На 11 януари пред Народното събрание се проведе малобройна мирна демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция в Народното събрание. |
За един месец цялата държава се втурна в една псевдотема, истеряса и вампиряса от умението да се увлича по глупости. Така наречената Истанбулска конвенция, чиято изначална цел е да обърне сериозно внимание на домашното насилие над жени и деца, се превърна в основна тема в най-бедната държава в Европейския съюз, където корупцията е нещо нормално, правосъдната система е под зорко наблюдение отвън, стандартът на живот и заплатите са най-ниски в европейската общност, здравеопазването и други основни сектори в държавата са мафиотизирани, а медиите са несвободни. Църквата започна молебени срещу конвенцията, отлъчен духовник заплаши премиера Борисов и министрите му с "отлъчване", БСП поиска всенародно допитване, а
групата на ГЕРБ в парламента се разцепи,
за да вземе накрая решение да отложи ратификацията за следващите месеци.
Дни наред Народното събрание, по традиция занимаващо само и единствено с теми, които са далеч от актуалните проблеми на хората, дискутира как да се гласува по текстовете на конвенцията. Първи бяха т.нар. патриоти, които извадиха кречетала и нададоха глас, че с нея се отварят врати за "третия пол", "разрешават гей бракове", а децата ще бъдат насърчавани още в детската градина да избират от какъв пол да бъдат. И повлякоха със себе си легиони от противници на конвенцията. Едва ли не страстите стигнаха своя апогей, когато парламентарният шеф Цвета Караянчева беше принудена да организира обществена дискусия в Софийския университет.
Но каква дискусия, когато
в аулата на университета беше направена възстановка на Апокалипсиса
На тази истерична сбирка се чуха обобщения като: "ключ за вратата на ада", "универсален шперц за кутията на Пандора", "змийски яйца в целофан". Трите големи християнски вероизповедания в България - Българската православна църква (БПЦ), Католическата църква и Обединени евангелски църкви, се обявиха категорично против ратификацията с аргумент, че посяга на изконните християнски ценности на българина и се руши семейството. Главното мюфтийство, "барабар Петко с мъжете", и то се включи в цялата дандания "срещу". Да, ама мюсюлманското вероизповедание, католическите и протестантските организации замълчаха, че Турция, Полша и Италия са ратифицирали конвенцията. БПЦ, която е тотално абдикирала от обществените си ангажименти, дори започна молебени в православните храмове, за да спаси българския народ от "духовна смърт".
Насищането на мнения по темата стигна дотам, че ако потърсиш депутата от ГЕРБ Георги Марков в търсачката "Гугъл", срещу името му излиза "трети пол". И това не е виц. Т. нар. левица БСП, чиито евродепутати подкрепиха Истанбулската конвенция в Страсбург, се хвана на хорото на патриотичните формации и реши да го "друса" докрай. Първо поискаха да променят законодателството, за да се ограничи насилието над жени. А след това "всичката Мара втасала", Корнелия Нинова се обяви за референдум. "Да се произнесе народът", който се тресе цял месец от страх от тия "джендъри".
Как не се намери някой да подскаже на Нинова, че над 50% от българските граждани се страхуват и от полтъргайсти. Да направим едно всенародно допитване и по тази тема. "Късата памет" е забравила, че през лятото на 2015 г. БСП поиска промени в Закона за референдумите, с които
на референдум да не се подлагат въпроси, засягащи основни човешки права
и националната сигурност. "Утре някой може да предложи премахване на смъртното наказание или да сложи под въпрос членството ни в ЕС," говореше тогавашният председател на БСП Михаил Миков.
Около целия този циклон от усилващи се страхове, апокалиптични обобщения, подскачащи предразсъдъци остана встрани и не се чу, че всяка четвърта жена в България е подложена на насилие, а за над 350 хил. мъже е нещо нормално да ударят шамар на жена. Понятието "социален пол" (погрешно преведен от "gender"), който предизвика каскадата от реакции, не навлиза за първи път в българското законодателство. От две години в "Заключителните разпоредби" на "Закона за равнопоставеност на жените и мъжете", приет от 43-тото НС през 2016 г., е дефинирана "социална роля на пола": 1. "Равнопоставеност на жените и мъжете" е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол."
А необходимостта децата да преодоляват различията и стереотипите е залегнала в Закона за защита от дискриминация: Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот. (2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете. (3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания."
Страстите "джендърски" около Истанбулската конвенция
показват за пореден път ефекта на скачените съдове
Патриотите "опаковаха" документа като "признаване на третия пол", а ЛГБТ (акроним, събиращ в себе си лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора, б.а.) общността използва момента да напомни за своите права. Истинският смисъл на конвенцията - насилието над жени и деца в техния дом, потъна. Дали от глупав наивитет го направиха патриотите, или от доказаната си политическа игра с "етническите малцинства"? В този случай по същия начин изглежда, че подадоха под масата "приятелска ръка" на сексуалните малцинства. Църквата се моли, социалните мрежи пухтят от вълнения, БСП иска референдум. А ГЕРБ решиха да слязат от въртележката и да отложат ратификацията на документа. А без съучастието на медиите всичко това нямаше да държи толкова устойчив "съспенс". Ние сме майстори на псевдовълненията. И като в онзи разказ на Георги Мишев излязохме да броим "джендърите" и "утепахме" не само деня, ами и месеца.