Преди последните парламентарни избори НДСВ се декларира като алтернатива на БСП. Сиреч или ние, или те.

След изборите се оказа, че царистите имат по-особено, своеобразно тълкуване на думата "алтернатива", а именно - и ние, и те, че и Доган отгоре.

Идват кметските избори. Как ще играе НДСВ на тях Националният съвет на партията отпреди седмица не взе решение. Лидерът отговори по своя си уклончив начин, че би било добре трите партии да се явят с общи кандидати, но не изключва и соловите изяви.

На Националния съвет не бе допуснат и ясен отчет за представянето на НДСВ на парламентарния вот. Засега важни фигури в партията говорят публично само куртоазно, в партийните редици има тих ропот, който вероятно ще прерасне във врява след месец на конгреса.

Още с влизането на НДСВ в тристранната правителствена коалиция много хора в партията затаиха чувство на крайна неудовлетвореност. Първо от жълтите пратеници в кабинета - само петима, все послушни и лоялни към царя министри, и все в трудните ресори, в които има повече работа, отколкото ползи. Но най-неудовлетворени останаха неколцина бивши министри, които за четири години си повярваха, че без тях държавата е загубена, и възприеха с потрес отпадането си от властта. Тъкмо те обаче саботираха възможността за по-добро представяне на царистите с десняческите си забежки и бойкота на първия, далеч по-изгоден за жълтите мандат.

Стаеният гняв на политика е като търкаляща се снежна топка - колкото повече време минава, толкова по-голям става. Влиятелни кръгове в НДСВ не крият, че са далеч от примирението. И вече чертаят грандиозни планове, този път за управление на партията НДСВ.

Хардлайнерите, които хартисаха от кабинета, възлагат големи надежди на предстоящия жълт конгрес. Те ще използват висшия партиен форум, за да овладеят партията и да засилят нейните структури по места.

Досега притегателен център на образуванието НДСВ беше единствено и само царят-лидер Симеон Сакскобургготски. Партията бе сформирана ад хок при завръщането му през 2001 г. с цел да го изведе до властта. По-сетне всички правителствени, а и партийни решения минаваха през неговата висша санкция. Така постепенно НДСВ бе лишено от собствена воля. Производни на този феномен са и царските назначения в последното правителство.

Симеон обаче разходва по-голяма част, макар и не целия си потенциал, в националната политика.

Някои жълти партийни функционери започват да се окопитват и търсят начини да се еманципират от водещата воля на лидера. Те са известни, разполагат с ресурси и с подкрепата на бизнеса. Залагат на изпитаната класическа формула - силна, дисциплинирана партия като трамплин към властта. Неслучайно силни фигури от жълтия кабинет останаха на резервната скамейка без никакви други постове освен партийните.

"Онеправданите" царисти запретват ръкави за активно партийно строителство. Идеологическата му спойка със сигурност ще се състои от ясно изразени десни постулати. "Надявам се на конгреса нашата линия да победи", сподели неотдавна най-изявеният привърженик на дясното Атанас Щерев.

Ако успеят да подчинят партията, те ще диктуват условията за участието на НДСВ и във властта.

Тук, разбира се, възниква вечният въпрос "Ами какво ще прави царят?". Той вероятно ще запази златна акция в управлението на партийните дела, но ще делегира част от правата си на оперативното ръководство. Така ще си върне аурата на независим обединител на нацията - идеалния профил за един бъдещ кандидат-президент. Същевременно десният завой на НДСВ ще му заработи подкрепата на широк кръг избиратели, които не биха подкрепили втори мандат на социалния президент Първанов.

Жълтият конгрес ще покаже дали новият партиен курс е спонтанен израз на недоволство или добре обмислена тактика.

А догодина не е изключено пак да заговорим за "НДСВ като алтернатива на БСП".