Няма никакво съмнение, че в законите ни могат да се прокарат всякакви абсурди, без никой да разбере. Шампион в този "спорт" беше 43-тото народно събрание, което успяваше с един закон да промени още 5-6, които нямат нищо общо с него. Този парламент обаче може да го надмине, тъй като дори за краткото си съществуване успя да натвори куп безумия.
Най-пресният случай е отпреди дни, когато депутатите приемаха на второ четене поправки в скучния на пръв поглед Закон за посевния и посадъчния материал. Оказа се обаче, че през него "Обединените патриоти" прокарват текстове, отнасящи се до застрояването на Черноморието и други територии. Чрез промени в преходните и заключителните разпоредби депутатът Йордан Апостолов се опита да отмени правило от 2011 г., вписано в Закона за опазване на земеделските земи, че който е променил статута на земеделската си земя, има шест години да строи нещо върху нея. Ако не спази срока, теренът остава земеделски. Въпросният срок изтече през май 2017 г. Някои "наши хора" обаче явно не са се вместили в него, затова се предлага разрешенията да станат безсрочни. Екозащитниците се опасяват, че така парламентът се готви да даде зелена светлина за окончателното бетониране на Черноморието. "В това число са и най-фрапантните заменки на дюни по Черноморието", се казва в техния сигнал. Любопитното е, че през май м.г. Апостолов и депутати от "Обединени патриоти" и ГЕРБ (Менда Стоянова) внесоха сходни текстове там, където те би трябвало да бъдат - в Закона за опазване на земеделските земи. Законопроектът им бе отхвърлен, а представители на БСП директно го нарекоха лобистки. Жельо Бойчев (БСП) коментира, че тези негови съпартийци, които са го подкрепили, го били направили заради "липса на опит".
Фактът, че предложението сега не беше внесено писмено в комисия по стандартния ред, както и липсата на мотиви, са ясен знак, че става дума за
конспиративна поправка, за която очевидно много се бърза
Скандалното е, че комисията прие редакцията с 11 гласа "за" срещу 9 въздържали се и я прати за окончателно гласуване в пленарната зала. За поправката се разбра единствено благодарение на объркването, станало на второто четене в залата - текстовете на патриотите бяха отхвърлени с гласовете на ГЕРБ и БСП. Разгневените вносители сами разкриха за какво става дума, след като в кулоарите гневно упрекнаха депутати от други партии. Сделка ли е имало? Очевидно, защото след това се появи предложение за прегласуване, а в крайна сметка законът безпрецедентно беше върнат отново в комисия. Тя прие нови текстове по отношение на строенето в земеделски земи, като решаващото жонглиране по темата предстои отново в пленарната зала.
Законът за посевите е прекрасен нагледен пример за какъв шев и кройка става дума - от 52 страници предложения само 9 страници са промени по този закон, а 43 страници са посветени на ремонт на съвсем други закони - за лова, за тютюна, за виното, за растенията и др., посочват от сдружението "За да остане природа".
Преходните и заключителните разпоредби (ПРЗ) на законите са любим метод на депутатите да маскират скандалните си предложения. Това, което "Обединени патриоти" се опитват да сторят сега на морските дюни, неотдавна бе приложено по отношение на плажните концесии. На 20 декември с гласовете на ГЕРБ и ДПС парламентът реши новият закон за концесиите, който влезе в сила от 1 януари, да не се прилага през тази година при отдаването на концесия на морските плажове. Отлагането бе направено чрез ПРЗ при промяна на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Предложението бе на председателя на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ.
От БСП коментираха, че въпреки че на теория действието на новия закон се отлага за една година, реалното отлагане по отношение на плажните концесии е за 20 години. Тъй като това е максимално допустимият срок за концесии според Закона за Черноморското крайбрежие, по който ще продължат да се отдават плажовете. Стана ясно, че за отлагането са настоявали пред ресорната комисия от Министерството на туризма и за пореден път се изясни, че ресорният министър Николина Ангелкова е в тежък конфликт с вицепремиера Валери Симеонов и че двамата защитават различни интереси в туризма. Взетото решение за плажните концесии силно изнерви Симеонов и той избухна във "Фейсбук": "Пак ни извъртяха!"
През последните десетина години още много пъти станахме свидетели на
дебнене между различни лобита
и на вкарване в последния момент на спорни текстове в ПРЗ на различни закони, които тотално променят вече приети закони или сменят философията им. Миналото лято депутатите тихомълком гласуваха вдигане на цената на българските цигари от Нова година. За да се случи това, отново бе използван изпитаният номер - промушване на текстове без предварително обсъждане в ПРЗ на закон, който няма нищо общо. В случая Данъчно-осигурителният процесуален кодекс стана параван за промяна в Закона за акцизите. Гласуваните изменения, които ще доведат до поскъпване на евтините български цигари за сметка на вносните, събудиха подозрение, че са свързани с придобиването на "Булгартабак" от чужда компания. Странното бе, че в края на 2016 г. депутатите приеха съвсем друг план за акцизите - точно обратния.
По сходен начин през юни м.г. управляващите се опитаха да пробутат скандална поправка в преходните разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс, която би облагодетелствала банките. Идеята бе таванът за кешови плащания да падне от 10 000 лв. до хиляда лева през 2019 г. Министерството на финансите се опитва да наложи подобно ограничение от години. Законопроектът бе приет на първо четене в пленарната зала, но впоследствие представители на бизнеса алармираха, че това ще блокира малките фирми и предприятия. В резултат управляващите дадоха заден и в крайна сметка се реши таванът на кешовите плащания да се запази на 10 000 лв.
Останалите парламенти, в които ГЕРБ е първа политическа сила, също изобилстват от скандални примери за замаскирано прокарване през ПРЗ на текстове в ущърб на обществения интерес. В предпоследния работен ден на миналия парламент мнозинството разреши на рецидивистите да излизат от затвора, без да са излежали поне половината от присъдите си. Двама осъдени за отвличания от бандата "Наглите", която така и не беше разкрита докрай, а на жертвите не беше върнат нито лев, веднага се възползваха и за малко да излязат на свобода предсрочно. Скандалните поправки в Наказателния кодекс бяха приети с изменения в заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията. Покрай разрешаването на осъдените вече сами да искат от съда предсрочно освобождаване, от ГЕРБ беше лепната и поправка в Наказателния кодекс, която
никой не видя в суматохата
През 2012 г. пак ГЕРБ се опита да въведе такса на производителите на енергия от възобновяеми източници през финалните текстове на Закона за износ на оръжие, но след оспорване от инвеститори и разследване от ЕК поправката не успя да мине в пленарната зала.
Огромно беше нахалството на управляващите, които в края на 2014 г. се опитаха да национализират пенсиите на хората, удържани им по т. нар. втори стълб. Поправката на закона бе вкарана потайно в края на Закона за държавния бюджет. Избухналият скандал беше огромен, но опитите за надхитряване на данъкоплатците не спряха.
По подобен начин през Закона за ДДС беше променен Законът за хазарта и бяха прокарани облекчения. През 2010 г. българското филмопроизводство се оказа орязано с преходна разпоредба в закона за бюджета.
Според "Юридически барометър", който следи тенденцията, най-силният период на номера с преходните разпоредби е бил през юли - дeкeмвpи 2016 г. - тогава с тях ce измeнят cpeднo мeждy 3 и 4 дpyги зaкoнa, и през юли - дeкeмвpи 2015 г. - cpeднo 4 зaкoнa. През 2017 г. 25 закона са били променени през други 17, които нямат нищо общо с тях, и това се отчита за намаление в сравнение с предишни години!
вкарване в последния момент на спорни текстове в ПРЗ на различни закони, които тотално променят вече приети закони или сменят философията им.
Tипично българска картинка, независимо от кой цвят са управляващите.....