Това, което така очакваха враговете и от което се страхуваха съюзниците на "оранжевата украинска власт", стана факт в четвъртък. Президентът на страната Виктор Юшченко, който не се изплаши от славата на Робеспиер, се раздели със своя най-верен политически партньор - министър-председателката Юлия Тимошенко. Заедно с нея Юшченко прати на трудовата борса и цялото украинско правителство. Това наистина се превърна в знаменателно събитие в историята на страната след декемврийските демонстрации в центъра на Киев.
Аналогията с един от идеолозите на Великата френска революция Робеспиер не е случайно. Украинският президент мотивира своето решение с това, че в неговия "отбор" няма единство, а много конфликти. Нещо, което в Украйна отдавна вече беше обществена тайна. Робеспиер също не се страхувал да се разделя със своите най-верни съратници в името на единството. Той обаче е действал по друг начин - отсичал им главите на гилотината. Но тъй като в наше време такива методи се считат за анахронизъм, Юшченко предпочете просто да покаже вратата на жената, която доскоро наричаха първата дама на Украйна.
За това, че украинският президент е достатъчно принципен в своите постъпки, говори и фактът, че след Тимошенко без длъжност остана и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Петро Порошенко. Точно той беше спряган за следващия претендент за премиерското място. Още повече че той не само е близък на Юшченко от Оранжевата революция, а му се пада и кум. Не, че Порошенко беше по-близък до президента от лейди Ю, просто много хора от обкръжението на президента смятаха, че държавният глава едва ли ще рискува да загуби доверието на такава известна фигура като Тимошенко. Която между другото все още е издирвана от руската прокуратура за измами. Но
Юшченко рискува и показа кой е стопанинът на Украйна
Поне за следващите четири години и половина. "Причина за оставката на правителството стана неразбирането на значимостта на държавните интереси, което значи да се работи изключително за гражданите и за държавата като висш приоритет на държавните служители. Моите приятели получиха големи правомощия, но не оправдаха гласуваното им доверие", така коментира Юшченко своето изключително решение. При това държавният глава не отрече, че ще продължи да си сътрудничи с Тимошенко и Порошенко.
Може, разбира се, да се злорадства, че само след половин година президентът уволни правителството. Но повечето експерти в Украйна, Русия и на Запад смятат, че проблемът не е само в противостоянието между Тимошенко и Порошенко. Колкото и да им е неприятно на привържениците на оранжевите, властта в страната е поразена от политическа криза, която стигна до най-високите върхове. Не е изключено да полетят още глави. Главният прокурор на Украйна Святослав Пискун също е забъркан в редица скандали и е на една крачка от уволнението. Шефът на Службата за сигурност Александър Турчинов, който се смята за човек на Тимошенко, сам подаде оставка, без да чака да бъда помолен за това. Той обясни своята постъпка като солидарност с правителството. "Смятам, че оставката на правителството в сегашните условия застрашава националната сигурност на Украйна", се казва в заявлението на Турчинов, което той изпрати на президента. Юшченко веднага назначи на негово място своя приближен Игор Дрижчан.
Представители на украинската опозиция - като първия президент на страната Леонид Кравчук, се оказаха прави, като предупреждаваха, че основният проблем на сегашната украинска власт е нейната "разноцветност". Прекалено различни се оказаха интересите и възгледите на различни политици и групировки, свързани с бъдещето на страната. Полярността на мненията и различните сили са важни фактори, които заслужават внимание. Но има и още един много любопитен момент.
Ако си спомним събитията, които трансформираха напрежението в украинските върхове до степен на криза, а именно скандалната оставка на държавния секретар Александър Зинченко, на повърхността
изплават доста неприятни нюанси
Като основна причина за своята доброволна оставка Зинченко изтъкна корумпираните приближени на президента. Тогава той директно обвини уволнения вече Петро Порошенко, че защитава лични материални интереси. Както се очакваше, Порошенко заплаши да го съди. Но ако в думите на Зинченко има поне малко истина, то Юшченко тепърва ще бере гнилите плодове на Оранжевата революция. Едно е да не можеш да накараш хора на различни позиции да работят заедно, друго е да си затваряш очите за личните им далавери. Затова дори опонентите на украинския президент смятат, че той постъпи много разумно с оставката на правителството.
Пред Юлия Тимошенко в момента се очертават няколко възможности за действие. Според експерти най-вероятната от тях е да се кандидатира в бъдеще за президент на страната. Газовата принцеса не само има харизма и красива външност, но и реално силна политическа власт. Блокът на Юлия Тимошенко е третата партия в украинския парламент. Не е изключено, ако тя скъса окончателно с Юшченко, да се оттегли в опозиция и да събере около себе си и другите обидени "оранжисти". Може пък да я изпратят като посланик в Русия. Шега!
Юшченко - украинският Робеспиер
По-скоро - украинският Франкенщайн. Юшченко е започнал кариерата си като близък помощник на застреляния президент на украинската централна банка Хетман. С благословията на Кучма (тогава премиер-министър) става президент на най-голямата украинска банка "Украйна", която успешно фалирва, а активите ги раздава на клиентите (зетя) на Кучма. Кучма става президент, назначава Юшченко за премиер, а по време на третия си мандат публично го обявява за свой "син" и приемник-бъдещ президент. В края на краищата Юшченко става президент след великата украинска оранжева революция. Ролята на революцонери изпълняват най-приближените премиери и министри назначени от Кучма (Украйна е президентска република): Юшченко (бивш премиер), Тимошенко (бивш вице-премиер), Кинах (бивш премиер) и т.н. Последните двама са родом от родния град на Кучма - Днепропетровск и са били или пък са били роднини на някой от тамошния областен комитет на партията. Новият премиер Ехануров също е оттам.
Не знам как е било с Робеспиер, но предполагам че до две години украинците ще започнат да избягват думичката "революция"...