Не е работа на данъкоплатците да знаят колко и кои приватизационни сделки се разследват от прокуратурата, има ли повдигнати обвинения, има ли дела, прекратени по давност. Зам. главният прокурор Пенка Богданова заяви в отговор на въпроси до в. "Сега" по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), че информацията за преписки и дела не е обществена. От отговора й се разбира, че е тайна дали висшите прокурори са получавали доклад на премиера Бойко Борисов от октомври м.г., свързан с нарушения при приватизационни сделки и ако да - какви са прокурорските действия по него.

Делата за приватизационните сделки излязоха на дневен ред покрай идеята на ГЕРБ и ДПС да променят конституцията, така че да няма давност за разследването им.

ЗДОИ бил неприложим в случая, защото обществена била "всяка информация, свързана с обществения живот в България и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на институцията". Работата на прокуратурата по приватизационните престъпления очевидно не влиза в тази категория според ръководството й.

Богданова обяснява, че данните за дела се дават по реда на НПК, т.е. от наблюдаващия прокурор. Той обаче също не желае да отговори. На 7 ноември "Сега" изпрати въпросите през пресслужбата на държавното обвинение до говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова, която е връзката с наблюдаващите прокурори. Както обикновено обаче, държавното обвинение игнорира въпросите на вестника. Затова същите въпроси бяха зададени по ЗДОИ.

Фактът, че прокуратурата не намира себе си за задължена по Закона за достъп до обществена информация, е показателен. Неведнъж прокуратурата е била сочена като безотчетна и безконтролна в доклади на различни европейски институции, без законодателите или Висшият съдебен съвет да се трогнат от това.

"Според ЗДОИ всяка информация за дейността на държавните органи е обществена. Никъде не е написано, че е допустимо да има институции, които са цялостно извадени от закона", коментира пред "Сега" Александър Кашъмов, който ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". Той допълни, че дори и службите за сигурност са задължени по закона, "а прокуратурата се оказва с някакъв тотален имунитет според тяхното собствено виждане". "Излиза, че борбата с престъпността, с която се занимава прокуратурата, как тя се извършва, доколко е ефективна, ще бъде една глобална тайна за обществото. Това е абсурдно за една демократична система", заключи Кашъмов.

В прокуратурата явно не се притесняват да дават разнопосочни отговори на медиите - миналата седмица зам. главната прокурорка отговори на "Медиапул", че обвинението няма данни за броя на делата за приватизационни сделки.

Председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов твърди, че прокуратурата вече е прегледала приватизационните сделки и по много от тях имало образувани производства, които обаче били прекратени по давност. "Това безкрайно облекчава виновните лица. Знам от колеги прокурори, че единствено могат да класират погасените по давност преследвания. Ако се възприеме това допълнение в конституцията (да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията), това означава, че ще има правна възможност и понастоящем да бъдат довършени недовършените разследвания", коментира той преди дни по Радио К2.

Още при възникването на идеята юристи коментираха, че дори популизмът да надделее и Народното събрание да премахне давността, промяната не може да е със задна дата и ще важи само за бъдещи приватизационни сделки.