В края на април и началото на май "Галъп Интернешанъл" проведе допитване до световното обществено мнение по повод края на военните действия в Ирак. Чрез представителни национални извадки бяха интервюирани 32 000 души в 41 страни от всички континенти. В България и на Балканите проучването бе реализирано от българския клон на тази най-стара и престижна изследователска асоциация в областта на общественото мнение.
Допитването показа, че единствено в САЩ, в Албания и администрираното от ООН Косово хората смятат светът за по-сигурно място след военната намеса в Ирак (съответно 48%, 64% и 59%). Мнозинството от гражданите в останалите изследвани страни са на мнение, че в резултат от военните акции в Афганистан и Ирак светът е станал по-опасен. Затова повечето
не споделят твърдението, че войната е намалила опасността от тероризъм.
Световното обществено мнение в известна степен е разединено по въпроса доколко военната операция в Ирак е оправдана. Широки мнозинства в редица европейски страни, където антивоенните настроения доминираха преди операцията, и след свалянето на режима на Саддам смятат, че военните действия на водената от САЩ коалиция не се оправдани. Това особено силно е валидно за Франция (65%) и Германия (68%), но също така и за Испания (68%), която участва във войната. В Гърция тези настроения са най-силни (63%).
Извън Европа в две ключови във връзка с тези събития страни - Израел и Турция, мненията са полярни. 9 от всеки 10 граждани в Израел приемат за оправдани военните действия, докато в Турция едва 23% са съгласни с подобна постановка.
Значими мнозинства в повечето от страните казват, че във възстановяването на Ирак следва да участват активно САЩ и съюзниците им. Но тези мнозинства са силно убедени, че и ООН трябва да се включи. Те смятат също, че държавите, които най-остро бяха против войната - особено Франция, Германия и Русия, не би следвало да вземат участие сега.
Населението в повечето изследвани страни е
убедено, че САЩ залагат прекомерно много на военната сила -
особено Финландия (81%), Франция (77%), Швейцария (80%), Сърбия (64% и Турция (75%). На обратното мнение по въпроса са най-вече САЩ (51%), Филипините (52%).
Световното обществено мнение е твърдо, че мир в региона е невъзможен без урегулиране на израело-палестинския конфликт. В самия Израел 7 от всеки 10 души са на това мнение. В повечето страни мнозинството смята, че войната в Ирак не допринася за мира и стабилността в Близкия Изток. Изключенията отново са САЩ, Албания и Косово.
Световното обществено мнение признава дипломацията за твърде съществено и сложно дело оттук насетне. Мнозинството от хората са объркани и несигурни дали може да бъде преодолян дипломатическият разрив между САЩ и съюзници им и държавите, които бяха и са против войната (особено Франция, Германия и Русия).
В почти всички страни хората са убедени, че ООН сериозно пострада от Иракската криза. Може би именно поради това мнозинството граждани на света биха искали ООН да играе важна роля при възстановяването на Ирак.
Къде сме ние?
Мнозинството българи - 55%, смята, че след войната светът е станал по-опасно място за живеене. Едва 18% са на обратно мнение. В това отношение настроенията у нас са като в повечето европейски и извъневропейски страни.
48% от българите продължават да казват, че военните действия нямат сериозно оправдание. Независимо от това, след успешното премахване на режима на Саддам "провоенната" група в страната е нараснала на 26%.
Мнозинството от българите преценяват, че във възстановяването на Ирак преди всичко трябва да участват страните, подкрепили САЩ. Макар и като цяло антивоенно настроени, българите сега са вторачват в евентуалните дивиденти от политическата подкрепа за съюзниците.
Същевременно обаче 2/3 продължават да са на мнение, че САЩ прекомерно залагат на военната сила и не одобряват подобно поведение. 45% не вярват, че сега Близкият Изток е по-стабилен, нито пък че заплахата от тероризъм е намаляла. Българите са против евентуална нова употреба на сила (62%) - да речем срещу Сирия, ако се окаже, че помага на Саддам.
Повечето българи (41%) декларират, че войната не е променените нагласите им към САЩ, 11% декларират подобрено отношение, а 35% - влошено. Хората са разединени по въпроса доколко американската външна политика има позитивен или негативен ефект върху страната.
|
|