|
После се оказа, че докато е бил депутат през август, проф. Гайдарски е внесъл законопроект за правата и задълженията на пациентите. Един от текстовете в него почти легализира пасивната евтаназия. След това обаче самият министър обясни, че е против всякакви видове евтаназия, но е трябвало да внесе закона, за да може той все пак да види бял свят. И призна, че всъщност проектът не е писан от неговия екип.
Отново лош сигнал, който
замаза една иначе похвална и умна стъпка
на здравното министерство. Още в първите дни на Гайдарски на министерския пост МЗ направи нещо, което доскоро изглеждаше немислимо. Покани на среща организации на пациенти, част от които допреди няколко месеца протестираха под министерските прозорци заради липса на лекарства за рак. Гайдарски и екипът му обещаха на организациите участие в писането на наредби и закони, накараха ги да се чувстват значими, пациентите се трогнаха от жеста, а ведомството им припомни, че освен права те имат и задължения. Така представители на пациентите най-накрая ще станат част от управлението на здравната система и по-лесно ще се оставят да бъдат убедени, че например лекарства няма, защото няма достатъчно пари. А пари няма не защото чиновниците от МЗ не ги интересува, а защото, да речем, МВФ не дава и т. н. Или че ще трябва да плащат за дадена медицинска помощ, но според разпоредба, която те самите са одобрили.
На въпросната среща министерството раздаде на организациите на пациентите въпросния закон за правата и задълженията им и поиска тяхното мнение и предложения. Нищо, че министър Гайдарски казва, че не е писан от екипа му.
Но всъщност това е бял кахър, особено ако МЗ наистина спази обещанието си да работи с пациентите. Нека видим какво предвижда проектът като философия. Пациентите имат право на достъп и качествени медицински грижи, право на избор, на информация и информирано съгласие, на лична тайна, на уважение на времето им, на избягване на болки и страдания, на лекарства, на участие в управлението на здравната каса, на жалби до съответните институции и съответни отговори в срок. Да, това са си изконни права на пациента. Няма спор, че често се погазват, въпреки че повечето от тях са описани и в закона за здравето, а сега просто се доописват и разширяват като дефиниции. Няма и никаква гаранция, че точно този закон ще доведе до спазването на правата на пациентите. Защото
така описани, те звучат кухо и общо
А на фона на здравеопазването - дори цинично. Основният проблем на пациентите - независимо дали са организирано представени или самодейно справящи се в здравната джунгла - е далеч по-конкретен. Почти за всеки лечението или изобщо досегът с медицинска помощ са белязани от огромен хаос и корупция. Болните трябва да плащат твърде често за лекарства, защото в болниците няма, или МЗ не е осигурило, или здравната каса не покрива напълно цената. Болните трябва да плащат за лечението си или защото някой иска рушвет, или защото болницата твърди, че няма пари да осигури еди-кое си изследване или медикамент, или защото здравната каса не е отпуснала достатъчно направления и прегледът или тестът трябва да се платят кеш. По тези причини голяма част от болните нямат достъп понякога и до елементарни грижи - ако искат да е безплатно, трябва да чакат на какви ли не опашки пред какви ли не институции, да обикалят болници, докато някой се смили и не иска пари. А болните
плащат осигуровки и данъци, което пък би трябвало да им дава права
Ако не на напълно и абсолютно безплатно здравеопазване, то поне на гарантирано лечение. Което между другото по закон е точно такова. Пациентите имат право и на правила - ако трябва да плащат или да чакат, поне да е ясно колко и кога.
Тези права ще започнат да се спазват едва когато се сложи ред в прогнилата здравна система, а не когато се опишат в закон. Когато се спрат корупционните течове по цялата система - от милионите за комисиони в МЗ и НЗОК, които ядат и без това недостатъчните пари за лекарства, през източването на болниците от страна на директори и персонал до най-обикновените десетолевки по кабинетите в поликлиниките. Всичко това става с адекватно финансиране и контрол. И то съвсем недвусмислени.