Стотината столове, подредени под куполите на Ларгото в края на работния ден, бързо се заемат. Участниците в обществения дебат за бъдещата визия на емблематичния площад "Света Неделя" и пространствата около него са най-вече архитекти, журналисти, общински служители и шепа заинтересовани пряко от промените граждани. Интересът на обществото към тази част на града, съсредоточила културно-историческото ни и археологическо наследство и административните функции на държавата, би трябвало да е огромен. Промените ще засегнат не само живеещите и работещите в централната зона. Само един детайл от тях вече предизвика разгорещен дебат в Столичния общински съвет в края на септември - удължаването на пешеходната зона по бул. "Витоша" в участъка между ул. "Алабин" и бул. "Ал. Стамболийски", както и в участъка от ул. "Георг Вашингтон" между улиците "Пиротска" и "Трапезица". Предвижданията са част от заданието, по което ще се изготвят проекти за реконструкция на площад "Света Неделя". Победителят ще бъде избран с конкурс, вероятно в края на годината. Идеята е новата пешеходна зона да свърже "Витошка" с Ларгото и площад "Бански". Подобно беше и предложението в доклада на урбанистите от архитектурното бюро "Геел" на световноизвестния датски архитект Ян Геел, изготвен по поръчка на Столичната община.



На пръв поглед заданието, изработено от екип на Университета за архитектура и градоустройство и консултанти по археология, сблъсква най-болезнено интересите на пешеходците и автомобилистите. Но под стъкления купол на Ларгото в деня на дебата няма разгневени граждани, словесни престрелки, няма дори случайно попаднали сред археологическите разкопки хора, липсват и страничните въпроси към общинарите, експертите, та и към главния архитект на София. Тонът на дискусията е сдържан, леко апатичен. От Направление "Архитектура и градоустройство" на СО и екипа на УАСГ обясняват липсата на кръстосан словесен огън с многобройните си предварителни разговори със заинтересованите граждани. Но дали разпалени дискусии не липсват, защото подобни обсъждания все по-често налагат извода, че краят им е предизвестен? А след пушилката и шумотевицата



става това, което трябва да стане



В края на лятото репортаж на "Сега" от общественото обсъждане в жк " Младост" за промяната на подробния устройствен план на проекта "Гранд каньон", изпълняван от турската фирма "Гаранти коза", показа колко пародийни могат да са подобни дебати. Всички говорят един през друг и най-вече критикуват общинарите, освиркват инвеститорите, замерят ги с нецензурни думи, обиждат се помежду си. Цялата вечер агресията се лее от всички страни. Разговорът прескача от тема в тема, връща се отново върху тази, заради която съкварталците са се събрали - небостъргачите на мястото на бившия магазин "Деница". Общинарите, предприемачите и гражданите взаимно си прехвърлят грехове. В крайна сметка общественото квартално обсъждане реално не допринася с нищо за развитието на казуса. Няма две мнения, но "Гранд каньон" ще се строи!

Повечето подобни дебати са пародийни и формални, отчитат от неправителствената организация "Спаси София". Мненията на гражданите не се протоколират, и ако има ценни предложения, то те потъват в небитието. Поради липсата на модератор, дебатите са разфокусирани, а неудобните въпроси не получават отговор. Най-често хората виждат в тези срещи шанс да си кажат болежките пред някой общинар и начинанието се превръща в говорилня на висок глас. На едно от обществените обсъждания за промените в изключително важната наредба за обществения ред например най-болезненият въпрос от публиката беше какво да прави барабанист, ако иска да репетира в часовете, отредени за тишина.

"Най-безсмислени са обсъжданията, организирани от районните администрации. Те са преди всичко слабо разгласени, насрочени са в работно време, затова и към тях се стичат най-вече шепа пенсионери и случайно попаднали хора. Един от основните проблеми покрай дискусията за третия метродиаметър например, е в това, че институциите предоставят на гражданите регулационен план за разглеждане. Колко обикновени граждани могат да разчетат и осмислят чертежите? Това създава сериозни бариери пред информираността на обществото. В същото време сегашната нормативна уредба формулира като дискусии дори и най-добре организираните обсъждания. Това пък не задължава възложителя на заданието да се ангажира с направените от гражданите градивни предложения", отчита Гергин Борисов от "Спаси София".

Реконструкцията на бул. " Ал. Дондуков" е сред най-пресните примери за формално обществено обсъждане. Въпреки че покрай този ремонт се проведоха шест-седем обществени дебата, а на тях се изказаха и изключително важни мнения, той ще остане в историята като един от най-лошите.

"На много от обществените обсъждания на "Дондуков" повечето граждани и особено живеещите в района настояваха булевардът да се асфалтира. Беше постигнато и категоричното съгласие спирките на трамваите да се направят с острови - хората да не изхвърчат от вратите на превозното средство на пътното платно, където може да ги помете автомобил. В проекта имаше и бетонови трамвайни ограничители, за да бъдат по-бързи трамваите в този участък. Имаше и подземни кофи за боклук, и тротоарни разширения. Този проект щеше да промени драстично към по-добро булеварда, но с намесата на МК за запазване на настилката от павета като културна ценност, той беше променен изцяло без ново обществено обсъждане, тъй като вече имаше закъснение със сроковете. Заповедта на МК също не беше обсъдена с гражданите и неправителствените организации", припомня Андрей Зографов от "Спаси София". (В крайна сметка тук асфалтът победи и МК се съобрази с желанието на общината да махне паважа, но можеше и да е другояче.)

Още по-формални са и обществените дебати за бъдещото развитие на втора и четвърта зона от централна градска част, в които влизат ул. "Граф Игнатиев" и пространството между градинката и храм-паметника "Ал. Невски". "През 2013 г. след проведени обществени обсъждания и конкурси за двете зони имаше доста добри проекти. Целта беше през следващата 2014 г., с началото на новия програмен период на ЕС, европейските пари веднага да започнат да се инвестират в развитието на града. Но 2018 г. вече идва, а проектите нямат дори избран изпълнител, отлагат се ежегодно. Тази година пуснаха поръчка за ул. "Граф Игнатиев" от ул. "Алабин" до стадион "Васил Левски", но я спряха по средата заради занижените качествени характеристики на материалите. Още по-скандален е примерът за ремонта на площад "Александър Невски". Проектът предвиждаше



да се отстрани изцяло автомобилното движение



около този ключов за столицата обект. Но този проект беше променен без никакво обществено обсъждане или консултация с гражданите и НПО сектора", казва Андрей Зографов. Последно тези дни трябва да се махне поне паркингът на туристическите автобуси, които от години са обърнали едно от най-красивите места в София на автогара.

Критиките на неправителствения сектор на обществените дебати е и за това, че се обсъжда само заданието, не и проектът, въпреки че той може да е в разрез с интересите на гражданите. Затова и настояват - бъдещият проект за площад "Света Неделя" и околното му пространство, след като се представи в експертния съвет на НАГ, да се дискутира широко и публично, отбелязват от "Спаси София".

"Публичните дебати безспорно имат принос в развитието на градските части, но към тях трябва да се подхожда отговорно, без хейтърство и провокации, за да доведат до обществено полезен резултат. Преди няколко месеца се проведе дебат върху проект, спечелил преди цели 11 години прословутия обществен конкурс за Художествената академия. За толкова години всеки спечелен конкурс ще е морално остарял. По време на дебата професионалистите изказаха мненията си, но проектантът ги прие с обида като лични нападки. Въпреки това от обсъждането имаше полза, взе се решение да се прекрати обществената поръчка и да се премине към друго решение на въпроса", отчита арх. Ивайло Петков, един от основателите на "Група Град", преподавател в УАСГ и управител на архитектурно бюро "Десет архитекти".

Арх. Петков влиза в сагата на провалилия се проект за "Дондуков" като експерт. "Подкрепих запазването на паветата въпреки ясната ми преценка, че това решение не е добро, тъй като съвременните улици са гладки и равни. До момента няма концепция дали булевардът ще бъде пешеходен или транспортен скоростен коридор. Тезата, подкрепена от група ГРАД, е настоящият му ремонт да е текущ, докато няма решение и аргументация за функцията му", отбелязва той.

Всъщност съгласно действащата наредба за обществени обсъждания по устройството на територията общественият дебат за визията на Ларгото, за който ви разказахме в началото, не е дебат. Старият нормативен акт не предвижда обществено обсъждане на задание на градоустройствен проект. Мястото също беше избрано вън от действащите регламенти. Според правилата това обсъждане би трябвало да е затворено между стените на НАГ. С други думи, случилото се е въпрос на добра воля от страна на Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) и инициативата на главния архитект Здравко Здравков за промяна на старата нормативна уредба. Съгласно внесените от главния архитект предложения в обществените обсъждания би трябвало занапред задължително да се включват мненията на експерти, граждани и неправителствени организации. А устройствените планове и проектите, финансирани от общината би трябвало да се обсъждат още в началната им фаза, когато се определят целите им. Дали обаче промените ще нормализират диалога между гражданите и общината предстои да видим.