Доц.Емилия Занкина е заместник-ректор на Американския университет в България. Завършила е докторат по международни отношения в Питсбъргския университет, преподава политически науки.
- Доц. Занкина, защо за Истанбулската конвенция се вдигна толкова много шум?
- Първо, защото въпросът беше използван за прокарване на политически цели за всяка от страните, които се изказваха по него. А конкретно, защото там фигурира въпросната дума "джендър", която все още няма превод на български. В изследванията по темата тя се нарича "джендър" и това са "джендър изследвания". В българския вариант на документа, а и в цитирането на българските медии се превежда като "социален пол", но това не е термин, който обхваща смисъла на това понятие, нито присъства в други езици.
"Джендър" в последните години в английския език замени използването на думата sex, в смисъла на пол - с идеята, че човек има право да самоопределя пола си. Освен биологично зададеното, идеята за "джендър" приема отношението между половете, че е многопластово и многозначно и в крайна сметка има много и различни полови идентичности. От това, че един човек е роден в един пол и се идентифицира с него, до другата крайност на "транс-", когато е роден с един пол и преминава през биологични процедури, за да стане друг пол, до всичко по средата - гейове, лесбийки и т.н. Като цяло "джендър" е по-широко понятие за полово самоопределяне. И именно тази дума в 4-ти член на конвенцията предизвика реакции, че едва ли не става дума за узаконяване на "третия пол".
А "трети пол" не съществува като понятие. Какво значи "трети пол" - значи ли "нито мъжки, нито женски"? Хората, които правят "джендър изследвания", спорят, че това не е "трети пол", че има широка палитра от сексуални идентичности. Парадоксално в България лявоцентристката БСП, която е член на Европейската партия на социалистите, традиционен защитник на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални, бел. ред.) правата, каквито са и всички леви партии в Европа, се обявява против, същото прави и десница като СДС, а пък ДПС, някога обект на дискриминация, се обявява в подкрепа. Тази единствена думичка в конвенцията стана причина за политически битки и раздори между партиите в България.
- Това, че понятието "джендър" има широко значение, означава ли, че има възможност да се прокарат и интересите на "третия пол", според разбиранията на патриотичните формации?
- Конвенцията е насочена срещу насилието над жените. В този 4-ти параграф документът се обявява, че е против всякакви форми на дискриминация, включвайки етническа принадлежност, раса, въпросния "джендър", една доста широка палитра. Разбира се, присъствието на този параграф би могло да даде основание на хомосексуална двойка да претендира, че са нарушени правата й, но не мисля, че това е основното нещо на тази конвенция. Това не е основната й идея. И е много тъжно, че нашите политици са готови да убият една колективна инициатива срещу насилието над жените, срещу което малко хора биха спорили, и което продължава да е проблем и в напреднали, и в развиващи се държави. И то само заради една-единствена дума, която присъства в конвенцията.
- Има ли глобален натиск върху България да признае "третия пол", каквото и да значи това?
- Не мисля, че има глобален натиск. По-скоро става дума къде България иска да бъде. България е в ЕС и е неизменна част от Европа, а модерният свят отдавна е признал ЛГБТ правата. Все повече държави в Европа признават еднополовите бракове, дори в държава като САЩ, където има изключително религиозно население, на федерално ниво това се призна. Не става дума дали някой упражнява натиск, а зад какво стоят българските политици. В крайна сметка ЛГБТ правата са въпрос на човешки права. И отказвайки права на хомосексуалните двойки, каквито имат и другите двойки, всъщност им се нарушават човешките права. Това е моето мнение. Но става дума за това какво е принципно и законно, а не как ще реагираш, ако твоето дете е "трансджендър" или хомосексуален човек?
- Има ли други международни документи, към които България се е присъединила и в тях фигурира думата "джендър"?
- Друг такъв документ е европейската директива от 2012 г. за правата на жертвите, която се обявява против насилието над жените и всякакъв вид престъпление на база пол или полово самоопределение. Извън такива международни документи в българското законодателство няма клаузи за защита на жените, има общи антидискриминационни текстове. За разлика от това в конституциите на множество държави фигурират конкретни текстове за защита на равнопоставеността между половете. Това вече не се нарича "защита на жените", а "джендър клаузи". Нашата конституция има текстове, които гарантират защита от дискриминация, но нищо конкретно за защита на жените или на групи, базирани на сексуална идентичност.
- Има ли нова сексуална революция?
- Определено има. Наскоро се завърнах от Съединените щати, където в момента либералното ляво говори за "трансджендър права". Получи се така, че основната битка на ЛГБТ общността да узакони еднополовите бракове и всичките придобивки, до които води това като медицинска застраховка, право на ползване на болничен за гледане на партньор, изкуствено осеменяване, осиновяване и т.н., е успешна. И в момента тази общност неслучайно търси нови цели, нови каузи. В тази общност сега се получава една вътрешна дискриминация между традиционните хомосексуални и "трансджендър хората". Между тези, които не си сменят пола, както са родени, и тези, които го сменят или искат да го сменят. Много се говори за полова идентичност. И затова бих казала, че това е революция. По никакъв начин не казвам, че в миналото не е имало хомосексуални хора, но те не са имали права и са се криели. Сега има много повече откритост и защита на правата им, чувстват се много по-сигурни. Социалният натиск върху това да имаш един калъп от идентичност е по-малък в много държави. Затова бих сравнила това, което става, със сексуалната революция от 60-те години на XX век. Както и тогава, в момента се разбиват стереотипи, бариери и стени.
- Има ли отпор от страна на традиционните хомосексуални срещу новата фаза на тази сексуална революция - борба за правата на "трансджендър"?
- Да, определено, защото в държави като САЩ традиционният хомосексуален е високо образован, има високоплатена работа, вече има право да се ожени и това му е много комфортно. Тази утвърдена и по-консервативна прослойка на общността иска да спре до там. Те нямат интерес да се борят за "трансджендър правата". И наистина има отпор вътре в ЛГБТ общността.
- Как се използва разказът за "джендър" правата в създаването на политическа идеология?
- Навсякъде се използва. И в арабския свят се използва за антизападна политика. Това е много политизиран въпрос, защото хората имат много силни чувства по тази тема. Малко ще са онези, които са безразлични. И затова темата се експлоатира от всички страни. Разбира се, ЛГБТ общността я използва, защо е в основата на каузата им. В Европа се използва и от леви партии за мобилизиране на тази ЛГБТ общност, десните и националистическите формации прокарват не само патриотична реторика, но и антиевропейска реторика. Защото Европейският съюз с неговите директиви и Европейският съд за защита на човешките права дават трибуна на тези хора, каквато те нямат в собствената си страна. Така че темата се експлоатира и по този начин: "Гласувайте против ЕС! Гласувайте против тези партии, които ще ви докарат гейовете и лесбийките и които ще накарат децата ви да учат извратени неща". Затова е и толкова политизиран този въпрос.
- Българското ЛГБТ движение има ли потенциал да извоюва права за законен съюз между двама хомосексуални или лесбийки?
- Едните от тях се борят чрез присъствие на гей парада. Други се насочват към по-умни тактики, като се занимават с правната част на въпроса. Имаме вече казуси на еднополови двойки, които са сключили брак там, където е разрешено в Европа, идват тук и бракът им не се признава. Това става наистина казус пред Европейския съд. Една такава умна стратегия ще фокусира общността върху правната част на въпроса, защото това са човешки права. Нашата ЛГБТ общност съвсем наскоро започна да придобива идентичност. Има и неправителствени организации, и политически сили, които подкрепят това. В сравнение с активността в други държави ние сме още в първите крачки.
- Как в рамките на тази "сексуална революция" претенциите за различие се превръщат в претенции за власт?
- Всяка малка общност, която обявява себе си за обект на дискриминация, всъщност се бори за власт. Защото се бори за права и за територия. Дали ще започнем с косоварите от Сърбия, или ще говорим за афроамериканците в САЩ, за суфражисткото движение, активизма и феминизма по света, разбира се, че това е битка за власт и права. Защото, когато нямаш власт, тези права ти се отнемат.
"Джендър" в последните години в английския език замени използването на думата sex, в смисъла на пол - с идеята, че човек има право да самоопределя пола си.
Ох, майкаааааааааааааааааааа...............