-----------------------------------

Вече 40 години малката азиатска островна държава Сингапур живее в нещо като сплав от капитализъм, авторитарно управление и силови мерки за превъзпитание. През 1965 г. тя се отдели от Федерация Малайзия, към която се бе присъединила само две години по-рано.

Логично - Сингапур бе единственият малайзийски щат, където китайците бяха по-многобройни от малайците. В резултат на отделянето островът с територия 692 кв. км и население 4,4 милиона души се превърна в една от най-проспериращите страни в света. Наричат страната един от азиатските дракони на икономиката. Брутният й вътрешен продукт е сред най-високите на планетата - 27 800 долара на глава от населението.

-------

За четири десетилетия независимост Сингапур се превърна от затънтен маларичен заден двор на Британската империя в блестящ финансов център с една от най-модерните икономики в Азия.

В същото време там продължават да царят закони, неприемливи за съвременна Европа. И до днес хомосексуализмът се наказва със затвор. Трафикът на наркотици носи смърт чрез обесване, независимо от коя страна в света е заловеният закононарушител.

Който хвърли фас на публично място, бива глобяван 1000 долара. Ако пък решите да похулиганствате в пияно състояние и ви хрумне да залеете витрина или някой човек с кисело мляко например, имайте предвид, че ще получите поне 20 удара с камшик.

Това е положението.

Какво като демокрацията в Сингапур не е изцяло по западен образец? За Запада е важно, че все пак има такъв финансов център в Азия. Той е от ключова важност, след като бившите колонии Хонконг и Макао една подир друга преминаха под китайско управление и въпреки че запазиха своите политически и икономически системи, не са същите както преди.

Само от време на време западняците скачат срещу Сингапур. Това става, когато някой европеец пострада от суровите закони на островната държава в Югоизточна Азия. През последното десетилетие нашумяха случаите с британски тийнейджър, получил порция камшици за хулиганство, и холандски бизнесмен, обесен за трафик на наркотици.

Иначе Сингапур постепенно се демократизира. Вече отпаднаха



забраните за дълги коси и дъвчене на дъвка



на обществени места. В същото време жителите на страната редовно стават обект на подети от правителството кампании. По улиците редовно може да се видят огромни плакати с призиви като "Говори на правилен английски!", "Не закъснявай за сватби!" , "Прави повече деца!" или "Махай за поздрав на твоите събратя шофьори!"

От няколко години насам сингапурците могат да гледат американския сериал "Сексът и градът" - е, не по родната телевизия, а по кабелната Ейч Би Оу. Театрални актьори вече могат да произнасят нецензурирани думи на сцената. На жителите на страната бе разрешено и да скачат с бънджи и да танцуват върху масите по увеселителните заведения.

Дори опозиционните групи в страната вече могат да се събират без предварително разрешение от полицията. Стига обаче събранията им да не се провеждат на открито.

Освен че поразхлабиха цензурата, сингапурските лидери отмениха дългогодишната забрана върху хазарта и разрешиха да отворят врати



не едно, а цели две казина



Вероятно в държавата джудже са си взели поука от Макао - бившата португалска колония, известна като рая на хазарта. След като Макао премина към Китай през 1999 г., властите в Пекин не направиха глупостта да лишат анклава от главния му приход, защото той носи огромни суми на държавната хазна.

"Рискуваме да изпаднем в "Б" група, ако разчитаме само на минали постижения. Трябва да продължим да преоткриваме себе си." Така преди няколко месеца сингапурският премиер Ли Сян Лун обясни реформите.

"Сингапур не може да остане авторитарен, когато глобализацията тропа на вратата. Има раздвижване в стремежа към отваряне", допълва Ли Сян Лун.

Така той смята да продължи делото на баща си Ли Куан Ю, наричан бащата на Сингапур. Именно британският възпитаник Ли-старши изведе страната към независимост през 1965 г. и го управлява в продължение на 25 години. Макар и 81-годишен, един от най-старите живи държавници в Азия и до днес заема поста "министър-съветник" и все още има силно влияние върху правителството на основаната от него държава.

Но макар икономиката да направи скок, реформата в политиката е много мудна. Макар да става прагматична, управляващата Партия на народното действие (ПНД)



не отпуска своята хватка върху властта



Досега тя никога не е губила парламентарни избори. В момента партията има 82-ма депутати в 85-местния парламент. Това само говори колко е "силата" на опозиционните партии - на брой цели седем. Следващите избори се очакват през 2007 г. Но и тогава със сигурност управляващите ще пометат противниците си.

Партията на народното действие успешно неутрализира опозицията с лостовете на сингапурското законодателство. Две от най-известните опозиционни фигури в страната - Джошуа Джеяратнам и Тан Лян Хон, бяха доведени до несъстоятелност с дела за клевета, заведени от членове на ПНД. Двамата бяха осъдени да заплатят по 5 милиона долара обезщетение и фалираха. Според законите на Острова банкрутирали лица нямат право да се кандидатират за държавни постове.

Властите в Сингапур са турили ръка и върху печатните и електронните медии. Държавната телевизионна компания "Мидиакорп" управлява всички безплатни телевизионни канали. Концернът "Сингапор прес холдинг" пък ръководи повечето вестници. Той рядко се отклонява от официалната линия или ако случайно някой път се изкриви, го прави заедно със самата линия, както гласеше един български виц.

Според международната организация "Репортери без граници" Сингапур е на 147-о място в световната класация за свобода на печата. Страната изпреварва съответно само с 10 и 11 позиции Северна Корея и Куба.

В същото време наложената от управниците цензура е



сериозно застрашена от интернет



Само преди три месеца разпространена в мрежата петиция се превърна в движещата сила зад отстраняването на директора на Националната бъбречна фондация - най-голямата благотворителна организация, подкрепяна от правителството. Той бе махнат за злоупотреба със средства на организацията.

Но като цяло консервативното по принцип население на Сингапур цени реда и подкрепя цензурата, както и участието на правителството в живота на гражданите. Те смятат, че така управниците ги пазят. "Не бива да се посяга на обществените навици и Сингапур трябва да остане сигурно и благоприлично общество", казва по този повод премиерът Ли Сян Лун.

С една дума в Сингапур претворяват в дела приписвания на Тодор Живков израз, че "в условията на плурализЪма две мнения по въпроса нема".

Колкото до нас, българите, Сингапур може да ни служи за пример в решаването на проблема с изхвърлянето на боклуците. Как и къде го правят сингапурците? На остров Семакау, на терен с площ 3500 декара. Той може да побира 63 милиона кубически метра отпадъци. Островът може да прелее от боклуци още през 2045 г. Да, ама не. Защото отпадъците незабавно се преработват.