Докато Турция разгръща настъплението си в района на Африн, представители на кюрдите както в Сирия, така и извън пределите й все по-често говорят за предателство. При това обвиненията са насочени както по адрес на Запада, така и към Руската федерация. Москва е упреквана за това, че зад гърба на кюрдите е постигнала споразумение с турския президент Реджеп Ердоган, давайки на Анкара зелена светлина за провеждането на операцията "Маслинова клонка". Това едва ли е далеч от истината, тъй като малко преди стартирането на кампанията в Москва пристигнаха началниците на Генералния щаб и разузнаването на Турция. Това съвсем не бе съвпадение. Освен това руските военни полицейски сили, дислоцирани в кюрдските райони на Северна Сирия, бяха изтеглени от позициите им броени часове преди районите да попаднат под ударите на турската военна авиация. За разлика от сирийския президент Башар Асад кюрдите вече не гледат на Русия като на свой съюзник. Да, Москва се опита да разиграе "кюрдската карта" в момента на изостряне на отношенията с Анкара, който настъпи след свалянето на руския Су-24. Това обаче не доведе до създаването на конкретни съюзи. А след нормализиране на отношенията между Москва и Анкара необходимостта от подобен алианс съвсем отпадна. Въпреки особеностите на Ердоган, на неговите политики и действия, като цяло партньорските



отношения с Турция са много по-важни за Русия,



отколкото тези с кюрдите - заради цял куп както геополитически, така и икономически причини. Към това следва да се прибави и фактът, че сирийските кюрди отказаха предложението на Москва да признаят юрисдикцията на Дамаск, което можеше да предотврати турската операция, поне на теория, коментира руският в."Комерсант". Според редица експерти Русия може да бъде упрекната за пренебрегването на интересите на кюрдите. Но това не е предателство по една проста причина - Москва никога не им е давала никакви обещания.

По друг начин стои въпросът с международната коалиция, водена от САЩ. В хода на военните действия срещу джихадистите от "Ислямска държава"(ИД) кюрдите бяха незаменим съюзник на американците. Някои дори твърдят, че в определени моменти Вашингтон дори ги използва като "пушечно месо", като например в операцията за отвоюването на т.нар "столица на халифата" на джихадистите град Рака. За разлика от кюрдите загубите за силите на коалицията бяха минимални. Това обаче не попречи на президента на САЩ Доналд Тръмп да припише на американците триумфа срещу ИД. Съюзниците на Вашингтон обаче до последно бяха снабдявани с оръжия от САЩ и бяха обучавани от американски военни инструктори. Но това е нож с две остриета - в региона кюрдите са възприемани като "агенти" на Вашингтон. Достатъчно е да си припомним, че м.г. правителствените сили на Дамаск влязоха в ожесточени сражения с кюрдските Отряди за народна самозащита, които са гръбнакът на създадените от САЩ "Сирийски демократични сили"(СДС) за контрола по левия бряг на река Ефрат. Сега САЩ си "измиха ръцете" само и единствено с призиви за мирно разрешаване на конфликта между кюрди и турци. Или казано с други думи, кюрдите бяха принесени в жертва на Ердоган. По друг начин обаче едва ли можеше да се развие ситуацията. Турция е ключова държава в региона, съюзник от НАТО, и за Вашингтон е немислимо да влезе в конфликт с нея заради кюрдите.

Офанзивата на Турция срещу кюрдския анклав Африн отваря нов фронт в голямата война в Сирия. Целта на турското нападение е да се предотврати консолидирането на автономния регион на сирийските кюрди. Според официалната турска позиция в Северна Сирия трябва да се отвори "коридор за сигурност", контролиран пряко или непряко от Анкара. Ако обаче Турция наистина се тревожи само от опасността, която създават за нея сирийските кюрди, тогава тя би могла да приеме американското предложение за подсигуряване на сирийско-турската граница. Само че Турция иска нещо повече, а именно



да получи парче от сирийската торта,



каквито вече си осигуриха Русия и Иран. Прибързани бяха надеждите, че сирийската война постепенно отива към края си. Вярно е, че с руска и иранска военна помощ режимът на Асад е на път да победи окончателно опозицията, а джихадистите търпят поражение след поражение в Сирия. Но причините за първия конфликт не са отстранени, а ИД, чиято терористична идеология е жива и до днес, може да се върне във всеки един момент. Тъкмо за да попречи на това, Америка продължава да си сътрудничи със сирийските кюрди и засега твърди, че няма да изтегли американските спецчасти от другия оспорван кюрдски град Манбидж, който турците също искат да имат под свой контрол. Друг резултат от турската офанзива е новото сближаване на Анкара с Москва, като по този начин Русия иска да попречи на САЩ да изградят военни бази на територията на сирийските кюрди.

Съотношението на силите във войната в Сирия може и да се променя, но самата война продължава. Турция срещу сирийските кюрди - в момента това е просто един от многото фронтове. Близо до Африн турските войски са се изправили срещу американски войници, а край Ефрат в източната част на Сирия едни срещу други са застанали ирански и американски подразделения. Непосредствено под Голанските възвишения пък са бойците на иранската Революционна гвардия, които заплашват Израел. Миналото вече е показвало, че Сирия е твърде близо до Европа. Всяка нова военна акция поражда и нови бежанци. Същото важи и за Африн, където военните действия прокудиха много сирийци от Алепо. Тъкмо тези хора не желаят сега Турция да ги "освобождава".

Съвсем доскоро кюрдите изглеждаха като големите победители от войната в Сирия. През 2013 г., насред анархията и насилието, те успяха да създадат в северната част на страната относително спокойна зона на самоуправление. "Роява" е нещо като добре уреденият "Запад" на Кюрдистан. Някои виждаха в него първата стъпка към осъществяването на една стара мечта на един от най-онеправданите народи в света - създаването на независима кюрдска държава в региона. Не и Турция. Тя още от самото начало съзираше в това единствено заплаха. Със започналото сега военно настъпление на Ердоган в най-западния от трите сирийско-кюрдски региона турският президент продължава своята безкомпромисна политика от миналите години: мирните преговори с кюрдите в Турция бяха прекратени, а прокюрдските партии в страната отново биват обявявани за съучастници на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК). Милициите и партиите на сирийските кюрди според Ердоган също са разклонения на ПКК. Той вижда в тяхно лице "терористична армия" и обяви, че ще я унищожи.

От поне 100 години



кюрдите са разменна монета в международната политика



Войната в Сирия написа последната глава в историята на циничното отношение към тях, и то след като те бяха най-ефективната сила в борбата срещу "Ислямска държава" и други джихадистки групировки. Подкрепени и въоръжени от Съединените щати, кюрдските военизирани отряди дадоха решаващ принос, за да бъдат осуетени опитите на ИД да се укрепи в Северна Сирия. Битката за град Кобане през 2014 г. едва ли би била спечелена без помощта на кюрдите. Кюрдски опълченци се сражаваха срещу ИД и в Ирак, спасявайки покрай това живота на хиляди язиди, бягащи от войната. Толкова по-срамно е, че сирийските кюрди за пореден път бяха изоставени на произвола на съдбата, коментира "Дойче веле". САЩ доскоро смятаха дори да създадат и въоръжат ново гранично формирование от 30 000 души в северната сирийска провинция Идлиб, за да не допуснат връщане на ИД в страната. Сега обаче Белият дом си замълча след турското нападение. САЩ явно не искат да влязат в конфликт със своя партньор от НАТО с оглед общото желание на Вашингтон и Анкара да пропъдят от политическата сцена Башар Асад. И за целта Съединените щати явно са готови да жертват кюрдите. Същевременно от Европа също се чува само сдържана критика. Най-ясното изявление до момента бе направено единствено от френския президент Емануел Макрон, който разкритикува остро турската операция. Германското правителство пък предпочита изобщо да не се изказва, но все пак беше принудено да замрази временно военната си помощ за Ердоган след разкритията, че Турция използва в операцията си германски танкове "Леопард-2".

Мълчанието на Запада е срамно. При това и рисковано. Защото развързва ръцете на правителство, водещо крайно агресивна политика както в страната си, така и извън нея. Турски медии пишат, че в отговор на критичните забележки по повод военната й кампания Турция вече е арестувала близо 300 души. Правителството на Ердоган все така следва агресивния си външнополитически курс, насочен първоначално срещу Русия, после срещу Израел и САЩ, а в течение на няколко месеца и срещу Германия. Сега Анкара избра за обект на атака - този път не словесна, а военна - сирийските кюрди. Турското правителство на практика е непредсказуемо като страна в конфликта и най-малкото несигурно като партньор.

Като цяло кюрдите в региона бяха за пореден път излъгани, а надеждите им за своя държава се изпариха за пореден път. През септември 2017 г. кюрдите гласуваха за независимост от Ирак, след което съдбата им бе решена, докато Вашингтон наблюдаваше отстрани как шиитските милиции и армията на Багдад изтласкват кюрдските сили от спорните райони, включително богатия на петрол град Киркук. Това стана и благодарение на дрязгите между различните кюрдски формации, което помогна на иракските власти да си върнат светкавично тези области. След десетилетни американски обещания за независимост кюрдите засега са оставени да спасят поне малка част от автономията, която имаха преди 2003 г., вместо да получат напълно самостоятелна държава, до което бяха така близко. Някои анализатори вече наричат 2018 г. "Залезът на кюрдите", тъй като изглежда, че те вече нямат повече място във външната политика на САЩ, Русия и другите Велики сили. Те цинично намекват, че халифатът на "Ислямска държава" е победен и кюрдите вече са изпълнили мисията си. Макар и с цената на хиляди свои жертви и несбъдналите се за пореден път мечти за независимост.