Българските граждани, които надават по едно ухо на политическите новини, вероятно се чудят отде се взе поредната сага с царските имоти. Оказа се, че това е един от евъргрийните на прехода - мине, не мине време и публиката е принудена да си припомня какво са й припявали предния път. Този път песничката накратко изглежда така - след като спечели всяко дело за имотите, сред които и на последна инстанция, държавата взе да абдикира; заозърта се, първо започна да говори за извънсъдебно споразумение със Симеон Сакскобургготски по висящите казуси, а после за специален закон, с който да (пре)реши всичките. Днес за приемането на закон говорят правосъдният министър Цецка Цачева, регионалният Николай Нанков, депутати от най-голямата управляваща партия ГЕРБ, а даже и от ДПС.

Като юридически мотив за променената правителствена позиция неофициално се ползва мотивът, че Сакскобургготски би осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека.



Това е кукичка за наивници



Нито се знае ще загуби ли държавата делата в Страсбург, нито, ако ги загуби, дали ползата от притежаването на имотите няма да е по-голяма от санкцията. Който следи политическите процеси, бе наясно, че 2017-а е година на целенасочено реанимиране на Симеон Сакскобургготски. Започна се с включването му в борда по Европейското председателство, премина се през имиджови мероприятия (удостояване с титлата доктор хонорис кауза от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", откриване на изложба с изгнанически реликви), за да се стигне до командировката му в Саудитска Арабия редом с премиера. Решението на държавата да пренебрегне съдебните актове и да върне топката на политически терен дойде като черешка на торта за 80-годишния юбилей, честван от Сакскобургготски тази година. Торта, с която не почерпи, а като негов подарък.

През 2009 г., докато все още не бе ясно какво точно съдилищата ще решат, правителството на ГЕРБ (първото) наложи мораториум върху ползването на имотите. Решено бе да важи до приемането на специален закон. Такъв закон бе възможна хипотеза за три правителства преди ГЕРБ (след решението на Конституционния съд от 1998 г.), но той не дойде и в годините след 2009-а. ГЕРБ управляваше през 7 от тях. Ясно е, че събудената днес идея не е спонтанна, нито пък моментът е случаен. Може да се предположи, че покрай Европредседателството Сакскобургготски все някак ще се изяви в позитивна обществена светлина. Разполага с международни връзки, ще помага на премиера Борисов. В календара на 2019 г. са местни избори, възможни са и предсрочни парламентарни. Внасянето и обсъждането на закон в Народното събрание (НС) биха коствали месеци, години... С други думи, ако някой е поемал ангажимент да вкара казуса в НС, да го реанимира обществено (или пък си прави тънки сметки да го "изпържи", ако е поел неизпълнимо обещание), то



моментът е именно сега -



при старта на Европредседателството, далеч преди местните избори и преди евентуалните парламентарни.

Този някой може да не е непременно Бойко Борисов, бивш бодигард на Сакскобургготски. Може да е друг. Във Варна например се говори, че идеята Вапцаровото военноморско училище да удостои Сакскобургготски с доктор хонорис кауза идва по масонска линия. Няма потвърждение на тази информация, но определено ръководството на вуза има солиден гръб, след като тръгва да почита сина на Борис Трети, съпричастен за смъртта на патрона. Награждава го за заслуги към университета, направени... преди повече от 12 години в качеството на премиер!? В символен план това не е ли индулгенция за жертвите на Борис Трети? Напълно е вероятно да има настоятелна задкулисна инициатива Сакскобургготски да бъде честван всякак за 80-годишнината.

Причините за обрата в държавната позиция никога няма да бъдат обявени публично. Ясен е обаче (де)фектът. Първо, Борисов не изглежда неблагодарен в очите на човека, на когото дължи цялата си политическа кариера. Второ, закон за царските имоти би бил политически обоснована развръзка на мораториума, след като е наложен до приемането му. Трето, ако бъде внесен, партии, общество и цялата държава дълго време ще се занимават удобно с тема, която е далеч от преките нерешими болки на българите. Иронията е, че докато ГЕРБ уж тръгва да ревизира приватизацията на прехода, загрижена да не би държавни активи неправомерно да са попаднали в частни ръце, почва и обратна ревизия - да тика в частни ръце постановена съдебно държавна собственост. Общото е, че и от двете мероприятия изходът е мъгляв, и двете най-вероятно ще претърпят крах -



но е прекрасно българите да се тръшкат по царски имоти и приватизации,



вместо за бедност, липса на социални блага, нечестно правосъдие и все по-задушаваща, направо обезкуражяваща безперспективност за живот в България.

Един закон би бил политическо решение на целия казус с имотите. Ето малко политически разсъждения - България дължи третата си държава на възрожденския идеал, а той не е да има "цар и господар"; идеалът е "Чиста и свята република", възцаряването на Батенберг и Фердинанд е нeизбежно заради обстоятелствата отклонение. Гражданинът на републиката Сакскобургготски би следвало да има всички морални права върху придобити от него и предците му имоти, но не в качеството на монарси. Равенство между него и бабата, която си реституира нивите, няма как да има. Бабата не се е раждала княгиня. Да си цар понякога е мед, друг път жило - въпрос на историческа произволност. На Симеон Сакскобургготски му се падна корона от тръни и трябва да я приеме. Цялата дългогодишна битка за имотите, която води, не може да е друго, освен стремеж за материално осигуряване на наследниците му - прост, обикновен, нецарствен стремеж.

При напълно ясното досега съдебно произнасяне отстъплението на държавата не е просто смайващо, а политика срещу обществения интерес. Политика в полза на човек, повит в царски пелени исторически случайно. В полза най-вече на политиканите.