От няколко месеца румънците сякаш преживяват отново бунтовете срещу управлението отпреди 20-ина години. Страната е залята от протести заради непрекъснатите провокации от страна на управляващите в Букурещ, които не се отказват да прокарват законови промени в полза на отделни компрометирани политици.

Още през януари Социалдемократическата партия (СДП) се опита да декриминализира някои случаи на злоупотреби със служебно положение и корупция, предизвиквайки най-големите протести в страната след падането на комунизма. Властта се аргументира, че внася промените, за да разтовари затворите и да изпълни препоръките на Европа за условията в местата за задържане. Критиците и гражданското общество бяха убедени, че целта е да бъдат оневинени осъденият за изборни манипулации партиен лидер на социалдемократите Ливиу Драгня, както и редица негови съпартийци, обвинявани или осъдени за корупция и злоупотреби със служебно положение.

През август управляващите, вече с нов премиер, атакуваха отново съдебната система. Проектът им целеше да ограничи действията на антикорупционната прокуратура, която трябваше да загуби правото да разследва магистрати, а президентът да е изключен от процеса на номиниране на шефовете на главната прокуратура и на антикорупционната прокуратура. "Тези предложения са посегателство срещу правовата държава, независимостта на правосъдието и войната с корупцията", заяви президентът Клаус Йоханис, който предупреди, че страната рискува да се върне към старите практики на политически натиск върху магистратите в пълно противоречие с препоръките на Брюксел. Главната прокуратура на Румъния също заяви, че е разтревожена от реформата, която може да извади от строя съдебната система и да засили политическия контрол върху магистратите.

През октомври управляващата партия внесе в парламента законопроект за съдебни реформи, без да изчака това да стори правителството. Тази неделя



няколко хиляди румънци отново протестираха



срещу този проект, който според тях може да възпрепятства борбата срещу корупцията. В Букурещ няколко хиляди души, повечето от които младежи, стигнаха до централата на СДП, скандирайки "крадци" и "СДП, червената чума".

В началото на тази седмица румънската прокуратура за борба с корупцията съобщи, че разследва лидера на СДП Драгня по подозрение в създаване на организирана престъпна група, която действа и до днес, злоупотреба с власт и отклоняване на средства от еврофондове. Престъпленията, за които е следствен, са за времето от 2001 до 2012 г, когато лидерът на СДП оглавява Окръжния съвет на "Телеорман" в Южна Румъния. Това е трето разследване срещу Ливиу Драгня, който има условна присъда за изборни измами при референдума през 2009 г. и е обвиняем за злоупотреба с власт и подправяне на документи, като скоро се очаква начало на съдебно дело. Според прокурорите от агенцията за борба с корупцията, ръководена от Лаура Кьовеши, Драгня е създал през 2001 г. организирана престъпна група, която действа и досега и включва представители на публичната администрация и бизнесмени. Основна цел на групата е да получава договори, финансирани от държавния бюджет или с европейски средства. Членовете на групата са се облагодетелствали чрез злоупотреба с еврофондове, укриване на данъци, пране на пари и използване на вътрешна информация или като са осигурявали неправомерно достъп до информация на трети лица, съобщават от прокуратурата. Заедно с Драгня са разследвани още 8 души, като част от тях работят за Окръжния съвет на "Телеорман" или са свързани със строителната компания "Тел Друм" - фирма, към която Драгня многократно е заявявал, че няма никакво отношение.

Това наля още повече масло в огъня на протеста. Леден ноемврийски вятър брули демонстрантите по улиците на Букурещ, но много по-силна е бурята, предизвикана от румънското правителство, предава от мястото на протеста "Дойче веле". "И по-опасна. Прекалиха просто. Първо бяха законите за правосъдието, а сега тази данъчна авантюра, която ще съсипе частния сектор. Нямаме друг избор, трябва да протестираме", обяснява Виктор, който участва в протестите от самото им начало. Вече близо 300 дни протестиращите в Букурещ и в други големи румънски градове излизат на улицата. Води ги обаче не отчаянието, а решимостта да бранят правовата държава, обяснява друг демонстрант. Посланието е кристално ясно - румънското гражданско общество е непреклонно и не се поддава на празните обещания. В началото на годината повече от 600 000 души демонстрираха срещу социалдемократическото правителство, което иска да постави правосъдието под свой контрол. Това беше апогеят на протестите, които продължават оттогава насам. Понякога демонстрантите са малобройни, друг път, както последната неделя например, на улицата излизат до 20 000 души.

Обезличаването на правосъдието първоначално трябваше да стане с помощта на един спешен декрет на правителството, а сега явно ще бъде довършено под маската на демократичния парламентаризъм. Целта е да бъде отслабена спецпрокуратурата за борба срещу корупцията, да се предефинира злоупотребата със служебно положение, а правосъдието да бъде поставено под контрол. От новите закони ще се възползват най-вече онези политици, срещу които има



влезли в сила присъди или течащи разследвания



за корупция и злоупотреба със служебно положение. Не само гражданското общество смята, че това е опасно за правовата държава - същото мислят и представители на прокуратурата, на съдийската гилдия и дори президентът Клаус Йоханис, който остро разкритикува плановете на правителството.

Сред онези, които ще се възползват от тъй наречената "съдебна реформа", най-ярко се откроява името на Ливиу Драгня, шеф на управляващата Социалдемократическа партия и председател на парламента. След победата на неговата партия на парламентарните избори м.г. той нямаше право да оглави правителството, защото е осъден условно за манипулиране на избори и е подсъдим по още едно дело. Но Драгня дърпа конците иззад кулисите. Помага му коалиционният партньор в правителството - една псевдолиберална отцепническа партия на име АЛДЕ под ръководството на председателя на Сената Калин Попеску-Търичану, срещу когото също върви следствие по подозрение в приватизационни афери.

Но дърпането на конците явно не работи така, както Драгня си е представял. Само половин година след изборната победа марионетният министър-председател трябваше да бъде сменен, защото очевидно вече не е искал да участва в играта. Сорин Гриндяну, който минаваше за голямата надежда на партията си, беше свален от власт с вот на недоверие заради отказа да декриминализира корупцията под натиска на гражданите и на Брюксел и бе подменен с политик, който уж щеше да слушка. Но новият премиер Михай Тудосе също вече



влиза в пререкания с партийния лидер



И може би ще го сполети съдбата на предшественика му, ако откаже да проведе многократно оповествяваната "данъчна революция". С правителствено постановление бе наложен нов данъчен закон, който през следващите дни трябва да се прокара и през парламента. Пакетът от мерки предвижда увеличаване на минималната работна заплата със 100 евро до равнище 420 евро на месец. За сметка на това обаче всички социални отчисления занапред ще се плащат единствено от работника. Срещу тези планове протестират де факто всички: синдикатите, опозицията, гражданското общество, работодателите. Президентът Йоханис изрично предупреди да не се тръгва на тази "данъчна авантюра", за която е ясно, че ще е с тъжен край. И този край сякаш вече се очертава: курсът на румънската лея спрямо еврото падна до най-ниското си равнище за последните пет години. Няколко организации на работниците и служителите призоваха към национална обща стачка. Богдан Хосу, лидер на синдикалната конфедерация "Картел Алфа", каза за "Дойче веле", че е неприемливо половината от заплатата да отива за данъци и отчисления. "Това е икономическа и социална катастрофа", обобщава Хосу. На сходно мнение е и известният политолог Андрей Търану. В интервю за "Дойче веле" той казва, че законодателните промени са противоправна намеса в правосъдието и в данъчната уредба, от която полза ще имат единствено управляващите. "Тези фалшиви реформи вредят на Румъния както вътре, така и навън. Сега президентът трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за да блокира маниакалността, с която правителството се опитва да наложи плановете си."

Либералната опозиция възнамерява да внесе вот на недоверие срещу кабинета, но шансовете за успех са малки. Парламентарното мнозинство вече неведнъж се е показвало като послушен инструмент в ръцете на коалиционното правителство. Едно обаче е сигурно - румънците ще продължат да излизат на улицата, като през следващите дни се очакват нови масови протести.