|
Ако при изчисляването й, се окаже, че е по-висока от парите, които получават за осигурителен стаж и възраст, ще вземат по-голямата сума. В повечето случаи парите са повече, защото при новото изчисляване се взима средния осигурителен доход за страната от предходната година, който със сигурност е по-висок от този в годините, когато са се пенсионирали.
Ако все пак се получи по-малка сума, възрастният човек ще продължи да получава парите, които е взимал досега.
За целта пенсионерите, които не са продължили да работят след пенсия, трябва да подадат само молба за инвалидна пенсия поради общо заболяване в съответното териториално поделение на НОИ. Трябва да има и копие на експретното решение за намалена работоспособност.
Данните за осигурителния им доход и стаж ще бъдат служебно изтеглени от пенсионното им досие. Работилите след пенсиониране ще трябва да представят и документи за стажа и заплатата си в този период.
Пенсия за инвалидност поради общо заболяване се полага на всички с доказана инвалидност над 50 на сто. Освен експертното решение за отпускането на такава пенсия трябва да се представят още документи за осигурителния стаж и доход. Има минимален изискуем стаж, за да бъде отпусната пенсията. До 20-годишна възраст, както и за слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа, стажът няма значение. До 25-годишна възраст - 1 година стаж, до 30 г. - 3 години и над 30 г. - минимум 5 години стаж.
За осигурителния доход се избират 3 години осигуряване от последните 15 години до 31 декември 1996 г. и целият осигурителен доход след 1 януари 1997 г. до датата на инавилидизиране.
------------каре----------
На база на този доход се изчислява размерът на пенсията. Има обаче фиксирани минимални размери, под които това плащане не може да падне.
След 1 юни те ще са 52,50 лв. за над 50 % инвалидност, 65 лв. за 71 до 90 % и 70 лв. за над 91% намалена работоспособност.
Към първата си пенсия, независимо дали е за осигурителен стаж и възраст, или за инвалидност, хората могат да получават допълнително и социална пенсия за инвалидност. Това право беше записано в Осигурителния кодекс от януари 2000 г. Социална пенсия за инвалидност се полага при намалена работоспособност над 71%, като от 71 до 90 % тя е 110% от социалната пенсия, а над 90 % - 2 пъти социалната пенсия. Когато се получава като допълнителна пенсия, се взимат само 25 % от размера й, което след актуализацията от 1 юни прави 13,75 лв. на месец допълнително за пенсионерите с инвалидност между 71 и 90 % и 15 лв. за над 90 % намалена работоспособност.
Най-важното условие, за да се отпусна каквато и да било инвалидна пенсия, е кандидатът да има решение на ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) или на НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия). Напоследък изкарването на подобен документ и истинско ходене по мъките.
Пътят за освидетелстване:
За да се освидетелства човек за намалена работоспособност, първо трябва личният му лекар да го насочи към Лекарска консултативна комисия (ЛКК). Това става в повечето случаи по молба на лицето, но може и да е по преценка на лекаря. ЛКК прави протокол, който заедно с молба от кандидат-инвалида се подава в картотеката на медицинските експертни досиета (КМЕД). Там правят досие и насочват кандидата за експертно решение към съответната ТЕЛК. Експертната комисия му праща покана. В нея са записани изследванията, които трябва да си направи. На определена дата кандидатът се явява с резултатите от изследванията и чака комисията да му даде решението си.
Човек, който не е доволен от дадено решение, може да обжалва решението на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на инвалидизиране, ако заявлението с необходимите документи на кандидата е постъпило до 6 месеца след тази дата в териториалното поделение на пенсионното по местоживеене, съгласно разпоредбите на осигурителния кодекс. Ако документите бъдат подадени по късно, правото възниква от момента на подаването им. За 2000 и 2001 г. пенсионното направи компромис и изплащаше със задна дата социални пенсии за инвалидност на хора, подали заявленията си в НОИ по-късно от 6 месеца от инвалидизирането. Затова много от кандидатите за инвалидни пенсии, получили миналата или тази година решенията си, се надяваха, че ще вземат пенсии от датата на подаване на документите в картотеката. От началото 2002 г. обаче НОИ прекрати тази практика, тъй като ръководството му прецени, че 2 години са достатъчни експертните комисии да решат проблема с големия наплив от хора и да започнат да издават в срок решенията. В наредбата за експертизата на работоспобоността е регламентиран 40-дневен срок за насрочване на дата, но в някои градове в момента чакането на експертно решение достига до 1 и дори до 2 години.
Многобройните жалби, които постоянно постъпват в Националната експертна лекарска комисия във връзка с бавещите се решения, не променят обаче положението със сроковете на освидетелстване.
Причината е в това, че от 2000 г.
ежемесечно за експертни решения кандидатстват по около 2-3 000 души,
защото не могат да се пенсионират заради новите изисквания за определен брой натрупани точки от осигурителен стаж и възраст и допълнително за навършена възраст, която всяка година расте. Другата група, която образува големи опашки пред картотеките са пенсионерите с право на допълнителна социална пенсия за инвалидност от 2000 г., които една страна искат да вземат по някой лев отгоре и придобивки, от които по-често се ползват внуците, като безмитно внасяне на коли, безплатни разговори по стационарен и мобилен телефон и др.
КАРЕ
Инвалиди и хронично болни могат да се лекуват за сметка на НОИ
Хората с пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест могат да почиват и лекуват в санаториум за сметка на НОИ до 15 дни в годината. Кандидатите за безплатен отдих обаче не трябва да с пожизнен ТЕЛК и да са над пенсионната възраст, която тази година е 57 г. за жените и 62 г. за мъжете. Освен това не бива да са в тежко състояние, при което не се очаква подобрение. От това право могат да се ползват и всички работещи с хронични заболявания - опорно-двигателни, сърдечно съдови, стомашно-чревни, гинекологични и др. Условието е те да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
Пенсионното поема нощувките, процедурите по профилактиката на 1 заболяване и по 4 лв. за храна на ден. Лекуващите се ще трябва да доплащат по 3 до 7 лв. за ядене в зависимост от категорията на заведението. За тяхна сметка е и транспорта до почивната база и курортната такса, която обикновено е от 6 до 10 лв. за 15 дни, но през лятото по базите на море достига и до 30 лв.
Тази година НОИ е заделил 9,2 млн. лв. за лечение на хронично болни трудещи се и инвалиди в трудоспособна възраст. Целта е да се намалят разходите за болнични листове, които за миналата година например възлизат на 107 млн. лв.
От желаещите да се възстановяват за сметка на НОИ обаче се изискват цял куп документи. От болните работници с препоръчано санитарно-курортно лечение се иска копие от болничния лист. Пострадалите при трудова злополука трябва да имат разпореждане от НОИ за признаване на злополуката за трудова, а инвалидите - експертно решение на ТЕЛК, което е с валиден срок. Всички трябва да минат през личния си лекар, който да им издаде медицинско направление с пълна диагноза. С тези документи болният отива в териториалното поделение на НОИ, където ще му дадат удостоверение за безплатен престой в посочения от личния лекар санаториум.
Хората, които са получили разрешение за безплатна профилактика от НОИ трябва сами да се регистрират в съответния курорт. Списъците с адресите и телефоните на всички бази са разлепени в териториалните поделения на пенсионното. Когато болният пристигне в курорта, трябва да представи медицинската документация, с която е изпратен на профилактика. На базата на тази документация лекарят в санаториума ще му назначи програма за лечебните процедури и храненето. Ако лицето поиска допълнителни процедури ще трябва да плаща за тях.