България е държава със сравнително скромни данъчни облекчения, които може да ползват данъкоплатците. Делът им спрямо общите постъпления от налози и брутния вътрешен продукт е изключително малък. Според прогнозата на Министерството на финансите тази година хазната ще се лиши от около 675 млн. лв. заради различни преференции, основно насочени към бизнеса, като само 69 млн. лв. от тях ще бъдат ползвани от гражданите, за да намалят данъка върху доходите си. Сумата от тези облекчения, които на практика се явяват разход за бюджета, е около 3-4% от данъчните постъпления и доста под 1% от БВП на страната. За сравнение, в някои страни като Великобритания и Испания държавата опрощава над 5% от БВП, а в Италия - над 8%.

Скромните данъчни облекчения в България са обясними - страната ни е с едни от най-ниските данъчни ставки в Европа. 10-процентният плосък данък се начислява независимо от размера на облагаемия доход, докато в по-голямата част от европейските държави високите ставки за облагане надхвърлят 20 и дори 30%. В повечето от тези държави обаче са предвидени сериозни данъчни преференции за работещите родители, които значително намаляват общата данъчна тежест върху семейния бюджет.

У нас има дузина различни данъчни преференции за физическите лица и повечето са въведени със социална цел. От облагане се освобождават например продажби на имоти, превозни средства, акции, някои придобивки към трудовите възнаграждения. Най-популярни са намаляването на дохода преди облагане с разходите за доброволно осигуряване и застраховане, за отглеждане на деца, дарения. Хората с увреждания също ползват данъчни облекчения, както и родителите с дете с увреждания и младите семейства с ипотечни кредити за закупуване на жилище.

Ползването на някои данъчни облекчения обаче се оказва доста сложно, съпроводено е с представянето на куп документи, а



в много случаи правилата са съвсем неразбираеми за прилагане



Пример за това е новият вид данъчно облекчение за безкасови плащания. То предвижда хазната да опрощава до 1% от дължимия за годината данък на тези, които са получили 100% от доходите си по банков път и са изхарчили 80 или над 80% от тях също по банков път. Максималният размер на сумата, която може да бъде отбита обаче не трябва да надхвърля 500 лв.

Мярката бе приета още през 2016 г. с намерението да стимулира разплащанията по банков път и да осветли оборотите на търговците, но за първи път ще се прилага сега при подаване на данъчните декларации за доходите от 2017 г.

Все още е рано да се предположи колко данъкоплатци изобщо ще се възползват от новата преференция. Заради многото поставени условия и неясноти около ползването й вероятно броят им няма да е голям, особено в първата година. Защото едва ли има домакинство, което може да прецени какъв процент от разходите му минават по банков път, т.е. чрез разплащане с дебитни или кредитни карти, освен ако през годината не си е водило специално за целта счетоводство.

Все пак законът не предвижда данъкоплатците да представят някакви придружителни документи към годишната данъчна декларация, за да ползват това облекчение. Приходната агенция обаче предупреди, че впоследствие може да изиска представянето на някакви доказателства. Какви - засега не е ясно, но пък едва ли може да се очаква желаещите да ползват новата преференция да са събирали прилежно всяко платежно нареждане или бележка за плащане с банкова карта в течение на годината.

От НАП уверяват, че нямат намерение да проверяват всеки, който е поискал данъчно облекчение за безкасови плащания, а



само тези, за които има индикации за риск



"Изхождаме от позицията, че хората са добросъвестни, а не от логиката на аномалията и отклоненията", разясни за в."Сега" говорителят на НАП Росен Бъчваров. По думите му НАП ще иска позволение от данъкоплатеца да разкрие банковата тайна, за да може данъчните инспектори да проверят паричните му потоци. Освен това, ако се стигне до проверка, ще се направи ревизия и на всички доходи на данъкоплатеца. Така на практика облекчението става крайно непривлекателно. При максимална отстъпка от 500 лв., данъкът за доплащане би трябвало да е 50 000 лв., тоест облагаемият доход - 500 000 лв. Почти невероятно е при това положение някой да рискува пълна ревизия.

Още при въвеждането на данъчното облекчение за безкасови плащания преди година възникнаха съмнения за ефективността му, именно защото данъчната администрация не може да проверява движение по банкови сметки без разрешение от съда. Освен това НАП ще трябва да търси информация от всички търговски банки за направени от проверяваното лице разплащания, което пък е неоправдано голям разход на фона на размера на облекчението - максимум 500 лв. Важно е да се знае, че човек може през цялата година да е получавал по банков път трудовите си доходи, но само един лев по граждански договор, получен в брой, го лишава от възможността да ползва това облекчение.

Една от критиките към това облекчение бе и заложеният прекалено висок процент - над 80%, за изхарчване на доходите, пък макар и по банков път, което в никакъв случай не толерира спестяванията.

За да се ползва отстъпката от 1 процент, има и куп други условия. Тя



не се отнася за еднолични търговци и не важи за определени доходи



НАП е издала специални указания как точно да се прилага, но с тях трудно можеш да се справиш, ако не си счетоводител. От тези указания например разбираме, че захранването на разплащателни сметки за трети лица не се приема от данъчните за безналично плащане.

Едно от условията за ползване на отстъпката е лицето да няма никакви подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. От тази година, впрочем, то се прилага и за всички останали данъчни облекчения. Както писа в."Сега", това нововъведение също поражда редица неясноти, тъй като обикновеният данъкоплатец трудно може да разчете формулировката "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения". Според НАП такива са всички неплатени в срок данъци, осигуровки, такси и глоби към държавния бюджет, към общинските бюджети и други държавни институции. Справка за такива просрочия всеки данъкоплатец може да направи в данъчно-осигурителната си сметка, която е достъпна от сайта на НАП чрез издаден от агенцията персонален идентификационен код (ПИК).

В тези сметки обаче липсва информация за всички просрочени задължения, като например местни данъци и такси. Глоба от КАТ, която пристига със закъснение от няколко месеца, също може да се окаже спънка и човек не само да получи отказ за данъчно облекчение, но и да бъде подведен под отговорност за невярна информация, ако декларира, че няма задължения, в случай че ползва облекченията чрез работодателя си. Не са рядко случаите, в които шофьорите изобщо не знаят, че са санкционирани, докато не получат глобата си от КАТ. Понякога те разбират за неплатени глоби едва когато трябва да подновят шофьорската си книжка.

Никак не са малко и



случаите, когато узнаваме, че дължим жълти стотинки



по някоя осигурителна вноска. Не трябва да забравяме и факта, че не всеки българин си е извадил ПИК и може онлайн да проверява данъчно-осигурителната си сметка просто защото не всеки има достъп до интернет.

Част от изброените пречки не биха съществували, ако има работеща електронна свързаност между отделните държавни институции и завършена система на електронно управление.

Едва тези дни от НАП съобщиха, че от началото на февруари във всички данъчни офиси ще е възможно хората да плащат задълженията си към хазната чрез ПОС терминали, без да им начисляват такса за това. С банкова карта те ще могат да погасяват задълженията си и през интернет, а парите ще отиват директно по сметката на НАП в БНБ.

Тази толкова елементарна услуга ще реши и още един проблем освен спестяването на допълнителни разходи.



Информацията за погасения налог ще постъпва в НАП само за 30 секунди,



а не след ден или два, както е сега при ползването на услугите на търговските банки. Именно това закъснение коства доста главоболия на хората, които са превеждали данъците си в последния ден от кампанията, след който вече започва да тече лихва. Оказва се, че дори и няколко стотинки лихва правят невъзможно ползването на данъчната отстъпка от 5% за електронно деклариране и плащане на налога.

Помним и неработещи данъчни облекчения, които не просъществуваха повече от година. Например данъчният кредит за хората с ниски доходи, въведен по времето на кабинета "Орешарски". От него трябваше да се възползват работещи на трудов договор с минимална заплата, но се оказа, че те не трябва да са получавали извън това никакви други доходи - включително надбавки за трудов стаж, обезщетения за безработица, детски надбавки, минимално олихвяване на дебитни карти и др.

Колкото и да са скромни, данъчните облекчения трябва да са максимално лесни за спазване и най-важното - разбираеми за данъкоплатците, за да имат ефект, а и да се възползват от тях наистина хората с най-голяма нужда. И за преференциите важи изпитаното от практиката - колкото повече данъчното законодателство е трудно за спазване, включително защото е неразбираемо, толкова повече данъкоплатци го пренебрегват.