- Д-р Ганев, заваляха все по-добри прогнози за развитието на българската икономика през 2018 г., а един анализатор даже обяви, че може да видим 6% ръст. Може ли наистина?

- В първите дни на годината може да си представим всичко, включително и 6-процентен икономически ръст. Само да не стане така, че ретроградният Меркурий пречи... Като оставим настрани подреждането на звездите и шегите, основният фактор, от който зависи българската икономика, са събитията в ЕС. Ако 2018-а е положителна за ЕС, тогава ще е добре и за нас. И нашата икономика ще продължи да се развива най-вероятно малко по-бързо от средното за ЕС. Колко точно, не знам.

Имаме голяма новина от края на 2017 г. и това е подобреният кредитен рейтинг на България. За немалко предприемачи това може да се окаже сигнал да инвестират, да решат, че съотношението "очаквана възвращаемост - риск" за България се е подобрило. За съжаление остава огромният проблем, който буквално стопира инвеститорите, и това е лошото представяне на България в защитата на имуществените права, в изпълнението на договорите. На световния капитал, дали ще влезе в България, Румъния или Сърбия, му е все едно - той просто чете, гледа макроикономическите показатели на България. Дотук добре, но стига до бизнес средата, до корупцията, и разбира, че това е захваната държава и че може утре, като се събуди, да открие, че неговата компания вече не е негова, а на някой друг, с намесата на някой съдия от сорта "гнили ябълки".

В Румъния това не може да се случи. Там вкарват корумпираните министри и висши чиновници в затвора и това се случва вече много пъти. Да, там данъците са малко по-високи, но редът и сигурността са далеч по-големи. В Румъния правосъдната система стъпи върху главите и вратовете на на политиците, а в България е обратното. Имиджово Румъния стои много по-добре от нас и е много по-привлекателна - това ясно си личи в размера на чуждестранните инвестиции там и у нас, отнесени към населението.

- При това непрекъснато се говори, че сме най-корумпираната държава в ЕС, а 2018 година започна със залп в западните медии, които коментират точно тази "особеност" на България?

- Така е. И една от причините е, че държавното ни управление се държи все по-арогантно - все едно проблем няма, дори когато излезе поредният критичен доклад на ЕК. И глуповато си въобразява, че сега, като сме европредседател, никой няма да ни каже гък, ще ни пази реномето. А всъщност точно сега прожекторите са насочени директно към нас и нищо не може да остане незабелязано и скрито. Говоря не толкова за официалните лица от Европа, а за медиите, които за миг няма да се съобразяват дали нещо звучи зле за държавата председател и нейното правителство и няма да го спестят. Нещата ще бъдат осветявани и точно понеже България е председател, ще бъдат казвани още по-отчетливо и високо. А когато медиите питат и критикуват, политиците трябва да отговарят, нали?

- Точно заради вездесъщата корупция тръгна подписка в социалните мрежи за преминаването на Северозападна България към Румъния. Може ли това да прерасне в нещо по-сериозно?

- Ясно е, че това е само вик на протест. Аналогии с Каталуния не могат да се правят - по много причини. Отцепване няма как да има - българската конституция не позволява. Иначе темата за Северозапада наистина е много важна. От години се говори за регионалните дисбаланси, но само се говори и нищо не се прави. Обезлюдяването на селата в Западна Европа също се е случило, само че преди три века. А в България се случва сега. Какво правим? Всъщност в България по-малка част от населението живее в градове, отколкото на запад. Даже се твърди, че по формалните критерии на ЕС все повече българи живеят в селски общини, т.е. България се оселява, не се огражданява. В същото време все повече българи се събират в големите градове, които са предимно на юг. Това задълбочава различията между двете половини - на север и на юг от Балкана.

- Бившият вицепремиер Симеон Дянков коментира наскоро, че Южна България се развива по-добре и защото си има цяла магистрала "Тракия", а на север от Балкана има само наченки от "Хемус", пътната мрежа е лоша и по това трябва да се работи. Институтът за пазарна икономика пише същото в доклада си за регионалните неравновесия.

- Да, смята се, че като направиш инфраструктурата, това ще привлича хората, бизнеса. Лошото е, че "Хемус" не минава през Северозападна България, с изключение на малката отсечка между Ботевград и Ловеч. Но пътят към "Дунав мост 2" е хубаво да се направи. Според мен най-важното е Дунав да се оползотворява - макар че за разлика от Рейн тече в "неправилната" посока и се влива в някакво си вътрешно море, дето от него трябва да преминеш през тапа, за да излезеш в световния океан. Но все пак може сериозно да се увеличат оборотите през Дунав. За целта са нужни предприемачи, това държавите не могат да го направят - освен да дадат трасе и да кажат на бизнеса - оправяйте се.

- Напоследък банкерите настойчиво ни обработват, че лихвите ще тръгнат нагоре. Защо го правят?

- Умно е, че подготвят почвата. Защото лихвите наистина ще тръгнат нагоре и това е неизбежно. В САЩ вече се случва - на три пъти има вдигане на тяхната основна лихва. Този процес ще дойде и в Европа. Най-малкото защото иначе ще има риск капиталите да бягат другаде, където лихвите са по-високи, като САЩ. Което на Ди Джей Тръмп ще му дойде много добре. А ако и корпоративните данъци паднат, което вече е на път, САЩ ще станат още по-привлекателни за инвестиране. Ако капиталите започнат да напускат Европа, курсът на еврото ще започне да пада, а доларът - да се засилва. Това ще донесе инфлация, а Европейската централна банка (ЕЦБ) хич не обича инфлацията и ще трябва да реагира.

- Дали 2018-а ще е годината, в която България най-сетне ще влезе в чакалнята за еврото?

- За мен е крайно време. Но очевидно Франкфурт, ЕЦБ не мислят така. И нищо не може да се направи по въпроса. С изключение на това, което наричам танци извън терена - да се опитва, намеква, да се пита - ако направим това, би ли се получило или не.

- Но вече доста държави от еврозоната и западни политици дават окуражаващи сигнали за България и еврото?

- Да, наистина виждаме промяна. България всъщност е на първо място сред всички кандидатки за еврозоната. Дания и Швеция не щат еврото, Полша и Чехия - също. Но ако Чехия утре каже - искаме в еврозоната, и ние ще влезем в чакалнята. Защото веднага ще пуснат Чехия, а стане ли това, не могат да не пуснат и България.

- А защо Чехия, Полша и други не желаят?

- Има различни причини и според мен допускат грешка в това си нежелание, защото членството в еврозоната носи огромни предимства и ползи, особено за по-малките държави. Само Полша има някакво основание, защото е голяма, тя е икономика, която има тежест в този гигант ЕС. България е муха, закачена за слон с пружина. Ние сме прекалено зависими от всичко, което се случва в ЕС.

- Има сериозно напрежение, свързано с цените на тока, полусвободния пазар и съмненията за спекула. Да се готвим ли за верижно поскъпване на стоките и услугите?

- Спорно е дали, ако поскъпне токът, производителите ще пренесат това автоматично в крайните цени. Зависи много и от поведението на крайния потребител. Специално за повечето стоки за вътрешния пазар има едно еластично търсене - потребителите са чувствителни към цените и дори при малко увеличение на цената могат да намалят купуваните количества. Производителите, които работят за българския пазар, се съобразяват с това и нерядко поемат за своя сметка поскъпването на тока. За износа, предполагам, че за много български производители поскъпването на тока ще е проблем. Но само донякъде, тъй като те вече се състезават на външните пазари не толкова с ниски цени, а по качество, навременност и други такива неща.