Цифровите технологии са всеобхватни и всепроникващи. Превръщат се в основен инструмент за достъп до информация за повечето хора, създават дори съвсем нови форми, в които протича модерният политически процес. Пренебрегнат ли се тези очевидни факти, зейналата бездна между гражданите и публичните институции няма как да бъде затворена.

Такова общо-взето беше настроението на представителите на изборните администрации от цяла Европа, събрали се наскоро на форум в София, за да споделят мисли по темата "Осъзнати избиратели в дигиталната епоха". Размишленията им обаче както винаги се съсредоточиха не толкова върху възможностите, които технологиите разкриват, а върху потенциалните рискове, които създават - фалшиви новини, манипулации, неоправдани държавни интервенции. Което неизбежно доведе до познатата препоръка - хайде, по-бавно, по-полека с новостите.

Че няма как да се избяга от технологичната експлозия, отдавна стана пределно ясно. Около 95% от световното население (към 7 милиарда души) живее в райони, покрити от мобилна клетъчна мрежа, показва статистиката на Международния съюз по телекомуникации. 3.5 милиарда са интернет потребителите, от които 2.5 милиарда души са в развиващите се страни. Това предполага свързаност между хората и достъпност на информацията на ниво, невиждано до момента в историята на света. Както и



непрекъснато растящи възможности за гражданите



да обсъждат всички аспекти на обществото, неговото състояние и развитие.

Очевидно е при това положение, че технологиите могат да играят и далеч по-голяма роля за засилване на участието на хората в политическия процес. Днес гражданите могат да оказват влияние върху политиката, без да се осланят на изборни представители и дори без да напускат дома си, само като ползват телефона или лаптопа си (средностатистическият западняк докосва смартфона си около 2600 пъти дневно). Така получават достъп до социални мрежи, онлайн форуми и мобилни приложения, които в значителна степен вече формират общественото мнение по всевъзможни проблеми, включително политически. И не само могат да дискутират, но и да действат. Пример за това е дигиталната платформа Ushahidi, създадена първоначално за споделяне на информация по време на изпълнените с насилие избори в Кения през 2007 г., но впоследствие използвана от доброволци в много страни - от Хаити до Сирия, за наблюдение и обмяна на данни.



Някои от политическите играчи схванаха накъде вървят нещата



и вече са далеч напред. Американският президент Доналд Тръмп, например, заобикаля всички конвенционални методи за връзки с обществеността. Случи ли се нещо, веднага реагира чрез социалната мрежа "Туитър" - персонално, бързо, кратко, недвусмислено. Други политици са по-предпазливи, но дори и най-консервативните разбраха, че ако искат публиката да ги чуе и разбере, трябва да ползват цифровите технологии в една или друга степен.

Това положение обаче поставя съвсем различни проблеми пред изборните администрации, които работят по правила и процедури, установени със закони и други нормативни актове. Което неизбежно ги прави по-малко повратливи и адаптивни. Отделно от това са грижите, свързани с променящото се поведение на избирателите, както и новите условия, при които трябва да се организират електоралните кампании и да се разпространява предизборна информация.

"Избирателната активност намалява критично и има само отделни примери, при които тенденцията в процеса може да бъде обърната. Повечето от гласоподавателите не събират информация преди изборите по традиционния начин. Инструментите за информиране, които са работили добре в миналото, не достигат до достатъчно хора. Популярност набраха нови форми на комуникация, които оказват влияние не само върху количеството информация, достигащо до гласоподавателите, но и върху нейното качество", анализираха ситуацията участниците във форума. И продължиха: "Кампаниите вече не са толкова сложни. Програмите на кандидатите и на политическите партии са пределно опростени или въобще не съществуват. Социалните медии създават информационно мехурче около потребителите, което ги изолира от различни мнения. Фалшиви новини наводниха интернет и влияят върху гласоподавателите по политически въпроси".

Казано накратко,



проблемите се свеждат до намаляващия интерес у гражданите към изборите;



до топящата се връзка между активните гласоподаватели и изборните администрации, тъй като двете групи буквално живеят в различни технологични измерения; до рисковете гражданите да се оплетат в мрежата на манипулираната информация.

Напредъкът в разрешаването на висящите проблеми се оказа ограничен. Участниците във форума се хвалиха главно със засилено и подобрено присъствие в интернет. От родната Централна избирателна комисия (ЦИК) извадиха статистика, според която интернет страницата им е била посетена 3 373 674 пъти през февруари, март и април във връзка с тазгодишния предсрочен вот. "Гражданите се интересуват", увери Румяна Сидерова от ЦИК. Руските й колеги пък демонстрираха приложение за смартфони, което дава на гражданите практическа информация при предстоящи избори - например къде да открият избирателната си секция и кои са регистрираните кандидати. В тази насока, макар и доста по-общи, бяха и препоръките към изборните адмнистрации, които прие форумът: да представят на хората "изчерпателно и просто" базисните правила и механизми на демокрацията, използвайки технологии, познати на обикновения потребител; да инициират кампании в социалните мрежи, целящи да повишат избирателната активност; да обърнат специално внимание на младите гласоподаватели, които най-широко ползват новите технологии, но в същото време са най-слабо заинтересувани от политиката и изборите в частност.

Доста по-пространни бяха участниците, когато описваха рисковете, които смятат, че новото носи за избирателите - фалшивите новини, манипулациите на новинарския поток в социалните мрежи и опитите за държавна намеса, включително чрез прекъсване на достъпа до интернет и електронните комуникации. Тук обаче говорещите признаха пълната си безпомощност, тъй като е изключително трудно, ако не и невъзможно да се регулира публичният дебат, така че да се отсяват фалшивите новини.



И си останаха с препоръката да се развие "методология за доказване на истиността



(verification methodology)", за да бъде разкривана невярната информация.

Поканените българи, както се очакваше, използваха предоставената им трибуна, за да заявят резервите си по вътрешнополитически проблеми. Вицепремиерът Томислав Дончев от ГЕРБ, който по ресор отговаря за организацията на избори, дръпна философска реч за рисковете, които поставя електронната пряка демокрация. "Технологично е възможна всекидневната демокрация. Всеки ден въпросите, които решава един или друг политически представител, могат реално да бъдат подлагани на гласуване. Опазил ме господ, да изказвам скептицизъм по отношения на волята на народа, но опитайте да си представите какви решения ще се вземат", разтревожи се Дончев.

Думите му не бяха изненада, като се има предвид колко гневен беше неговият бос Бойко Борисов от резултатите от миналогодишния референдум за изборна реформа. Михаил Константинов - шефът на фирмата "Информационно обслужване", която изчислява изборните резултати (и един от основните спонсори на форума) пък даде гласност на скептицизма си по друга гореща тема - електронното гласуване. По думите му технологично напреднали държави като САЩ, Германия, Нидерландия и Франция изоставят е-вота заради опасения от хакерски атаки и манипулация на изборите. А в общество като българското, където има драстично ниско доверие към политиката, трябвало да се съсредоточим върху възстановяването му, а не пропиляването му с подобни експерименти. "Ако сега въведем изцяло е-вота в България, ще изгубим това, което сме постигнали за 26 години демокрация", заключи Константинов. И призова да се помисли и да не се бърза. Залата остана безмълвна.

Въобще обсъжданията оставиха усещането за чувство на силна несигурност сред изборните чиновници как точно да реагират на променящия се свят. А това даде възможност на някои от присъстващите да издигнат предупредителни гласове срещу скорошна промяна на статуквото. Поне за България обаче законът е ясен - е-вот през 2019 г. Ако бъде спазен ще имаме възможност да проверим сами дали наистина има от какво да се плашим.