Преди седмица, точно когато очаквахме националния телефонен монополист с "мълчаливо съгласие" на приватизационните надзорници да попадне в портфейла на специално подготвената офшорка ТОПКО, големият български финансист проф. Георги Петров подробно обясни какъв невероятен гаф е договорената сделка. Той демонстрира, че и от най-простите сметки, дето и шестокласник може да проумее, безспорно става ясно, че



цената на БТК е поне три пъти по-висока



от офертата на по-щедрия купувач. Според оценките на колегите Румен Радев и Георги Маринков цената за 65% от акциите на телекома е в интервала между 462 и 510 млн. евро - в зависимост от приетата прогноза за риска на инвестицията. Обаче ТОПКОвците предлагат за този абсолютен контролен пакет едва 210 млн. евро. Като се извади от тази сума натрупаната в компанията печалба (над 175 млн. лева, т.е. 90 млн. евро), остава чиста цена от 120 млн. евро, т.е. ако държавата бе продала на тази цена, чистата загуба от тази сделка щеше да е между 342 и 390 млн. евро. При това колегите са базирали изчисленията си на досегашната дейност и резултати на БТК, без да включват в нея



двата безплатни подаръка,



които купувачът безусловно настоявал да получи. Първият е лиценз за трети и последен GSM оператор. За цената му можем да гадаем на база на платеното само преди няколко години за втория такъв лиценз - става дума за няколко десетки милиона евро. Каква е цената на втория подарък - правото на ТОПКО да одобрява всички бъдещи промени в законите, които засягат дейността му? Не е трудно да се досетим, че ако бе подписано това задължение, утре щеше да се окаже, че и Законът за защита на лавандулата пряко влияе върху телефонните импулси, да не говорим за промените в гражданския процес или търговското законодателство. Добре, че и този път - както се случи и с продажбата на тютюневия холдинг - в последния момент



неизгодната сделка бе отхвърлена



въпреки вайканията какво щели да си помислят за България въпросните чуждестранни инвеститори (онези, дето от 13 години ги чакаме с отворени обятия, пък те все в последния момент си помислюват нещо лошо и все не идат). Че унизителният договор не бе сключен, е добрата новина. Лошата е, че както ни уверяваха, тъкмо отхвърлената оферта била по-високата. Сега щели да почнат преговорите с втория купувач, чиято цена очевидно ще е била по-ниската, щом още отначало не е бил предпочетен. Значи избегнали сме една очевидна загуба на 300-400 милиона евро, за да почнем преговори на още по-ниска цена на продажбата? Единственото разумно решение в създалата се ситуация е



да се прекрати неудачният търг



и да се остави на мира злощастната ни телефонна компания да работи. Подобно развитие няма да е неестествено. След еуфорията около всякакъв вид комуникации от края на 90-те години в момента целият световен инвестиционен пазар е здраво омърлушен и смята загубите. Трудно е да се намери по-неподходящ момент от днешния за продажба на БТК. Не мога да разбера кое налага телефонният оператор да се продаде тъкмо сега, когато се наблюдава траен отлив на инвестиционен интерес не само от телекомуникациите, но и изобщо от всякакъв вид приватизации. Знайно е, че от няколко години насам европейските държави на практика преустановиха програмите си за приватизация тъкмо поради тази причина. А БТК за разлика от много други оператори, които работят на загуба, е в добро икономическо състояние и печели. Затова звучи зашеметяващо нагло другата идея, пусната в оборот тези дни:



БТК да се даде на кредиторите,



Европейската и Световната банка в замяна на дълговете й. А тези дългове не само са обслужвани, но отгоре на всичкото са гарантирани от бюджета (заедно с порядъчните им лихви). И накрая - става дума за задължение от около 70 млн. долара, т.е. по-малко от натрупаната в компанията печалба. Наистина, въпросната печалба не пребивава във вид на банкови депозити, а е реинвестирана в дейността на дружеството, но няма никакъв проблем заемите да бъдат върнати веднага, на момента, ако господа кредиторите са решили да натрапват губещи решения. Първо самата БТК би могла да рефинансира заемите при нормални пазарни условия. И второ, държавата-гарант би могла да погаси тези заеми - тя риска бездруго го е поела, а така ще си купи едно вземане, което е доста по-доходно от държането на няколко милиарда резерви при смехотворните днешни лихвени нива. Всъщност от администрацията не се иска да прояви кой знае каква финансова вещина. В случая и сметките са очевидни, а разумните съвети на моя уважаван учител проф. Георги Петров властите могат да прочетат безплатно в пресата. Трябва само да могат и да искат да чуят.