|
Алгоритъмът е следният. Шумно се обявява началото на "тотално настъпление" срещу мафията, гарнирано от време на време с някоя и друга бомбастична цифра на заловени. Следва постепенно утихване до поредната кампания, предизвикана или от смяна във властта, или от дръзко престъпление. Цялата сценка се съпровожда и с нарочното палене на междуинституционални скандали, спорове и прехвърляне на отговорности. Накрая се стига до оправдаване с лошо законодателство и нуждата от нови норми. През това време уж атакуваната организирана престъпност става още по-нагла, още по-легална и с още по-силно влияние върху цялата държавна машина.
Пак сме в антимафийна кампания. Сигнал даде убийството на боса на бившата ВИС-2 и легален президент на футболен клуб и на групировката "ВАИ холдинг" Георги Илиев.
Прецизният разстрел в Слънчев бряг
отпуши автоматично бурна държавна реакция
Бе подписно мълниеносно споразумение между прокуратура, следствие, данъчни, митници и МВР за тотална операция срещу организираната престъпност, силовите групировки и срещу тяхната финансова и имотна мощ. Последваха декларации за категоричната воля на институциите за целенасочена дейност срещу мафията. Дойде обичайната акция по задържане на престъпници, наречена "мащабна специализирана операция". Пуснато бе бомбастичното число от 733 арестувани, от "които 596 с наложени мерки за неотклонение". Твърдеше се даже, че се проучват между 50 и 100 фирми и лица, за които трябвали още данни и проверки, за да се стигне до "реализация". Очакваме още подобни съобщения. Ще има дори похвала с приключило разследване за пране на пари, контрабанда или трафик на наркотици, с обвинителен акт за милиони долари или евро и дори с арестувана "средна риба". И тук някъде е мястото за аплодисменти и фанфари.
Такъв е гледаният вече 15 години водевил, който цели да отбие справедливото обществено недоволство. Да си спомним периода 1992-1996 г., известен с "люти битки" между МВР, съд, прокуратура и следствие кой е по-виновен за разрастващата се организирана престъпност. Тогава се роди модата да се правят списъци с лица, които имат по 2, 3 и повече висящи дела. Част от тях отдавна не са между живите. После дойде "списъкът на Начев", кръстен по името на вътрешния министър в кабинета "Виденов". Той дори излезе по вестниците с трите имена на лицата, ЕГН-ото им и съответните висящи дела. Целта бе да се аргументират поправки в конституцията и тежки законодателни решения, състоящи се в общи линии във възможности за тотално подслушване и следене. Това време бе белязано и от анализи, които показваха мощта на силовите групировки - ставаше дума за имущества от порядъка на 2,5 млрд. сегашни лева, за легализиране на несметни богатства. Всичко обаче остана на фаза констатации. А организираната престъпност стана още по-силна.
Дойде ред на операциите "Комар" и "Нулева толерантност". При тях се започна с тоталната проверка на колите на мутрите,
мина се през привикване на босовете на силовите групировки в МВР
и се стигна до забраната да участват в застраховането. След кратко затишие, използвано за тоталното легализиране на придобитите от престъпления пари, цялата организирана престъпност се появи в целия си блясък - с взривове, убийства, разправи. В МВР Богомил Бонев бе сменен с Емануил Йорданов, който също започна с операции и обещания за удари върху финансовата мощ. Нищо подобно не последва.
Дойде и Новото време, което възприе почина на предшествениците и започна да прави списъци на лица с по 2, 3, 10, 20 и дори 60 висящи дела. Цифрата достигна близо 4000. Идеята отново бе тотална атака срещу престъпността, кардинални законодателни решения, въвеждането на задължителен арест за тези хора. Стартира първата операция "Белезници", при която трябваше контингентът масово да марширува към арестантските, а веднага след това и към затворническите килии. И пак нищо не стана.
В общи линии цялата схема бе проиграна и след убийството на боса на "Мултигруп" Илия Павлов. Дори човек оставаше с впечатление, че държавата сякаш прави помен и пази паметта на тези хора чрез шумни акции и операции, след които не следва нищо.
После дойде
взривът срещу Иван Тодоров-Доктора и появата на т. нар. яхтени снимки,
на които край Монако лъснаха вече бивши министри в компанията на сега обвиняеми за милиони евро пари от контрабанда и пране на пари. Хората на яхтата дори и карти играеха, но твърдяха, че там се запознали.
След тези случки последва точно това, което наблюдаваме и след сегашното убийство с изключение на драматично хвърляните оставки на финансовия министър Милен Велчев и от главния секретар на МВР Бойко Борисов. Но алгоритъмът бе същият: "тръгва тотална проверка на силовите групировки и на тяхното имущество", "няма да има прошка", "ще затворим контрабандните канали", "всички босове на съд" и др. подобни. В парламента имаше денонощни заседания, на които службите вадеха доклад след доклад и твърдяха, че знаят всичко за мафията. Дори депутатите се включиха в дописването на списък на лица и фирми, които да бъдат проверени от службите, но бяха изпуснати от МВР и прокуратурата. И накрая институциите си стиснаха ръцете в "пазене на следствена, държавна, търговска" и всякаква друга тайна.
Дойде взривяването на Стоил Славов
и пак настана държавно опълчение срещу организираната престъпност
За по 24 часа бяха прибрани емблематични престъпници. После ги пуснаха.
Тук е мястото да се отбележи изцяло сбърканата теза, че тези убийства решават по някакъв начин проблема с борбата с организираната престъпност. Защото мафията отдавна има изработени схеми, за които е без значение кой точно ги изпълнява - дали Илиев, Минев, Иванов, Павлов или Петров.
И още нещо. И прокуратурата направи списък с дела на специален отчет - банкови, за нарушения на югоембаргото, за контрабанда. Накрая всички банкери, раздавали милиони и милиарди негарантирани кредити , бяха оправдани. Тук заслугата е и на съда, който преимуществено прие, че въпросът бил гражданско-правен. Нищо не излезе и от създаването на спецекипи с прокурор, следовател и оперативен работник, на което се залагаше много. И е почти сигурно, че ще бъде рекламирано отново сега. Същият плачевен край очаква и сегашната шумна атака срещу организираната престъпност и нейната финансова мощ. Защото
целият модел на държавния отпор срещу организирания бандитизъм е сбъркан
Вредно е и надпреварването между институции и техните шефове за това кой по-страшно ще й се закани на мафията. Президентът обяснява, че иска "акулите на организираната престъпност" в затвора, главният прокурор постоянно нарежда някакви проверки и акции, МВР тиражира съобщения за поредния успех, митниците - също. Прокуратурата и тя не остава назад. Депутатите пък привикват ръководството на вътрешното министерство да дава обяснения. И накрая - пак нищо.
Ето ги проблемите, които се виждат с просто око.
Липса на политическа воля, на агентура, на желание на хората да помагат на органите на реда и на правосъдието, корупция по високите етажи и сред самите призвани да се борят с нея, престъпна мудност в правораздаването, зависими от мафията политици.
Затова
и най-прецизната и най-мащабната операция ще удари на камък
Дори и да бъдат открити свидетели срещу мафията, обвинението не може да ги опази. Само за 1 година бяха показно разстреляни двама - единият ключов за дело за контрабанда и пране на пране за 30 млн. долара, а другият бе свидетел в процес за поръчков разстрел. Да не говорим за анонимните само на книга свидетели, които трябва да разкрият схемите на организираната престъпност. В такива случаи трябва да се намеси агентурата. А нея очевидно я няма.
А за правосъдието думите вече се изчерпаха. Престъпно е лице с доказани например 20 кражби или грабежа да бъде на свобода.
Изследването на главния прокурор върху криминалната диктатура, в което казва, че "организираният престъпен свят влияе върху всички области на обществения живот, в това число и върху вземането на политически решения", и че "босовете са недосегаеми от правосъдието", е вярна констатация. Но от неговата камбанария звучи като капитулация.
А българските акции срещу мафията са като режисирано риалити. Което в крайна сметка е само шоу с елементи на достоверност.
|
|
докога бе, затвор за вас няма ли, г-н Станишев, питайте ги защо го правят. Релативисти ? ами, че това е липса на духовна възраст, е, и пак ли ще е забранено да харесваме американците
Остава ми плахо да се надявам, че и овчедушния електорат в тая държава ще си направи някъкви изводи.. 
Eлектронното издание на британския вестник "Телеграф" пише днес: Българските тайни служби са замесени в убийството на мафиоти“Телеграф” цитира Иван Костов, премиер на България от 1997 до 2001 г.: “Убийствата са извършени от професионалисти, които никога няма да бъдат заловени. В малка страна като България това може да се случи само при условие че убийците са под правителствена протекция”
няма да спрат, държавна поръчка..... 