Едно голямо нищо. След цял месец работа специалният щаб в Министерството на правосъдието, създаден заради казуса с царските имоти, е стигнал до "грандиозните" изводи, че изпълнителната власт не може да се меси в работата на съдебната. И че правните последици от обявен за противоконституционен закон трябва да се уредят от органа, който го е приел, т.е. от парламента. Все неща, които не просто са азбучни истини, ами са в основите на демокрацията.

Затова лесно може да се предположи, че просто държавата даде заден. Че в Министерството на правосъдието се подготвяше законопроект за царските имоти (миналия петък апропо и регионалният министър Николай Нанков спомена за "бъдещ закон"), но той не видя бял свят, след като медиите се разшумяха по темата и след като коалиционният партньор ВМРО излезе с гневна декларация против сделка с имотите, а лидерът на партията и вицепремиер Красимир Каракачанов обяви, че законът няма да мине, преди да е обсъден от коалиционния съвет.

Не трябва да се забравя, че Сакскобургготски води 3 дела в Страсбург срещу държавата - едно заради мораториума и по едно за всеки загубен в съда имот. Вече има съдебни решения, че няколко имения са държавни - а именно "Кричим", "Ситняково" и "Саръгьол". Има немалка вероятност Сакскобургготски да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека заради мораториума. За дворците - няма гаранция, макар че също е възможно. Жалбите на Сакскобургготски официално още не са стигнали до знанието на държавата. Т.е. още е твърде рано да се говори за възможни обезщетения, на които държавата би била осъдена, за да може



козът "Страсбург" да бъде ползван за преговорите



за имотите със Сакскобургготски.

И още един важен детайл - цялата активност по казуса "царски имоти" започва след писмо на Симеон Сакскобургготски от 31 октомври "с предложение да се потърси отговор за уреждане на проблемите, свързани с т.нар. царска реституция, като се държи сметка за фактите, каквито са те в годините". След като минаха близо 20 години от решение №12 на Конституционния съд (КС), с което за противоконституционен беше признат Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. И 8 години след като 41-вият парламент реши да наложи мораториум "до приемането на специален закон" върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе. През цялото това време изпълнителната и законодателната власт удобно бяха вдигнали ръце и бяха



оставили съдилищата да оправят забърканата от тях каша



Спорът всъщност започна като формален и преля в морален. Сакскобургготски и сестра му предявиха претенции за именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", както гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, като стъпиха само на конституционното решение, макар и то да няма реституционен ефект. Това е формалната част.

Моралната е, че получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г., докато беше премиер и след като беше декларирал, че не иска нищо от България. Върна му ги с решение собственото му правителство, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението "Кричим" му бе отказано, а когато Сакскобургготски заведе дело за него на три инстанции, съдът прие, че собственик е държавата. Едва тогава, когато Сакскобургготски вече не беше премиер, изпълнителната власт се сети да си търси обратно имотите.

Дотук освен "Кричим" държавата окончателно е спечелила делата за "Ситняково" и "Саръгъол". На две инстанции за държавна беше призната и резиденцията "Царска Бистрица", както и бившето стопанство на УБО край Врана. Без решение на първа инстанция са само споровете за "Врана" и за 16 500 дка гори в Рила. Пъзелът с имотите изглеждаше почти нареден -



нито една инстанция по нито едно дело не е приела друго



заключение освен това, че именията не са лична собственост на монарсите, а са на държавата. И изведнъж писмото на Сакскобургготски дава повод същата тази държава по спешност да събира мозъчен тръст по темата. Малко писма на граждани могат да се "похвалят" с такова внимание.

Нелепо звучат обясненията от понеделник, че МРРБ е поискало спирането на делата за "Врана" и за "Царска Бистрица" само докато работната група излезе със становище. Защото източници от всички замесени министерства, а и запознати извън тях говореха, че се подготвя закон, че Сакскобургготски ще може да си ползва имотите, а след това ще ги получат наследниците му. При това адвокатите, наети от държавата срещу милионен хонорар, се оказаха незапознати с молбите за спиране и изключени от процеса на споразумението.

Единственият възможен сценарий за държавата, при положение че печели в съда,



беше да прави отстъпки



Досега и от МП, и от МРРБ мълчаха по темата въпреки много натрупани въпроси. Преди доста време сътрудник на Сакскобургготски обеща пред "Сега" отговори от негово име. Отговори така и не дойдоха. Но пък Сакскобургготски замина. За Рияд като почетен член на правителствената делегация. Визита, в чиято подготовка вероятно е участвал, като се имат предвид връзките му със Саудитска Арабия. Но нито това посещение, нито предстоящото европредседателство могат да са обяснение за внезапното желание на държавата да се споразумява. Дали това пък не беше жест на премиера Борисов към някогашния му работодател Сакскобургготски, който го изстреля от бодигард до главен секретар на МВР, а това се оказа и трамплинът му към власт, която изглежда безкрайна.

Странно е поведението на държавата по спечелените имения "Саръгьол" и Ситняково". Окончателното решение за първото е от юли м.г, а за второто - от миналия декември. Тогава съдебните състави приеха, че имотите са държавни, но признаха правото на Сакскобургготски и на сестра му да задържат имотите, докато не получат от МРРБ дребни суми (от държавна гледна точка) за направените от тях разноски за поддържането и подобряването им - 13 260 лв. общо на двамата за "Саръгьол" и 38 658 лв. за "Ситняково". Сега регионалният министър Николай Нанков призна, че държавата не владее имотите. Излиза, че след като е наляла милиони, за да защити собствеността си, по някаква причина изпълнителната власт не плаща едни малко над 50 хил. лв. Държавата печели, но Сакскобургготски си ползва имотите.

В крайна сметка Борисов със сигурност желае да се отърве от горещия картоф с имотите. И тъкмо да успее, проверката на общественото мнение показа, че темата е твърде спорна, закон за имотите няма да мине с лекота през парламента и само ще хвърли петно върху управлението му. Бившият бодигард е много задължен на Сакскобургготски, но оставането на власт му е по-важно.