След няколко дни на ожесточени протести в цял Иран президентът Хасан Рохани най-сетне наруши мълчанието си. Това не стана в предавано на живо тв обръщение, както бе планирано, а чрез разпространение на публикувано от канцеларията му изявление от заседание на правителството. Рохани призна недоволството на хората, подкрепи правото им да протестират, обеща да осигури канали за свободно волеизявление и посочи с пръст вътрешната опозиция и външните врагове. Междувременно протестите се разпространиха като пожар в 24 града на Иран.

Те са последната брънка от поредицата политически събития за иранците през изминалите 39 г. Пред избирателните урни, празнувайки или протестирайки по улиците, иранците показват своята смелост и политическа жизненост и след революцията от 1978 г.

За последен път бунт с подобни мащаби разрази в Иран Зеленото движение през 2009 г. Но докато протестите от 2009 г. бяха организирани в Техеран и няколко водещи провинции, настоящите протести се простират от север до юг и от запад на изток в цялата страната.

Политическото ръководство на Зеленото движение бе съставено от известни фигури от държавния елит.



Червената линия



за тях бе оцеляването на режима, така че те бяха концентрирани върху една-единствена тема - протест срещу изборните измами. Бунтът от 2017 г. засега не показва ясно очертано ядро на политическо ръководство, което означава, че силите за сигурност не могат да атакуват в гнездото, както се случи през 2009 г., когато набързо бяха арестувани лидерите и активистите на Зеленото движение.

Промяната в демографския профил на Иран е друга отличителна черта на настоящето политическо движение. През 2009 г. 60 на сто от иранското население е под 30-годишна възраст. Днес повече от 55 на сто от населението е между 25 и 64 г. Докато активистите на Зеленото движение работеха да привлекат на своя страна за каузата си чиновниците, през 2017 г. мнозинството от протестиращите са работещи хора и пенсионери. Нарастващото неравенство, което те усещат между себе си и елита, задълбочава разочарованието им, така че техните лозунги показват пукнатини, които се простират далеч отвъд един единствен въпрос и целят пълното



сваляне на теокрацията



Ето няколко примера: "Каква грешка допуснахме, като участвахме в революцията", "Реформатори, хардлайнери, играта свърши", "Да излезем от Сирия, помислете за нас", "Ще дам живота си само за Иран - не и за Газа, не и за Ливан".

Лозунгите са огледало на недоволството, изразявано последователно от 2013 г. насам в почти всекидневни протести. Социалноосигурителната система на страната е фалирала. В не по-добро състояние е банковата система. Водещи финансови институции, подкрепяни от правителството, банкрутираха и спестяванията на обикновените граждани и парите на инвеститорите изчезнаха. Ендемичната корупция и липсата на добро управление плюс скъпоструващите авантюри в чужбина на режима заличиха напълно доверието в способността на системата да разреши множеството проблеми.

Предстои да видим дали силите за сигурност ще могат да потушат недоволството бързо, а то продължава вече няколко дни. Но не е сигурно, че теокрацията на Али Хаменей ще бъде в състояние да облекчи, камо ли да разреши, икономическите, екологичните или социалните кризи в Иран. Ситуацията се усложнява допълнително от съществуващото противоборство между принципите на Ислямската република и хората, които вземат политически и стратегически решения. За единия лагер Иран е двигателят на ислямската революция в глобален мащаб, а за другия Иран е страна, която се нуждае от план за устойчиво развитие.

Кауза ли е Иран или страна? Ислямската република е затънала в екзистенциална борба и на обикновените иранци вече им е дошло до гуша.



------------------------

КАРЕ



"Това, което най-често кара иранците да излизат на улиците, са обикновените икономически проблеми - недоволството от липсата на работни места, несигурността за бъдещето на децата им", обяснява Есфандяр Батмангелидж, основател на Бизнес форума "Европа-Иран". "За Рохани със сигурност е трудно да прокарва мерките за икономии, но става дума за необходими мерки са справяне с инфлацията и валутните проблеми, както и за да се направи опит Иран да стане по-привлекателен за инвестиции", заявява Батмангелидж. "Икономиите след много труден период на санкции обаче не може да не подложат на изпитание търпението на хората".

"Има доказателства, особено в Машхад, откъдето започна бунтът, че протестите са били организирани, за да се натрупат политически дивиденти", коментира Тасним Амир Мохебиян, експерт от Техеран. Има подозрения, че консерваторите, съперници на умереното течение, част от което е Рохани, искат да саботират икономическата политика на правителството.

Недоволството, дължащо се на икономическата ситуация, се усеща от няколко години и доминираше последните избори през май. През последните седмици свързаната със синдикатите агенция ИЛНА съобщи за протести на стотици работници от петролния сектор заради забавяне на заплатите, както и на производители на трактори в Табриз, обявяващи се срещу затварянето на техния завод. Недоволството само се засили с фалита на кредитни дружества, засегнал милиони инвеститори. Броят на тези дружества се увеличи значително по време на мандата на президента Махмуд Ахмадинеджад. Те рухнаха след спукването на имотния балон. "Не съм изненадан от тези протести. През последните две години имахме шествия срещу банките и кредитните институции", казва Моджтаба Мусави, политолог от Техеран. "Всички казват, че протестиращите са от бедните класи, но много от тях са от средната класа, която загуби много от своите активи", добавя той.

Въпреки очевидните икономически причини недоволството от ограничаването на гражданските свободи продължава. "Нашата конституция признава правото на протест, но на практика няма механизъм за неговото използване ", коментира пред агенция ИСНА Голамреза Месбахи Могдам, говорител на консервативната Асоциация на войнстващите духовници. "Представителите на властта трябва да слушат народа. Медиите също имат задължение да отразяват протестите".