Докато се взирахме в екраните и във вестникарските страници, за да вникнем и веднъж завинаги да запаметим защо в страната няма и помен от корупция, в една столична болница се разигра христоматиен епизод от българското здравеопазване.

Известният на източните квартали неуморен бонвиван и донжуан Кръстан П. получил странно замайване при ставане от масата със сутрешното кафе. Нозете му омекнали, ръката му изтръпнала. Повърнал, с извинение. Снаха му и внучката панически го метнали на джипа и го откарали при семейния лекар. Човекът се отнесъл отговорно и сам го завел при нужната специалистка в съседната болница, за да стане всичко незабавно: на око нещата клонели към инсулт. Неврологичният преглед обаче подсказвал и други вероятности. Лекарката се спряла на нещо съвсем по-скромно: шип върху шиен прешлен притискал нерви и кръвоносни съдове. Пратила го на скенера и така след малко Кръстан си отдъхнал - бил малкият дявол. (Банален случай, обобщила докторката.) Прибрал се вкъщи и още на другия ден почерпи.

Но само в литературата на социалистическия реализъм нещата се развиват стройно, обяснимо и честно. Животът своите страници съчинява своенравно и ги пълни с изненади. След два-три дена семейният лекар позвънил у тях и с неудобство и отвращение съобщил, че болницата наш Кръстан го е водила няколко дена на стационарно лечение, издала му е дори епикриза и сега го търси да плати някакви пари за храната и нощувките. Оказва се, че невроложката му издала направление за болничен престой и така той тръгнал по пътеката на здравната каса, както индиански воин тръгва по пътеката на войната. Общото тук е, че и двамата не знаят докъде ще стигнат.



Нищо такова, разбира се, не се е случило,



Кръстан болницата им отвътре не е видял въобще, вместо това седеше в кафенето, алармата на телефона му се обаждаше от време на време и той си гълташе таблетките в наредения час. Като всеки човек, не боледувал почти от нищо досега, беше завладян от преживяното страдание, объркан и недоверчив към бъдещето, но това ви го разказвам повече за да ви убедя, че той наистина бе там, с нас, а не в онази болница, където се твърдеше, закачен на системи и зареждан със скъпи илачи. По силата на някаква клинична пътека личността и съзнанието му бяха разделени на две и той, без да знае, бе съществувал в различни, направо несъвместими в наши дни измерения: това на познатия, втръснал и рискован български делник и другото - на непознаваемото, неконтролирано и крадливо българско здравеопазване.

Самият Кръстан нито е толкова доверчив, нито е толкова лесен за манипулиране гражданин. Бил е нависоко в една популярна, управлявала партия, въртял е дейност по кадрите, по изборните машинации и приватизацията, ред политически интриги, сговаряния и раздори познава отвътре и коментира с такива подробности, че ум да ти зайде. Но ето, хванали са го уплашен, разколебан, замаян и - не работят ни житейски, ни партиен опит, ни рефлекси и мнителност, придобити във властта. Не казвам дори, че са го метнали, защото просто нищо не са му казали. И ако не бяха тръгнали да го търсят да си плати "пансиона", никога нямаше да разбере. Както няма да разбере и здравната каса, когато й предявят тази клинична пътека - да я плати.



Не става ясно това корупция ли е, или е само престъпление.



В класическото определение за корупция сякаш не се побира. Но българската корупция е отвсякъде едно разширено и преработено издание на класиката. От друга страна пък - щом е престъпление, значи няма да е корупция. Защото според последните изригвания на местните юридически гейзери корупцията не е престъпление, а явление. (Уж отрицателно, но и не съвсем.) И тогава тази история в една реномирана частна болница ще се окаже изобщо неактуална по темата.

Тогава кога ще се качи в дневния ред? Когато и въпросът за здравеопазването се появи там? Този въпрос е по-дълго и енергично отбутван към дъното на общественото внимание дори от корупцията. Странното е, че случаят с наш Кръстан изобщо не учудва. Банален случай, казва му всеки и той остава дори някак разочарован. Докато излага патилата си, масата услужливо му предлага обяснения - защо болницата постъпва така, защо иначе. Мненията нерядко се и различават, но спор не се поражда - нали така или иначе все става дума за пари. Няма и възмущения, шипът на врата му боде единствено него. В по-разширен смисъл тези шипове в народното здраве отдавна са анестезирани от благите мехлеми, които оратори в бели престилки и угрижените им съучастници от политиката полагат върху многострадалното българско тяло. Това, че парите в касата ги няма, само показва, че и тези мехлеми също не са безплатни. И може би най-скъпо излизат.

Добрата новина е, че на Кръстан световъртежът му мина. И само затова не съобщавам името на болницата - току-виж, получила се реклама. Но веднага ще го научите, ако му пратят съдия-изпълнител да си търсят парите. Още в първия петък ще ви го кажа...