Европредседателството ни отвори очите кой крие истината за България. Не са чужденците, които ни заливат с критични оценки, а са българите. Без тях България е много красива. Не го казва някой душманин, а най-загриженият в момента за образа на държавата пред Европа - министърът на председателството на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Вдъхновена от двата рекламни клипа за председателството (202 000 лева плюс 1 млн. лв. за излъчване), тя заяви в края на миналата седмица пред журналисти, че представят България като "скрито бижу". Запитана от в. "Сега" коя е причината такова бижу да бъде крито 11 години, откакто членуваме в ЕС, тя отговори: "Само българите сме причината". Клиповете показват природни красоти и историческо наследство от тракийско, римско и прабългарско време. Днешните хора и техните грижи са на втори, фолклорен, план, ако не се броят двамата главни герои, влюбили се един в друг от пръв поглед в омърлян с графити вагон на БДЖ.
Murky Bulgaria (Мрачна България),
писа същия ден анализаторът на базираното в Брюксел американско електронно издание "Политико" Раян Хийт, без да е гледал клиповете на Лиляна Павлова. В рубриката "Конфиденциално" той сякаш си бе поставил за цел да оспори тезата на министърката, като обясни защо България все повече се изпразва от българи, но не става по-хубава. Авторът цитира наблюдения на своя колега Кристиан Оливър: "Българите се сблъскват с противоречиви чувства по време на председателството. Има широко обществено усещане в България, че, разбира се, никой не желае неговата страна да изглежда зле, но в същото време хората смятат своята политическа класа за толкова лоша, че трябва да бъде наказана и да й се потърси сметка."
Следователно понятието "българи" може да се разглежда в две противоположни категории -
политическа класа и всички останали
В качеството си на министър Лиляна Павлова едва ли би хвърлила вина върху себе си и върху политическата класа, към която принадлежи. Несъмнено упрекът й е отправен към останалите българи. В това няма нищо изненадващо, защото само повтаря отдавна развиваната теза от министър-председателя Бойко Борисов за "казана в ада". Той я употреби и във връзка с европредседателството през ноември, когато подготовката навлизаше в заключителен етап. "В България имаме хубава поговорка - че в ада на българския казан не е нужно да се слагат пазачи - ние можем спокойно да се дърпаме сами надолу в катрана 6 месеца, докато сме във фокуса на Европа, и да се изговорят всички глупости, които на някого му дойдат на акъла."
Борисов се е изказвал и друг път за българите като "прости" и "лош материал". Но го е правил по-скоро от примирение, съзнавайки, че такива са му се паднали да управлява. Сега обаче разбираме, че го дразнят, защото му пречат да покаже на чужденците колко хубава е България благодарение на него. Забелязвате ли как напоследък се обезбългари районът около НДК? - придоби севернокорейска подредена празнота, където не може всеки да се мотае, както му хрумне. На чужденците ще бъдат представяни само проверени и одобрени от властта българи, а останалите ще избикалят отдалеч центъра на българското европредседателство. В него, както разбрахме, ще има близо 300 "събития". Само за сравнение си струва да се отбележи, че във връзка със същото европредседателство в Брюксел ще има 1500 събития и никой не помисля да разчисти от белгийци и други което и да е официално пространство в града.
Откровенията на Борисов и Павлова повдигат
логичен въпрос:
Ако са виновни "българите" за лошия образ на държавата си в Европа, кой ги е управлявал, откакто са в ЕС? За 11 години Борисов е навъртял почти 8 години през три недовършени мандата начело на държавата. Никой не може да му съперничи по политическа отговорност. Следователно Големият Гявол (Г.Г.), който дърпа българите в катрана, е именно той. Онези, които искат да се спасят от съдбата си, се изнасят в чужбина. За жалост точно Г.Г. и послушните му гяволета остават, ако ще и последният редови българин да прескочи ръба на казана и да се измъкне. Затова вътре обстановката си е все така противна, колкото и да се обезлюдява.
Една от първите големи прояви на председателството е гостуване на чуждестранни журналисти, поканени от 10 до 14 януари. Лиляна Павлова го нарече патетично "Посещение на международната журналистическа общност в България". Несъмнено
тя ще извади "скритото бижу" всички да му се възхитят
Но както видяхме, авторитетните медии в чужбина са трудно податливи на държавна пропаганда. "Монд", "Гардиън", "Лез Еко", АФП, "Л'Еко", "Ди цайт", "Дер щандард", "Дойче веле", Би Би Си, "Вашингтон пост", Ройтерс, "Евронюз" и множество сайтове завъртяха прожекторите си към България, за да осветят що за държава застава за първи път начело на ЕС. Сигурно бижуто е било добре увито в опаковката си, определена в публикациите като "корупция", защото само тя се показа пред света. Някои проправителствени издания побързаха да открият вина в българи, които подвели чуждите журналисти, но едва ли има толкова влиятелни нашенци, които да дирижират световен медиен оркестър. Съвпадението на чуждите мнения се дължи само на едно - на информацията, която изтича от един и същ източник, т.е. от управляващите среди в България.
Защо се вглеждат в корупцията, а не в природните и историческите красоти на страната? Много просто - защото европредседателството не е туристическа борса, както му се иска на правителството на Борисов, а е координация на действия в рамките на общоприети принципи. Първият от тях, който фигурира в предприсъединителните Копенхагенски критерии и който България забрави още в първия ден след влизането си в ЕС, е върховенството на закона. У нас все още се разсъждава
дали законите трябва да важат за всички, или само за простолюдието
Затова, когато става дума за корупция на високо равнище, законите се преправят постоянно, създават се и се закриват разни структури и никога не се засяга управляващата върхушка. Съдът е ефективен само по отношение на неорганизираните престъпници, а организираната престъпност, която по думите на един бивш американски посланик е "твърде организирана", остава недосегаема. Последният доклад на ЕК за България прибързано и неразумно я омаловажи, смятайки, че се е поевропейчила от само себе си. Поръчковото убийство на бизнесмен край булеварда на властта ("България") дни преди заседанието в София на цялата Европейска комисия начело с председателя й Жан-Клод Юнкер би трябвало да отрезви Брюксел.
Впрочем противопоставянето ЕС-България е неправилно, защото и Брюксел не направи за 11 години нищо по-решително от любезни забележки. Със своите доклади той потвърди няколко български пословици от сорта "Дума дупка не прави", "Кучетата си лаят - керванът си върви", "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша" и пр. Еврокомисията и Жан-Клод Юнкер, чиито горещи целувки топлят сърцето на премиера Борисов, знаят много добре, че малки и неопитни държави като България няма как да ръководят дневния ред на ЕС, който преминава от едно ротационно председателство в друго. В такива случаи действителният председател е ЕК, а ротационният е протоколен фигурант. Това не бива да ни обижда, защото и с други държави се е случвало, като от тях се е очаквало по-скоро да не пречат, отколкото да дават тон на другите.
Изнасянето на преден план на туристическия образ на България е най-доброто, което управляващите могат да предложат на Европа. Ако замажат някак надигналите се екопротести, могат да очакват, че природата ще свърши повече работа, отколкото да имитират, че се съобразяват с базови европейски принципи като върховенството на закона, свободата на словото и пр. Точно преди коледните празници приеха дефектен закон срещу корупцията, който след настъпването на Нова година бе порязан с вето от президента Румен Радев. Така сами забодоха темата "корупция" в очите на чуждите медии тъкмо в началото на европредседателството.
Затова, драги гости, отсега нататък гледайте планините, морето, курортите, музеите и не питайте за българите. Те са лошата част, с която управляващите ще се разправят след председателството.
|
|