Външната политика на правителството е в положение цугцванг.

За запознатите с шахматната терминология този термин е ясен - липса на полезен ход. От една страна, трябваше да се предприеме някаква смела външна инициатива, след като близо 11 години след приемането ни в Европейския съюз България не е помръднала и на йота в своята по-нататъшна интеграция - Шенген, чакалня еврозона, банков съюз... за самата еврозона можем само да мечтаем.

И ето - след близо осем години в управлението третото правителство на ГЕРБ решава най-после да кандидатства за чакалнята на еврозоната - поне такава е заявката, че това ще се случи до края на юни. Ала в същото време многогодишните усилия за Шенген удрят постоянно на камък, а такива са и анонсите за чакалнята от ключовия член и уж наш политически приятел Германия.

От друга страна, провалът е немислим. Как да се етикира управлението в три мандата като успешно, след като това не се признава от ключов политически съюзник и бизнес партньор?

Затова и децибелите в комуникацията ни на топ ниво се увеличават, издавайки нервност и припряност.

Изводът е един и колкото по-рано се разбере, толкова по- добре за всички. Тактиката на щрауса не работи.

На всички в Европа е прекалено ясна вътрешната мила родна картинка с колосална корупция и пробито отвсякъде правосъдие, за негласните правила, по които се управлява държавата с цел паритет на корупционни властови лобита. И затова тактиката на отричане, на отклонение на темата с темата за грандиозни икономически успехи не работи. И е крайно време ръководният фактор да спре да се изненадва и да нервничи, че не му вярват. Европа не е България и там "доматите не се ядат с колците". Крайно време е за адекватност.

Апропо, не много по-различна беше картинката и когато трябваше да ни приемат в Европейския съюз. Тогава трябваше да демонстрираме как работи върховенството на правото и тогавашното правителство не се правеше, че не разбира за какво става въпрос. И поне изимитира борба с организираната престъпност, като се наложи няколко гангстери да полежат в затвора. Това поне сегашният премиер трябва да си спомня.

Няма как една част от правителството да иска България да влезе в еврозоната, а друга да урежда корпоративно рейдърство в полза на корпулентни бизнесмени. Или да допуска странни промени в законите за доограбването на КТБ. Или да поправя законите, за да направи офшорен концесионер печеливш; или друга офшорка да става собственик на банка въпреки законите и практиките на БНБ, които самата централна банка игнорира.

Да не говорим, че никой уж не забелязва падението на свободата на медиите до африкански нива. Всички тези неща обаче се виждат като бял ден в Европа.

Правителството трябва да извади главата от пясъка и да покаже, първо, че разбира проблемите, а не ги отрича. И, второ, че има политическата воля да почне да се справя с тях.

А може и да продължи да смята европейците за балами. И да се прави, че не разбира, че въобще не става въпрос за изпълнение на технически критерии и изисквания. Всъщност става въпрос за сигурност и доверие.

И да се уповава, че българите също не разбират и все така ще гласуват за Него. Докато не дойде Черният лебед.



* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавията са на редакцията.