили. Ако не стигнат да се опази, просто ще изчезне, както ехидно "прогнозират" експерти хрантутници на чужда софра. Няма да сме първата изчезнала нация. Стотици, някои от тях даже велики нации, световни хегемони, са изчезвали, защото не са открили икономически модел и жизнени сили да оцелеят срещу брутална конкуренция. Нации оцеляват и под чужда власт, само икономическа несъстоятелност ги унищожава.