Повечето руснаци изглежда така или иначе са били убедени, че бившият министър на икономиката Алексей Улюкаев е корумпиран. Според допитване на държавния Общоруски център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) от миналия август - 57% от жителите на Русия смятаха подсъдимия тогава Улюкаев за виновен, а едва 7 на сто от анкетираните изразяваха друго мнение. На 15 декември Улюкаев бе признат от един московски съд за виновен за получаването на подкуп в особено големи размери. Прокуратурата настояваше за наказание от 10 години лишаване от свобода и глоба от 500 милиона рубли (около 7 милиона евро). В крайна сметка обаче бившият министър бе осъден на осем години лишаване от свобода при строг лагерен режим и глоба от 130 милиона рубли (1.9 млн. евро). Самият Улюкаев, който има здравословни проблеми, а и не е в първа младост, бе заявил, че за него дългогодишната присъда не се различава особено от смъртно наказание.

Всъщност 61-годишният бивш член на правителството е първият министър в най-новата история на Русия от периода след 1991 г., който е арестуван още докато е на поста си. Влиятелният министър на икономиката бе изненадващо задържан в средата на ноември 2016 г., когато тъкмо напускал сградата на петролния концерн "Роснефт". Спрелите го сътрудници на Федералната служба за сигурност (ФСБ) намерили в багажника на неговото служебно БМВ кожено куфарче с два милиона американски долара. Обвинението твърдеше, че куфарчето току-що е било предадено на Улюкаев от шефа на "Роснефт" Игор Сечин. Самият Сечин, който е бивш вицепремиер и близък довереник на президента Владимир Путин, беше и основният свидетел на обвинението срещу Улюкаев. Според Сечин бившият министър на икономиката поискал подкупа, за да даде одобрението си за купуването на държавните дялове в петролната фирма "Башнефт" от южноруската република Башкортостан. Става дума за сделка за милиарди.

Улюкаев обаче категорично отхвърля обвиненията на Сечин и твърди, че е станал жертва на заговор. Той смятал, че в куфарчето има бутилки с вино, които Сечин преди това му бил обещал, както и други деликатеси. Обвинението по време на процеса така и не можа да представи категорични доказателства за това, че Алексей Улюкаев е поискал въпросния подкуп. Кой от двамата казва истината - Сечин или Улюкаев, това на практика остана неясно. Друга голяма сензация в Русия предизвика фактът, че Сечин беше призоваван да се яви пред съда като свидетел точно четири пъти,



но нито веднъж не се появи, извинявайки се



с голямата си служебна заетост. "Пълна гротеска", заяви по този повод Улюкаев, който описа процеса като "цирково представление", в което той самият бил "застаряващ гладиатор с хартиен меч, принуден да се защитава срещу съвсем реално оръжие".

Какви точно са причините за съдебния процес срещу Улюкаев си остава загадка за много руснаци и наблюдатели отвън. Допреди това той бе смятан за човек с тежест и международно признат експерт от правителството на премиера Дмитрий Медведев. Ползваше се със славата на либерал, а в началото на 90-те години на миналия век беше дори член на една дяснолиберална партия. При все това Улюкаев почти винаги е демонстрирал лоялността си към Кремъл. Той посети например редица западноевропейски страни, в това число и Германия, за да пледира за нови инвестиции в руската икономика - и то точно когато бяха обявени западните санкциите срещу Русия заради анексията на Крим. Улюкаев обаче не спадаше към най-тесния кръг от довереници на Путин, а понякога си разрешаваше и самокритични забележки по адрес на закъсалата от дълги години руска икономика.

Някои наблюдатели като руския журналист Константин Егерт обръщат внимание на това, че съществуват редица противоречиви и необясними факти в случая с Улюкаев. Егерт твърди например, че силно охраняваната главна квартира на "Роснефт" е



твърде странно място за предаването на огромен паричен подкуп.



Нелогично, според него, е и това, че парите са били предадени на Улюкаев чак седмици след продажбата на дяловете на "Башнефт", тоест в момент, в който министърът вече не би имал възможност да провали сделката. А и сумата на подкупа била необичайно ниска за подобно ниво от сделки в Русия, твърди журналистът. Вярно е, че Алексей Улюкаев е бил скептично настроен спрямо продажбата на "Башнефт" на "Роснефт". "Той е бил наясно, че Игор Сечин няма да плати най-добрата цена за петролната фирма, която придобива", убеден е Егерт.

Андрей Черепанов, който едно време е работил заедно с Улюкаев в Министерството на икономиката, също споменава подобен мотив. Според него министърът бил "обидил приятел на Путин", а Алексей Улюкаев не бил и вече "от полза за екипа на Путин", нито пък бил от Санкт Петербург, където е роден руският президент и повечето му приятели. За разлика от Улюкаев, Сечин от десетилетия се познава с Владимир Путин - още от времето, когато сегашният държавен глава е бил зам.-кмет на града. Според някои руски медии именно Игор Сечин в момента е вторият по власт и мощ човек в страната след шефа на Кремъл. На годишната си пресконференция, в края на декември, Владимир Путин бе запитан какво мисли относно отказа на Сечин да се яви като свидетел пред съда. Президентът определено защити своя приятел, заявявайки, че това все пак не представлявало нарушение на закона. Процесът срещу Улюкаев се водеше при открити врата и с представители на медиите. Някои от тях предполагат, че е възможно Сечин да е искал да предотврати обвързването на името му с процес за корупция. Защото в крайна сметка той ръководи най-големия петролен концерн на Русия, който експандира и в чужбина, и в чийто Надзорен съвет от известно време насам е и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

Лошото е обаче, че освен Кремъл никой друг не вярва на тези обвинения, коментира "Дойче веле". И никой не може дори да си представи, че Улюкаев би взел подкуп, и то от такъв човек като Игор Сечин. Не могат да го повярват нито в министерството на Улюкаев, нито в Руската централна банка, нито пък в съответните държавни служби, които следяха и контролират въпросната сделка. При това съмненията се изказват на глас - нещо много необичайно за Русия, където хората три пъти ще помислят, преди да възразят срещу официалната линия. В същото време никой не се съмнява, че шумният арест на министъра и обилното медийно отразяване



са били перфектно координирана акция на тайните служби.



Защото ФСБ от поне една година преди ареста е наблюдавала Улюкаев и е подслушвала телефона му, както съобщават многобройни руски медии, позовавайки се на източници в тайните служби и в правителството. Президентът Путин, който навремето беше шеф на тайните служби, очевидно е знаел за това. И не е предприел нищо. А всъщност е можел просто да уволни Алексей Улюкаев. Можел е много по-рано да го обвини в корупция и да го предаде на съда. Вместо това обаче на Улюкаев му организираха демонстративен арест, който беше превърнат в истинско шоу. Същото организираха навремето и на губернатора на Кировска област Никита Белих. И той, подобно на Улюкаев, беше примамен в капан и "разобличен" на място с пари в ръка. Една и съща схема, едни и същи обвинения. А най-важното - двамата много си приличат по отношение на политическата ориентация. Белих хранеше симпатии към партията на убития опозиционер Борис Немцов. Той беше млад и амбициозен човек, който искаше да напусне провинцията и да се наложи в Москва. Министър Улюкаев пък олицетворяваше последната надежда на мнозина за един по-либерален икономически курс на Русия. Той беше и единственият гарант на западните инвестиции в страната. Дали пък неговият арест не е стартов сигнал за поредните политически чистки? Защото в Москва вече се питат чия ли глава ще отхвърчи сега, което пак ще бъде представено пред обществото като титаничните усилия на властта в борбата с корупцията по висшите етажи.