------



Зима е. Вятър вее. По "Руски" вървят мрачни ченгета - отиват да убият някого. Тръгнали са от Паметника на Съветската армия, минават покрай Цар Освободител и вероятно ще спрат някъде около Партийния дом или "Позитано". Конците на управлението се дърпат от "комунистите и организираната престъпност". Те са сложили "марионетно правителство". Всъщност, "парламентът, правителството, съдебната власт и политическите партии са се превърнали в една единна могъща корпорация, която управлява страната". "Неморалните" комунягите и бандяги са скрепили вечната си дружба с "конституцията от 1991 г., която отстрани веднъж завинаги гражданите от управлението на държавата".

Така си крета държавата. Понякога лошите се скарват и се налага ченгетата "да решават възникналото противоречие с откровено физическо премахване на противника".

Народът стене - навсякъде цари "всеобща несигурност и растяща бедност". "Нищо не зависи от хората". Нелегитимната власт "постоянно игнорира волята на българските граждани". Те пък от своя страна изпитват "искрена омраза към политическата класа". Възможна е "нежна революция".

---



Това не е начало на мрачен сценарий. Това е днешна България, според Едвин Сугарев. Всичко написано между кавички са цитати от декларацията на неговия граждански комитет "14 декември", озаглавена: "За СДС и България часът е дванайсет без пет", която бе пусната в обращение този вторник.

Това е Сугарев. Всички си го знаем.



В главата му нервно се шляят комунисти и

бандити, брадати дисиденти и потайни мафиоти.

Там никога не спират протестните хепънинги, гладните стачки, митингите, шествията, бденията и революциите. Така стоят нещата от край време в главата на Сугарев. Годините не му се отразиха, престоят му в Индия като че ли съвсем го хербаризира. Той си остана такъв, какъвто беше в началото на деветдесетте. След като измисли колелото в първите години на промените, той така и не пожела да открие каруцата, велосипеда, колата и т.н. А неговото колело е просто - преходът не е успял, защото комунистите все още управляват. Всичко, което движи Сугарев, е един прост антикомунизъм.

Едвин Сугарев така и не забеляза, че лошата ни, опърпана, криминална, болна и оглупяваща държава все пак се промени през тези 12 години. Да описваш днес България като страна от 1953 г., не е много умно, най-малкото защото сега има честни избори, многопартийна система, разделение на властите, свободни медии. Най-малкото, защото сме кандидат-член на НАТО и Европейския съюз.

Сугарев така и не разбра, че три петилетки след началото на промените антикомунизмът не може да движи нито партията му, нито държавата. Днес има достатъчно пораснали хора, които не знаят кой беше Тодор Живков. За всички останали е съвсем ясно, че на БСП страшно много й се иска да влезе в Социнтерна, а не в Коминтерна. Няма я онази Държавна сигурност, няма ги онези ченгета. Може всички крупни фигури в бизнеса да са плод на ДС и БКП, но сега отношенията в икономиката съвсем не се движат по постулатите на Ленин.

Бандитите не взривяват бомби с GSM, защото искат да върнат развитото социалистическо общество.

Сугарев говори за революции, за ченгета, за антикомунизъм - голяма работа. В нормална ситуация говоренето му щеше да бъде отразено с кратка дописка долу в дясно на 4-а. Простата истина е, че медиите и обществото му обърнаха внимание само и единствено защото



Едвин Сугарев е част от вътрешнопартийния скандал в СДС



Официалният старт на този скандал бе раждането на вестник "Седем", а формалният му край е насрочен за 13 май, когато Националният съвет на СДС ще изслуша критиките на Сугарев срещу Надежда Михайлова и след това може би ще помисли дали да не го изключи от партията.

Цялото това говорене около Едвин Сугарев далеч надхвърля личността на поета, групата на седемте, които издават в. "Седем" и дори сините дисиденти от "14 декември". Говоренето за Сугарев е важно, защото той не просто иска да сваля от поста някаква си лидерка, не просто иска да дискредитира някаква партийна политика - говоренето е важно, защото Едвин е първият син политик, който поставя под въпрос необходимостта от съществуването на самия СДС, а той за добро или лошо е най-значимата дясна политическа партия в страната. Досега бунтарите в партията въставаха срещу части от партията. Сега Едвин обявява, че цялата партия е болна и ще мре. Когато Сугарев казва, че СДС е станал част от "могъщата мафиотска корпорация", която управлява страната, това не е просто опит за дискредитирането на партията. Това е опит за убийството на СДС. Някои ще кажат: "Да я трепе тая партия!", други ще се възмутят, защото смятат, че партията е читава.

Това няма абсолютно никакво значение, защото опитът за убийство си е опит и няма никакво значение дали жертвата е бяла красавица или мургава принцеса.

Не се ли надценява Едвин? Определено, не. Едвин Сугарев наистина качи перманентния трус в СДС на нова орбита. Сугарев и брат му по оръжие - Филип Димитров, са едни от най-най-най-популярните хора в СДС. Това не са данни от социологическо изследване, това показват резултатите от последната национална конференция на партията. Разбира се, синята любов е бърза и преходна, но при Сугарев нещата стоят по по-различен начин. Поетът е любимец на седесариата точно заради знаменитите си самостоятелни бунтовете срещу наследниците на БКП, срещу ченгетата и срещу пръкналите се новобогаташи. Дори и сто пъти да повтори, че Димитър Калчев е работел за Илия Павлов, синята публика пак ще му се радва и пак ще приема казаното като много важна новина.

Да воюваш срещу този популярен херой, който води членовете под знамето на антикомунизма - това изглежда, меко казано, неразумно. Въпреки че СДС твърдо скъса с пещерния антикомунизъм още преди 3-4 години и си потърси нормална европейска идеология, повечето седесари са убедени, че несполуките на прехода



трябва да се обясняват единствено с личността на покойния Тодор Живков,



че бедността днес се корени в управлението на БКП. В СДС има достатъчно хора, които вярват, че Червената армия чака сигнал, за да мине Дунава.

Въпреки че атакува Надежда Михайлова, Сугарев не поставя въпроса за лидерството в СДС. Сугарев по никакъв начин не заема страна във вътрешнопартийния спор за това кой е по-правилният шеф - Надежда или Костов. Атакувайки Надежда, той не предлага алтернатива - и това е най-голямата му слабост. Когато недоволства от статуквото той и нито за миг не обяснява какво ще правим, след като сменим политиката и след като сменим лидерите. Костов ли да дойде? Филип Димитров ли? Как ще се отрази тази промяна на СДС - ще скочат процентите ли? Въпроси без отговор.

Сугаревият антикомунизъм е еднакво опасен както за старото, така и за новото ръководство на партията, защото този антикомунизъм е толкова ретрограден, колкото желанието на БСП да подкрепи Причкапов в Благоевград и да обмисля кандидатури на генерали за кмет на София.

Проблемът на СДС днес е в това, че пред партията има много пътища, които водят до съсипването й. Един от тези пътища сигурно е ненавременното връщане на Иван Костов в ръководството на партията. Друг сигурно е предприемането на революционни действия, за които говори Едвин Сугарев. Със сигурност,



третият път за съсипването на СДС

е този, по който тя върви сега - без да се променя, без да се "проветрява", без да залага на нови идеи и нови послания. Безспорно е, че в тази част от критиките си към СДС, Сугарев е прав. Той казва: "В СДС нищо не става", и това "нищо" е истинско, буквално и всеобхватно. След първите сигнали за промени, изразени в избора на нов НИС, на "Раковски" 134 последваха 14 месеца на абсолютна безтегловност.

Едвин Сугарев обаче трябва да е съвсем наясно, че точно неговото присъствие в СДС е един от най-ясните белези за липсата на промяна в партията. Надежда го направи член на НИС и свой зам.-председател - какъв по-ясен знак, че партията е обърната към миналото и там са й хоризонтите?

Лично Михайлова поддържаше мита за Едвин - иконата на СДС. Синьото гуру.

Надежда Михайлова отдаде почит както на Иван Костов, така и на Петър Стоянов, на Филип Димитров, на Никола Николов, на Едвин Сугарев, на Антоан Николов и т.н.



Тя пожела така - да не се кара с никого,



да го кара со кротце, со благо и без кютек. В резултат на това всички, и то с основание, я изкараха слабохарактерна, мека, неподходяща за безмилостния син свят, в който само силен лидер може да оцелее. Тук Надежда сгреши. Ако наистина искаше да "проветри" партията, тя можеше да го направи. Можеше да направи това, което трябваше - да реформира съюза, да го модернизира. Да му даде ново лице. В ръцете на партийния лидер, който е и шеф на парламентарната група, са абсолютно всички необходими механизми за въздействие. Независимо от това, че можеше да падне жертва броени дни след като пое председателското място, тя можеше да действа решително. Тя не се опълчи срещу втория център на синята власт в лицето на Иван Костов, защото се боеше от ответната атака. Сега сигурно няма да иска изключването на Сугарев, защото знае, че морето от антикомунисти няма да й прости тази война.



И компромисното й управление ще продължи.



Ако иска да бъде лидер на СДС, Надежда би трябвало да действа като лидер на СДС. Твърдо, безкомпромисно, убедено. Което означава - да изключи Едвин Сугарев от СДС. Ако продължава с компромисите, Надежда скоро ще трябва да си търси друга работа. Може да звънне на Мадлин Олбрайт, примерно.