Президентът на Филипините Родриго Дутерте активно поде любимата фраза на Тръмп за "фалшивите новини" и не спира да използва фразата за всички критики по свой адрес. |
-----------------
Авторитарните управници по света възприеха любимата фраза на президента на САЩ Доналд Тръмп за ограничаване на свободата на словото. Известни лидери или държавни медии в поне 15 страни използват предприетата от него тактика за "фалшиви новини", за да отхвърлят критиките по свой адрес, сочи проучване на "Политико".
Акцентирайки върху думите на Тръмп, деспотите могат да използват президента на САЩ като щит за атаки срещу свободата на медиите и човешките права, казва Джоел Саймън, изпълнителен директор на Комитета за защита на журналистите. "Виждам това все повече и повече", споделя той. Според него Тръмп "дава контекст и рамка на всички авторитарни лидери - или демократични управници и на онези, които не са доволни или са притеснени от критично настроени медии - да подкопават и да поставят под съмнение медийните съобщения".
През февруари м.г. например сирийският президент Башар Асад не обърна внимание на доклад на "Амнести интернешънъл", според който 13 000 души са убити в един от военните затвори, като заяви: "Всичко може да се измисли днес, живеем в ерата на фалшивите новини". Във Филипините държавният глава Родриго Дутерте се оплака, че е
"демонизиран" от "фалшиви новини"
През ноември той нарече журналистите "шпиони", докато Тръмп се смееше до него. През лятото президентът на Венецуела Николас Мадуро се оплака пред тв канала RT, руска пропагандна машина, че световните медии "разпространяват много фалшиви текстове, много лъжи" за страната му. "Това днес наричаме "фалшиви новини", нали?", попита риторично той. Преди около месец държавен служител в Мианма привлече вниманието, когато заяви: "Няма рохинги. Това са фалшиви новини", като имаше предвид преследваната от властта там етническа група.
Това са само няколко примера за това как любимата фраза на Тръмп се използва по света. Миналата пролет китайски държавни медии подминаха разказите за мъчения на известен правозащитник като "фалшиви новини". През май китайският в. "Женмин жибао" пусна редакционен коментар със заглавие "Тръмп е прав, фалшивите новини са враг, нещо, което Китай знае от години".
По време на пресконференция през лятото на м.г. във Варшава с полския президент Анджей Дуда Тръмп се оплака от "фалшивите новини" на Си Ен Ен. След това се обърна към Дуда с въпрос дали и той е изправен пред подобни проблеми. Полякът, който агресивно напада пресата, се усмихна и кимна. Същия ден, след миниспор дали съпругата на Дуда е пренебрегнала ръкостискане от Тръмп, полският президент написа в "Туитър": "Противно на някои изненадващи съобщения моята съпруга се поздрави с господин и госпожа Тръмп след значимото посещение. Нека ДА СЕ БОРИМ С ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ".
Руското министерство на външните работи пък постави на сайта си огромен червен надпис "Фалшиви новини" за историите, които смята за неистински. Дори испанският външен министър заяви, че
полицейското насилие срещу каталунците
по време на референдума за независимост е "фалшива новина", въпреки снимките и видеоклиповете. В този списък са Уганда, Сомалия, Ангола, Камбоджа и Турция. Лидерите в Сингапур, държава, която ограничава свободата на словото, пък обещаха да бъде приет закон за "фалшивите новини" през 2018 г.
Говорителката на Белия дом Сара Сандърс отхвърли идеята, че Тръмп носи отговорност. "Тази история е наистина смешна", написа тя в мейл. "Президентът не е срещу свободата на изразяване, но смятаме, че съобщенията трябва да бъдат верни".
Разпространението на фразата "фалшиви новини" става на фона на увеличаващо се насилие и преследване на журналисти - в края на 2016 г. Комитетът за защита на журналистите преброи 259 журналисти зад решетките по света. Това е най-големият брой от 1990 г., от когато се води тази статистика.
Тактиката на Тръмп стана толкова значима, че членовете на крайнодесни организации или политически партии в държави като Холандия или Германия често пишат "фалшиви новини" на английски език в постовете си в "Туитър", казва Кас Мадъл, преподавател по международни новини в университета на Джорджия. "Виждал съм най-вече в социалните медии, използвани от радикални десни лидери, които очевидно са повлияни от Тръмп", казва той. "Дори и да са пуснали туит на холандски, в него ще има хаштаг #fakenews (б.р. фалшиви новини - англ. език)".
Тръмп твърди, че той е автор на фразата, но всъщност тя се появява преди него. В първоначалната концепция за изборите през 2016 г. с "фалшиви новини" се описват измислени новинарски истории, чиято цел е да заблудят читателите, най-вече тези в социалните мрежи. Малко след като беше избран, Тръмп започна да я използва, за да опровергава новини или цели медии, с които не е съгласен. "Той
взе фразата, която беше използвана срещу него, и я превърна в оръжие
срещу самите медии", казва Саймън. "Значението й толкова е разводнено и изопачено, че се превърна в обида без голямо значение".
Според Рут Бен-Гиат, преподавател по история в Нюйоркския университет, изучавала авторитарните режими, фразата има ясно значение: "Това е нещо, което противоречи на представената от даден лидер реалност", казва тя и дава за пример Мианма. "Можете да се откажете от геноцида, можете да скриете събития, които не искате хората да знаят, че са се случили".
Лидерите, разбира се, търсят начини, за да затворят устата на увеличаващите се критици доста преди да се появи Тръмп. Според Саймън те са получили допълнителна възможност с "фалшивите новини". Обичайно тираните най-често оправдават мълчанието си пред журналистите с борбата срещу тероризма. "Не смятам, че фразата ще измести антитероризма, но ще бъде добро допълнение към него", казва той.
Атаките на Тръмп срещу "медиите, разпространяващи фалшиви новини", показват, че защитата на свободата на словото не е приоритет на страната, като по същество така беше дадено разрешение то да се потъпква и в останалата част на света, смята Мъдъл. "Много държави гледат на САЩ до известна степен и като вдъхновение, но най-вече като на световен полицай", допълва той. "Ако виждате, че полицаят вече не се интересува от свободата на словото и от свободните медии, смяташ, че и ти вече не трябва да се вълнуваш от това".
Деканът от Колумбийския университет Кол припомня, че насърчаването на свободата на словото винаги е било опора на американската политика, без значение коя партия е била на власт. "Това е постоянна величина, когато американците надигат глас по света. И не само по отношение на свободата на словото, но и за религиозната свобода, демокрацията, а наскоро и за правата на жените и на ЛГБТ обществото", казва той.