"Mузо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев" - така започва "Илиада", Омировият епос за падането на Троя, един от най-могъщите градове на някогашна Анатолия. Хилядолетия след "Илиадата" Хайнрих Шлиман потвърди пред света, че голям град, вероятно легендарният Илион (Троя), действително е украсявал някога малоазийското крайбрежие. Откритието му е толкова епохално, че въпросът как всъщност е изчезнал той, останал в сянката на древните руини, златната маска на Агамемнон, предводителят на ахейците в Троянската война и останалите свидетелства за сраженията около града. Нямало съмнение, че тъкмо "гневът" на ахейците бил могъщата сила, заличила Троя от картата на античното Средиземноморие...

-----------------------------

В края на 90-те години на миналия век се навършили 25 години, откакто геофизикът от Станфордския университет в САЩ проф. Амос Нур преравял световната история, изследвайки земетресенията в миналото. Той търсел нови и забравени стари идеи за предсказване на земетресения. Проучвайки за сеизмична активност историята на Средиземноморието, Нур посетил древния израелски град Мегидо (някогашния Армагедон - от ивр. har - планина и Maggedo). Градът бил разрушаван няколко пъти, понеже бил арена на войните между ханаанците и Египет. Там ученият се натъкнал на редици от колони, паднали на една и съща страна. Как се е получило това - при сражение, едва ли - по-скоро при земетресение.

Свидетелства за катастрофални земетръси има в много от някогашните средиземноморски градове. Този факт навел Нур на въпрос, който вълнува вероятно всеки, докоснал се някога до историята на древността: какво би могло да унищожи отведнъж цивилизация, просъществувала хиляди години. Войни, наводнение, суша, отговарят археолозите. И силно земетресение, добавил геофизикът.



Защо не?

Още през 1940 френският археолог Клод Шафер публикувал книга с хипотезата, че именно земетресенията са незаобиколим фактор в съдбата на анатолийските и близкоизточните градове през бронзовата епоха.

Той имал куп примери в подкрепа на твърдението си, понеже от 1929 г. водел археологическите разкопки на финикийския ранно-бронзов град Рас Шамра (Угарит) в днешна Сирия. Въпреки доказателствата обаче становището му било посрещнато на нож от научната общност. "Хората от моето поколение, които учеха в университета след годините на Шафер, са научени да гледат на земетресенията както на религията в археологическата материя, т. е. по възможност да се избягват в тълкуванията на големи събития", обяснява реакцията на учените английската археоложка Елизабет Френч, един от ръководителите на разкопките в Микена. "Историците не искат да приемат, че случайни събития са променяли хода на историята."

Но явно са можели, твърди Еймъс Нур половин век по-късно. Обяснението му е следното: в едно йерархично общество (като хетското например, което обитавало Троя), където богатството е концентрирано в ръцете на малоброен, добре укрепен елит, земетресение, срутващо стени и колони, може да промени баланса на силите, особено по време на война или бунт.



Земетръсните бури на бронзовата епоха



Шест големи катаклизма са повлияли основните градове в Западна Азия през бронзовата епоха, пише Клод Шафер. Първият земетръсен цикъл е между 2400 и 2300 г. пр. Хр. Земните спазми разтърсвали цялата територия между Кавказ на север и поречието на р. Нил - на юг. "В долината на Нил, смята ученият, земетресението станало една от няколкото, ако не и най-главната, причина за падането на Старото египетско царство".

Вторият цикъл в Западна Азия сринал Троя III (стратиграфски е установено, че градът е бил вдиган общо 7 пъти) и Аладжа Хююк. "В Троя и Аладжа Хююк копаещите докладваха за разрушения, причинени от земетръс. Под срутените стени са открити скелети на хора, които трусът може би е изненадал", пише Шафер.

Третият бил съпътстван от епидемии, които редуцирали в пъти населението на Средиземноморието, а част от хората изоставили уседналия начин на живот и станали номади.

Четвъртият земетръсен цикъл започнал около 1450 г. пр. н. е., а петият - век по-късно, по времето на египетския фараон Аменхотеп IV (Ехнатон). Трусовете сринали много градове по малоазийското крайбрежие, сред които хетската столица Хатуса (дн. Боазкьой), столицата на Киликия Тарс и отново Троя. Последната буря от земетръси сполетяла Мала Азия 1250 и 1225 г. и продължила половин век. Именно към този кратък интервал - края на XIII век пр. н. е., историците отнасят падането на легендарния хетски град.

Не е установено кой точно град са превзели ахейците (според някои версии това е друго название на микенците) - дали шестия Троя или седмия. Извън съмнение е обаче фактът, че Троя VI е пострадал от земетресение, което, редица изследователи са единодушни, е направило града уязвим и вероятно е улеснило ахейската експанзия.

Освен Троя трусовете сринали и десетки други градове.

Тези разрушения съвпадат приблизително с края на бронзовата епоха и началото на т. нар. "тъмни времена". В тях търсят произхода си Рим, Елада и други по-късни цивилизации. Променят се графичните системи на средиземноморските народи. Хетското царство вече не съществува. В Егеидата изчезва дворцовият свят на Микена. Зараждат се полисите и републиканските държавни форми. Бронзът вече рядко се използва за сечива и оръжия, започва желязната епоха.



Още пагубни трусове

Средиземноморието открай време е сеизмично активна зона. От хилядолетия тук периодично има силни земетресения. Поредното силно вълнение беше в гр. Адапазаръ в Турция през 1999 г., което взе близо 20 000 жертви.

Трусовете в древността са били също толкова бедствени. Археосеизмологични изследвания в Егейско море посочват серия от катастрофи. През 427г. пр. н. е. в Коринтския риф в Централна Гърция например е имало земетресение с магнитуд 6 по Рихтер (Атина също е пострадала през този период - по времето на Платон Атика е била неузнаваема). През 279 пр. н. е. земетресението е още по-мощно - 7 по Рихтер.

Известно е значението на пристанищата в древногръцките полиси, в много от елинските морски градове те са имали оградна, защитна функция. При тези обстоятелства е разбираемо що за лош късмет споходил критския град Фаласарна през 365 г., когато силен земетръс разрушил напълно пристанището му. Издигнали се нови километри суша от източната страна на Крит, а част от западната потънала. Самият Фаласарна се издигнал със 7 метра.

Силни земетръси катализирали и разпада на вековната цивилизация в Харапа в Азия (южните територии на Харапа сега са брегова ивица между Индия и Пакистан). Тя изчезнала около 1900 г. пр. н. е. след 2000 години съществуване. Градовете имали нещастието да преживеят земетръсите точно по време на арийските нашествия от север и били опустошени. През 1819 г. при сеизмичен трус там се образувала 100-километрова подутина, висока 6 метра. Нарекли я Allah Bund (Божията стена).

От другата страна на Атлантическия океан земетресенията също са затрили немалко селища. Някои градове на маите в Централна Америка като Xunantunich (днешен Бенк Вйехо в Белиз) са изчезнали след земетръси.