Ако погледнем статистиката, Международният наказателен трибунал за бивша Югославия може да се похвали с големи успехи за последните над две десетилетия, откакто беше сформиран. Докато трибуналът се утвърждаваше, недостатъци като неуспеха да се предотврати ранното освобождаване на признатите за виновни във военни престъпления породиха съмнения дали съдиите ще успят да въдворят справедливост и помирение в регион, където етническото напрежение продължава да се надига.

Преди да прекрати дейността си, както е планирано в края на годината, трибуналът в Хага се произнесе на 22 ноември по делото срещу Ратко Младич. На 75-годишния бивш босненски сръбски генерал, известен и като "Касапинът от Босна", бяха отправени 11 обвинения, сред които две за геноцид, за военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради участието му в кървавия конфликт от 1992-1995 г., довел до разпокъсването на бивша Югославия. Младич получи доживотна присъда.

"Отношението на съда към войната в Босна показа, че международните трибунали повече тълкуват историята, отколкото да раздават правосъдие", казва Люк Гитос, който е адвокат по наказателни дела и редактор в Spiked Online.



Неуспехите на съда



През 1993 г. ООН създаде Международния наказателен трибунал за бивша Югославия - първия подобен съд, сформиран след трибуналите в Нюренберг и Токио след Втората световна война. От тогава свидетелски показания са дали 5000 души за престъпления, извършени по време на кървавото разпадане на Югославия; обвинителни актове са внесени срещу 161 души, като много от тях са били високопоставени държавни служители.

Първият по рода си трибунал за престъпленията в бивша Югославия имаше трудната задача да хармонизира различните правни традиции; да се справи с езиковите предизвикателства заради многото езици в държавите, които се появиха от конфликта, и сложните казуси, за които беше необходимо щателно събиране на купища доказателства. Както и други международни трибунали, този също страдаше от липсата на полицейски правомощия и трябваше да разчита на чуждестранните правителства за помощ при изпълнението на операциите си.

Бившият говорител на трибунала Рефик Ходжик смята, че съдът е можел да има по-голямо обществено влияние в региона - например като създаде условия за дебат, който можеше да насърчи дискусиите относно случилото се по време на войната, и да помогне да не се създават съмнения, че трибуналът е предубеден.

Някои от решенията на съдиите в Хага предизвикаха остри критики. Едно от тях беше оневиняването и освобождаването през 2016 г. на сръбския националист Воислав Шешел, изправен пред Темида заради военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Той беше обвинен, че е подбуждал етническа омраза и е насърчавал към извършването на убийства в речите си по време на конфликтите, довели до разпадането на бивша Югославия на 7 държави и завършили със 130 000 жертви. Свидетели разказаха, че в едно изказване към сръбската армия Шешел заявил, че "нито един усташ не трябва да си тръгне от Вуковар жив". Усташите симпатизират на нацисткия военен режим в Хърватия.

Съдията Жан-Клод Антонети е начело на състав от трима съдии, гласувал с 2-1 гласа за освобождаването на Шешел. Той казва, че изказвания като това на подсъдимия са били правени "в контекста на конфликт и целта им е била да засилят морала на войските в неговия лагер, а не да ги призовава да не пощадяват никой".

Колежката му Флавия Латенци пък написа изключително остро мнение за решението, като обвини Воислав Шешел и съратниците му, че са сплашвали свидетели, както и атакува магистратите, че с присъдата си мнозинството съдии "не зачитат всички правила на международното хуманитарно право".



"Набелязани сърби"



И в региона реакцията беше толкова остра срещу трибунала, който според много хора се провали в търсенето на справедливост. В Сърбия враждебността към Международния наказателен трибунал за бивша Югославия продължава, въпреки че той съвсем скоро приключва работа. Много сърби го сравняват с лов на вещици срещу Сърбия, като посочват факта, че около 80% от всички обвинителни актове са срещу граждани на страната. На 1 ноември сръбският премиер Ана Бърнабич продължи риториката с изключително критични коментари по адрес на трибунала преди среща с неговия председател Кармел Агиус.

Като повтори коментарите на други висши сръбски чиновници, Бърнабич заяви, че трибуналът не е успял да изпълни задачата си и не е направил нищо, за да подпомогне помиряването. "Според мен допринесе за повишаване на напрежението в региона. Никой не може да каже, че Трибуналът в Хага беше обективен към всички страни, които участваха в конфликта през 90-те години", заяви тя пред репортери в Белград. "Сърбия е най-потърпевша по отношение на сумарния брой на годините, които изправените пред Трибунала получиха като наказания, а също така и по отношение на хората, които починаха, докато срещу тях се водеха дела в Хага."



От престъпник до герой



Висши служители на трибунала, сред които Агиус и Серж Брамерц, който стана главен прокурор през 2008 г., също отчитат недостатъци на съда. Жертвите казват, че са изгубили вяра в него заради ранното освобождаване на някои от осъдените и последвалото им реинтегриране в държавните институции. Пример за това е казусът с ген. Владимир Лазаревич, бивш командир на армейския корпус на югославската армия в Прищина. След като излежа присъдата си в Хага, той се завърна в Сърбия и беше назначен за преподавател в държавната военна академия. Така военен престъпник се превърна в герой и модел за подражание.

През 2009 г. той беше осъден от трибунала в Хага за принудителното изгонване на над 700 000 етнически албанци по време на Косовската война в периода 1989-1999 г. Миналия месец 68-годишният Лазаревич беше освободен от затвора и незабавно му беше предложено да чете лекции на следващото поколение сръбски войници.

Брамерц казва, че "е много шокиран", и смята за "позорно", че лица, осъдени за военни престъпления, се превръщат във военни герои. "За мен просто е необяснимо как тези, които са отговорни за осъществяването на операции по етническо прочистване, могат да бъдат смятани за герои. Какво е героичното в това да се убиват цивилни, да се опожаряват места за богослужения, да се хвърлят в затвора невинни и да се принуждават стотици хиляди да бягат от домовете си?", заяви той по време на конференция през юни.



"Доста работа за кратко време"



Служители в Международния наказателен трибунал в бивша Югославия бързат да отбележат, че съдът неуморно е търсил справедливост по време на доста сложния си мандат. Те отбелязват, че трибуналът ще влезе в историята като първия съд, обвинил действащ държавен глава в геноцид и други престъпления, въпреки че бившият президент на Югославия Слободан Милошевич почина през 2006 г. преди края на процеса срещу него.

"Много хора ни обвиняват, че не сме обвинили всички престъпници, но това не беше наша работа. Нашата работа беше да предявим обвинения към най-отговорните лица и ние го направихме. Даденият ни срок за работа беше кратък. Смятам, че свършихме доста работа в рамките на ограничено време", казва Агиус. "Според мен основното постижение на трибунала и най-важното е значимата му роля в борбата срещу безнаказаността и успешното изпълнение на мандата да преследва тези, които носят най-голямата отговорност за ужасяващите престъпления, извършени в бивша Югославия по време на конфликтите през 90-те години", добавя той.

След присъдата на Младич съдиите трябва да излязат с решения и по обжалванията на наказанията на бившия босненски хърватски лидер Ядранко Пърлич и на петима други босненски хървати. Очаква се те да бъдат обявени днес. Пърлич, който в момента е на 57 г., беше осъден на 25 г. затвор по обвинения в убийства и принудителното изгонване на мюсюлмани по време на войната. След тази процедура трибуналът прекратява дейността си.

Механизмът на трибуналите за международни престъпления ще поеме оставащите случаи заедно със съдилищата в родните държави на подсъдимите, основно държавния съд в Босна, казва Агиус. "Наследството ни ще зависи от това как тези институции ще продължат да работят. Осигурихме голяма помощ при създаването на босненския съд; изпратихме международни съдии, които да работят там, докато не беше решено, че те вече не са необходими", допълва той. "Според мен обаче това беше голяма грешка".