В Германия мрежата от социални грижи, полагани от държавни, общински или църковни институции, е по-гъста, отколкото в редица други европейски страни, чието благосъстояние е сравнимо с това на Германия. Икономиката на страната в момента е в голям подем, безработицата е под 6%, което е рекорд за последните десетилетия. Цените на енергията и на хранителните продукти са по-ниски, отколкото в почти всички останали европейски страни. И въпреки това в Германия има и бедност.

В момента във ФРГ има близо 860 000 души, които официално нямат покрив над главите си, но малка част от тези хора са наистина на улицата. Други 800 000 намират подслон при приятели или живеят в приюти за бедни. Около 52 000 души в Германия живеят буквално на улицата - това са 6% от хората, които се водят бездомни. Близо 440 000 бежанци имат официално право на собствено жилище, но са настанени в приюти, показват данни на официалната статистика. Най-силно застрашени от бездомност са жените и семействата на мигрантите. Те най-често се оказват



изправени пред опасността от загуба на жилището,



пък било то и под наем.

Голяма част от неблагоприятните тенденции са следствие от това, че германската държава ограничи строителството на социални жилища. Преди 30 години, във времето на бившата Западна Германия, съществуваха близо 4 милиона социални жилища. В днешна ФРГ има само 1.3 милиона социални жилища. А там, където пазарът диктува цените, хората с ниски доходи трудно могат да си намерят квартира с изгоден наем. Относително най-скъпи са наемите на малките жилища. Те се търсят най-много, защото в Германия има 17 милиона домакинства, състоящи се само от един човек. На тяхно разположение са едва 5.2 милиона едностайни и двустайни жилища. Затова и наемите в големите градове се покачват стремглаво. Противно на широко разпространените предразсъдъци, безработицата сред румънските граждани в Германия е по-ниска, отколкото сред самите германци или сред останалите източноевропейски мигранти. Но онези, които нямат доходи, нямат и право на социални помощи. Изключение от това правило се прави за онези мигранти, които живеят в Германия от поне пет години, както и за онези, които поне една година са имали работа и са плащали социални осигуровки. Който не е в състояние да докаже, че спада към тези две категории мигранти, много бързо се оказва на улицата. Сдружението, което оказва помощ на бездомните, смята тази практика за противозаконна.

Хората, които нямат жилище под наем или са напълно бездомни, обикновено се отправят към големите градове - шансовете за намиране на работа там са значително по-големи, а има и повече туристи, от които просяците успяват да припечелят по нещо. Според преценки на социални сдружения



само в Берлин има около 10 000 клошари,



като поне 60% от просяците са от Румъния, България и Полша. Най-лошото време за бездомниците настъпва, когато температурите паднат под нулата. Независимо от наличието на временни приюти и социални квартири за зимните месеци, от 1990 г. от измръзване са починали близо 300 души - в една страна, която е сред най-богатите в Европа. Без ток тъкмо през зимата са десетки хиляди домакинства - това е горчивата реалност. При това в богата страна като Германия, отбелязва "Дойче веле".

Има и други голям социален проблем. През 2016 г. 328 000 домакинства в Германия са оставали временно без ток. А други 6.6 милиона домакинства са били застрашени да останат без електричество. Това е последната мярка на доставчиците на електроенергия, когато абонатите спрат да си плащат сметките. Тя се прилага едва след многократни предупреждения и при дългове, които надхвърлят сумата от 100 евро. А изключат ли веднъж тока, сметката набъбва още повече, тъй като абонатът трябва не само да се издължи на фирмата доставчик, но и да плати такса за повторно включване на тока, която може да достигне 200 евро - сериозна сума за хората с ниски доходи. Да не говорим за живеещите на социални помощи. Броят на случаите, при които се стига до временно спиране на тока заради неплатени сметки, е от години константен. Но досега нямаше данни за това кои са най-засегнати от тази мярка. Актуално изследване на германската благотворителна организация "Каритас" и на Центъра за европейски икономически изследвания дава отговор тъкмо на този въпрос. Оказва се, че предупреждения за изключване на тока получават най-вече домакинства, в които живеят семейства с деца. Но реално



спират тока най-вече на хора, които живеят сами.



Обикновено потърпевшите или не изкарват достатъчно пари, или живеят от социални помощи, или пък са натрупали дългове. А най-силно засегната е тази група. "Хората с нисък образователен ценз изпитват огромни трудности да се ориентират в ситуация, в която са застрашени от спиране на тока и поради това им се налага да общуват с администрацията", четем в изследването.

За някои от потърпевшите последиците са наистина драматични. Така например в един форум жена пише, че заради натрупани задължения нейна приятелка останала без ток, а има бебе на шест месеца. "При това положение тя вече не може да се грижи адекватно за детето си. Дайте съвет, моля", пише жената. На което друг участник в дискусията отговаря, че в краен случай бебето трябва да бъде дадено временно в приемно семейство. Авторите на изследването не само констатират проблема, но и дават съвети за решаването му. Хората, застрашени от принудително спиране на тока, трябва възможно най-рано да получават помощ. Но най-вече трябва да се научат как да си помогнат сами. "Трябва да поощряваме тези хора да подобрят познанията си по основни финансови въпроси", казва Петер Хайндл от Центъра за европейски икономически изследвания. За засилена подкрепа пледира и зам.-председателят на фракцията на Зелените Оливер Кришер. И припомня, че от 2000 г. цената на тока се е увеличила двойно, докато доходите далеч не са нараствали със същите темпове. "В разчетите за социалните помощи разходите за ток отдавна вече не отговарят на това, което хората плащат реално", посочва Кришер.